Решение № 2563 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2019 г.

Решение № 2563 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, подадена чрез юрисконсулт Пенова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 187/1.04.2019 г. по административно дело № 18/2019 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди в размер от 1100 лева. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че решението на АС Пазарджик е издадено в нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Смята, че съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по- малък от платения в наказателния процес. Намира, че при наложено наказание глоба с отменен ЕФ, заплатения адвокатски хонорар от 1100 лева не е обоснован, а още по- малко справедлив. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли изцяло иска за присъждане на претърпени имуществени вреди в размер на 1100 лева. При условията на алтернативност моли да се присъди обезщетение, което е обосновано и справедливо. Ответникът Д. Митев, в съдебно заседание чрез адв. Баташки оспорва подадената касационна жалба. Счита, че решението на АС Пазарджик е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Областна дирекция на МВР-Пазарджик е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Митев, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1100 (хиляда и сто лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛEН предявеният иск за заплащане на законна лихва върху главницата от 1100 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 7.01.2019 г. Освен това Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Пазарджик е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Митев съдебни разноски в общ размер на 410 (четиристотин и десет) лева. Административният съд е посочил, че с Решение № 138/14.03.2018 г. РС Пазарджик е отменил обжалвания електронен фиш (ЕФ) Серия К № 1263712/26.06.2016 г., издаден от ОД МВР- гр. Пазарджик, с който на ищеца, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв. По трите дела, свързани с процесния ЕФ са представени пълномощни, в които е уговорено възнаграждение, съответно в размер на 400 лева; 400 лева и 300 лева, за които е отбелязано, че са платени изцяло и в брой. Адм. съд е приел за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение за представителство пред двете инстанции и след връщане на делото на РС за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е приел, че отмененият ЕФ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 2/2016 г., поради което е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. Преценил е, че вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– ЕФ, като от това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счел е за изпълнено и третото условие за реализиране на тази отговорност– причинна връзка между издадения ЕФ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Преценил е, че вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт– ЕФ, като от това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счел е, че е изпълнено и третото условие за реализиране на тази отговорност– причинна връзка между издадения ЕФ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Намерил е, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е приел исковата претенция за основателна, и я е уважил, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1100 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на ЕФ. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата (ЗА) дейност. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/ или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/ и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Взаимовръзката между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Представените по делото договори за правна помощ касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на ЕФ. Настоящият състав счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде ЧАСТИЧНО ОТМЕНЕНО. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и правомощието на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Производството по обжалване на ЕФ не се отличава с правна и фактическа сложност, като размера на наложената глоба е 50 лева, която е една от минималните предвидени в Закона за движението по пътищата. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. От друга страна институтът на обезщетението от непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД, чл. 1 ЗОДОВ) не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив". Определеният размер на обезщетението следва да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Договорните отношения между адвокатът и клиентът имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. по адм. дело № 1403/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в т. 47 на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не са във всеки случай справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че дължимото обезщетение за трите инстанции по обжалване на НП е в размер на 550 лева. Предвид изложеното искът за претърпени имуществени вреди е основателен до размер от 550 лв, като тази сума, съобразно горепосочените критерии по ЗА дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В останалата част иска за обезщетение е неоснователен. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която ОД на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на Д. Митев сума за разликата над 550 лв до 1100 лева, както и разноски за разликата над сумата от 205 лева до присъдения размер от 410 лева. В останалата част, с която е уважен иска до 550 лева решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора и не се дължат разноски - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,