Решение № 4140 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2019 г.

Решение № 4140 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", представлявано от изпълнителния директор Д. П. срещу решение № 209/09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11167/2018 г. на Административен съд София – град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да се уважи жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът – С. А. Г., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, в представено становище по делото оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фирмена синдикална организация при ДП "Радиоактивни отпадъци" към Национална федерация на енергетиците - КНСБ, представлявана от председателя Л. М. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО), представлявано от изпълнителния директор Д. П. срещу решение № 371 от 21.09.2018 г. по преписка № 151/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 по признак "синдикална принадлежност" вр. § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр., по отношение на С. А. Г., извършена от ДПРАО, представлявано от изпълнителния директор Д. П. – страна, в качеството на работодател, при сключването на Колективния трудов договор (КТД) за периода 2015-2017 г., подписан на 13.03.2015 г., с Фирмена синдикална организация при ДПРАО към Националната федерация на енергетиците – КНСБ, представлявана от председателя Л. М. Д. и Фирмена синдикална организация при ДПРАО към Федерация "Атомна енергетика" – КТ "Подкрепа", представлявана от председателя Ц. В. Ц. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" ЕИК 131218471, представлявано от изпълнителния директор Д. П. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева и е дадена препоръка, на осн. чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. ДПРАО да предприеме необходимите мерки за предоговаряне на чл. 38 от КТД в най-кратки срокове, за да бъдат избегнати други случаи на дискриминация. В мотивите си първоинстанционният съд излага съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, в изпълнение на установените процесуални правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е провел контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и въз основа на техния анализ е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Установил е наличието на пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършена от ДПРАО и страните, участвали в подписването на КТД за периода 2015-2017 г., изразяваща се в неизплащане на обезщетение в завишен размер при прекратяване на трудов договор, сключен на 13.03.2015 г. със служител, който се е присъединил към КТД, като е приел, че изводите на КЗДискр. за наличие на поведение, нарушаващо забраната за различно третиране на работници и служители – членове на синдикалните организации, подписали КТД и такива, които са се присъединили впоследствие към него, са законосъобразни. Изложените от решаващия съд правни съображения се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователни са възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба, за неправилно приложение на материалния закон. Съдът обосновано и в съответствие с приложимите материални правни норми установява по безспорен начин наличие на пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" при прекратяването на трудовия договор със С. Г., като споделя изводите на Комисията за защита от дискриминация в тази насока. Няма спор, че жалбоподателката не членува в нито една от синдикалните организации, подписали КТД за периода 2015-2017 г. с ДПРАО. Няма спор също, че същата се е възползвала от предоставената й от чл. 57, ал. 2 от КТ и чл. 3, ал. 2 от КТД възможност да се присъедини към него, като е подала своевременно индивидуалното си заявление. Към момента на присъединяването й – 16.03.2015 г. – текстът на чл. 38 КТД е бил относим за "работниците и служителите", т. е. за всички – и за членовете на синдикалните организации, страни по договора - Фирмена синдикална организация при ДПРАО към Националната федерация на енергетиците – КНСБ и Фирмена синдикална организация при ДПРАО към Федерация "Атомна енергетика" – КТ "Подкрепа", и за присъединилите се към КТД "работници и служители". На спорния по делото въпрос дали с приетото изменение на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 6 от КТД към допълнително споразумение № 2/08.08.2016 г., вписано в дирекция "Инспекция по труда" на 29.08.2016 г. е осъществена дискриминация решаващият съд дава положителен отговор. На първо място приема, че изплащането на обезщетение поради съкращаване на щата е елемент от трудовото правоотношение, поради което за него са приложими критериите на чл. 8, ал. 3 от КТ. На следващо място приема за сравними субекти-работниците и служителите –членове на синдикална организация и тези, присъединили се към КТД, на база на което извежда заключението, че смисълът на присъединяването е да се внесе промяна в индивидуалното трудово правоотношение на работника или служителя, който, в случай на прекратяването му на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. т. 1-4 от КТ, да получи обезщетение в завишен размер в зависимост от общия си трудов стаж. В хипотезата на приложимата материалноправна норма – чл. 57, ал. 2 от КТ, законодателят установява границите, до които могат да се разпростират условията за присъединяване, предвидени в КТД, а именно: да не противоречат на закона, да не го заобикалят или да не противоречат на добрите нрави. С тези условия не трябва да се допуска установяването на различия в третирането на работниците и служителите и да не се нарушават дискриминационните критерии по чл. 8, ал. 3 от КТ или други императивни норми на закона. Ето защо промяната на КТД след индивидуално присъединяване на работници и служители към него, директно поставя тези от тях, които не членуват в синдикалните организации, подписали КТД, или тези, които изобщо не членуват в синдикална организация, в положение, различно от работниците, членове на синдикалните организации, подписали КТД. Налице е безспорно различно третиране и то е обусловено само и единствено от членството в точно определена синдикална организация. Нормата на чл. 8, ал. 3 КТ е специална антидискриминационна норма и нарушаването й прави обоснован извода на решаващия съд за допуснато дискриминационно действие. С подписването на допълнителното споразумение към КТД, съдържащ такава клауза, работодателят е извършил действие, чрез което пряко е дискриминирал работниците и служителите, които не са членове на синдикалните организации, подписали КТД. Нормата на чл. 38 от КТД, в редакцията й от 08.08.2016 г., противоречи на чл. 8, ал. 3, на чл. 50, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КТ. Свободата на договаряне не е абсолютна, а е ограничена от императивните норми на закона и добрите нрави (в същия смисъл са Решение № 11096 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2010 г., VII о., Решение № 3168 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2011 г., 5-членен с-в, др.). Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд относно наложените на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществени санкции, по отношение на които не са наведени възражения в касационната жалба. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване от С. А. Г., настоящият състав намира за основателна претенцията да й бъдат присъдени съдебни разноски, платими от бюджета на касационния жалбоподател. От приложените писмени доказателства е видно, че за осъщественото процесуално представителство страната е заплатила на адв. В. Ангелова възнаграждение от 720 лв. (с ДДС). Основателна е и претенцията за присъждане на разноски, направена от процесуалния представител на Комисията за защита от дискриминация, на която следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение