Решение № 9539 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2015 г.

Решение № 9539 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б. и К. К. С. и двете от с. Рилци, общ. Благоевград, срещу Решение № 1300/29.07.2015 г, постановено по адм. дело № 412/2015 г, по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 17-507/05.11.2014 г, на началника на СГКК-Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - Благоевград, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. От другия ответник - Б. С. Б., чрез процесуалния му представител, е постъпило писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Н. С. Б. и К. К. С. срещу Заповед № 17-507/05.11.2014 г, на началника на СГКК-Благоевград, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Благоевград, поискано със Заявление вх. № 01-178745/01.08.2014 г, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор 04279.613.6.2, коригиране формата на сграда с идентификатор 04279.613.6.1 и допълване на самостоятелен обект с проектен идентификатор 04279.613.6.1.2 по КККР на гр. Благоевград. Съдът е приел, че при издаването на оспорения отказ не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба и е присъдил в тежест на жалбоподателя разноските по делото. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилен е изводът на съда, че процесната заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, след изменението му с ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г. Цитираната разпоредба сочи, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Именно съобразявайки се с тази разпоредба административният орган е постановил оспорения отказ и жалбата срещу него правилно е била отхвърлена като неоснователна от съда. Безспорно е обстоятелството, че изменението касае заличаване на сграда с идентификатор 04279.613.6.2, коригиране формата на сграда с идентификатор 04279.613.6.1 и допълване на самостоятелен обект с проектен идентификатор 04279.613.6.1.2 по КККР на гр. Благоевград. Безспорно е и това, че отказът за изменението е мотивиран с изричното възражение срещу него, направено от заинтересованата страна Б. Б., обосновано с наличието на съсобственически права при конкретно визирани квоти върху сграда с идентификатор 04279.613.6.1, както и с липсата на приключило съдебно производство по делбата на посочения имот между страните. Тези фактически обстоятелства са достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението, както правилно е приел административният съд, тъй като е налице забрана за изменение на КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект. В случая наличието на спор за материално право се установява, както от изричното направеното възражение от страна на Борис Биров, така и от представените в хода на административното и съдебното производство конкуриращи се документи за вещни права. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещните права, тъй като същите подлежат на преценка в исково производство. След изменението на чл. 51- 54 от ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.) отпада изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КККР, но това изменение не игнорира спора за собственост като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР, видно от цитирания по-горе текст на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Тази норма единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КККР, която може да бъде приложена към исковата молба в бъдещо исково производство. В настоящия случай, наличието на спор за материално право е пречка да се постанови исканото изменение на КККР на гр. Благоевград и е фактическо и правно основание за издаване на отказ на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Наведеното в касационната жалба оплакване относно неправилността на първоинстанционното решение, в частта му касаеща присъждането и размера на разноските, също е неоснователно. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, Административен съд Благоевград е изчислил общия размер на разноските, направените в цялото съдебно производство до този момент от страна на началника на СГКК - Благоевград и от Б. Б. като е приел за неоснователно направеното възражение за прекомерност и е присъдил разноските да бъдат в тежест на жалбоподателя, с оглед отхвърлянето на жалбата му срещу административния акт. При определяне в чия тежест следва да бъдат възложени направените по делото разноски, съдът правилно е съобразил качеството на страните по делото в спора по същество и при съобразяване на правилата, установени в чл. 143 от АПК. Направените пред касационната инстанция разноски се присъждат от нея при окончателното приключване на спора със съдебно решение, постановено в производството по чл. 208 и сл. от АПК или от първата инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане, какъвто е и настоящият случай. При определяне на разноските с окончателното решение на касационната инстанция за оставяне в сила на първоинстанционното решение, се взема предвид качеството на страните в това касационно производство - касационен жалбоподател (инициатор на производството, т. е. причината за провеждане на производство) и ответник по касационната жалба. При определяне на разноските от първата инстанция, независимо от начина на формиране на общия им размер, се взема предвид само положението на страните в основния спор по същество. При връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, касационната инстанция не присъжда разноски, именно защото не е ясен окончателния изход на спора по същество като на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред ВАС, отново съобразявайки се с положението на страните в основния спор по същество и неговия изход. Ето защо, след като Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. Б. и К. С., по чиято инициатива е започнало производството, срещу заповедта на началника на СГКК - Благоевград като неоснователна и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 226, ал. 3 от АПК е присъдил в тяхна тежест направените в производствата разноски, съгласно приложените Договори за правна защита и съдействие от 16.01.2015 г. за процесуално представителство по адм. дело № 864/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград и от 21.04.2015 г. за представителство по адм. дело № 3836/2015 г. по описа на ВАС, съдът е постановил правилен съдебен. Наведеното оплакване от касатора относно присъждането на разноски на страните без да е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК също е неоснователно. Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък на разноските не е пречка за присъждането им от страна на съда, но е абсолютна процесуална предпоставка при искане за изменение на решението в частта за разноските, съгласно т. 2 на цитираното тълкувателно решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното с писмената защита от страна на ответника в настоящето касационно производство искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като по настоящето делото не са представени доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,