Решение № 11958 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2017 г.

Решение № 11958 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" против решение № 1763 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 374/2017 г. на Административен съд – В.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Т. И., чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – В. е отменил заповед рег. № З-185 от 25.01.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на Т. И. е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен и длъжност" за срок от една година. Съдът е установил коректно следните фактически обстоятелства по делото: Жалбоподателката Т. И. е назначена на длъжност експерт в сектор "41" към Териториална дирекция "Национална сигурност" – В. при Държавна агенция "Национална сигурност", с ранг младши агент ІІІ степен, по служебно правоотношение. Със заповед № З-2435 от 26.08.2016 г. на председателя на ДАНС е разпоредено извършване на проверка в Териториална дирекция "Национална сигурност" – В. по повод жалби, сигнали и докладни записки за извършени незаконни или неправилни действия и бездействия на служители от агенцията. Заповедта е връчена на жалбоподателката, която е представила по нея сведение от 2.09.2016 година. Проверката е приключила с протокол от 24.11.2016 г., в който са отразени действията, констатациите, изводите и предложенията на комисията, в т. ч. данни за извършени от Т. И. нарушения и предложение за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 88, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗДАНС във вр. чл. 110д, ал. 1, т. 17 ППЗДАНС - "понижаване в ранг, степен или длъжност" за срок от една година. Жалбоподателката е представила писмени обяснения по повод констатациите в протокола от 24.11.2016 г., които са приети с резолюция от председателя на ДАНС. С оспорената заповед № З-185 от 25.01.2017 г. на председателя на ДАНС, на служителката е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност" за срок от една година, за това, че: 1. Към 17.08.2016 г. не е изпълнила писмено разпореждане от 14.07.2016 г. на началника на сектор "41", с което й е възложена конкретна задача по водено от служителя ДОО със срок 16.08.2017 г., като неизпълнението е налице и към 18.10.2016 г., с което служителката е осъществила състав на дисциплинарно нарушение по чл. 88, ал. 2, т. 1 ЗДАНС вр. чл. 8, ал. 1 на Указания за дисциплината и дисциплинарната практика в ДАНС. З. това нарушение се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 110г, ал. 1, т. 4 ППЗДАНС - "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност". Съдът е посочил, че за това нарушение служителката не е оспорила констатациите за неизпълнение на заповед на прекия й ръководител. В т. 2 от заповедта е посочено, че Т. И. системно е нарушавала разпоредбите, регламентиращи оперативно - издирвателната дейност. Описани са три самостоятелни дисциплинарни нарушения, които са квалифицирани като системни и съгласно чл. 110д, ал. 1, т. 17, предл. 1-во ППЗДАНС се предвижда дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност". В т. 3 и 4 от заповедта е прието, че служителката не е извършвала никакви мероприятия по водените от нея ДОО рег. № 818/21.08.2013 г. и рег. № 540/10.06.2016 г. С бездействието си тя не е изпълнявала длъжностните си задължения, описани в заповедта, от длъжностната си характеристика, с което е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 88, ал. 2, т. 2 ЗДАНС – неизпълнение на служебни задължения. Тези дисциплинарни нарушения са подведени към хипотезата на чл. 110д, ал. 1, т. 18 ППЗДАНС – други нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност". За посочените дисциплинарни нарушения, дисциплинарно наказващият орган е приел, че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг, степен или длъжност", на основание чл. 110д, ал. 1, т. 17 и 18 ППЗДАНС – за системно нарушаване на разпоредбите, регламентиращи оперативно-издирвателната или информационната дейност и други нарушения на служебната дисциплина от ППЗДАНС, предвид тежестта на нарушенията, настъпилите вредни последици, формата на вината, цялостното поведение на служителката по време на службата и продължителния период на неизпълнение. С доводи за продължителния период, в който служителката е извършила множество нарушения на служебната дисциплина, от които са настъпили вредни последици и са затруднили дейността на сектора и териториалната дирекция, е мотивирано налагането на оспореното дисциплинарно наказание в максимален размер. Съдът, след като е обсъдил събрания доказателствен материал по делото, правилно е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 1, предл. 1-во ЗДАНС и съдържа посочените в чл. 92, ал. 2 ЗДАНС реквизити. Правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката за нарушение на правото й на изслушване в хода на дисциплинарното производство. Съдът обосновано е намерил, че при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на служителката не са спазени изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДАНС преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да събере доказателствата от значение за случая. Видно от данните по делото е, че с изключение на дисциплинарното нарушение, описано в т. 1 от заповедта, служителката е посочила конкретни факти и обстоятелства по всяко от дисциплинарните нарушения, станали причина за неизпълнение на възложените й задачи. Тези възражения са приети за неоснователни от дисциплинарно наказващият орган без да изпълни задължението си да изясни и прецени тяхната релевантност за дисциплинарната отговорност на служителката. Правилен е изводът на съда, че спазването на изискването по чл. 93, ал. 1 ЗДАНС би позволило на административния орган да изясни фактите, свързани с неизпълнението на служебните задължения и съответно – да извърши обективна преценка относно конкретните причини и налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения. Установяването на обстоятелствата, поради които е констатирано неизпълнение на служебните задължения е задължение на дисциплинарно наказващия орган, при това независимо от възраженията и исканията на дисциплинарно привлеченото лице. Правно обосновано е заключението на съда, че в оспорената заповед и приложената към нея справка не се съдържа изложение на факти и обстоятелства и анализ на същите във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Подробните мотиви на съда в тази насока кореспондират с данните по делото и са правно издържани, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са възраженията в касационната жалба по отношение на изводите на съда за немотивираност на оспорената заповед. Доводите във връзка с дисциплинарното нарушение по т. 1 от заповедта не налагат други правни изводи, т. к. това дисциплинарно нарушение е прието за установено от съда, но за същото се предвижда по-леко дисциплинарно наказание от наложеното на служителката. По отношение на изводите на съда по т. 2 от дисциплинарната заповед, оплакванията в касационната жалба също са неоснователни, още повече касаторът не отрича, че неизпълнението на задължението на служителката да изготви обобщена справка е поради възникнали обективни пречки. Доводите, че е следвало при това положение да изготви друг документ, в който да посочи причините за неизпълнение на задължението й, са извън спорния предмет. Доводите за доказаност на вмененото системно неизпълнение на служебните й задължения поради бездействие по водените от нея ДОО са били обсъдени от решаващия съд и правилно са били приети за неоснователни, т. к. служителката е посочила конкретни причини, които неправилно не са били отчетени от дисциплинарно наказващия орган. Възражението на касатора относно изводите на съда за издаване на оспорената заповед след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 89, ал. 1 ЗДАНС е основателно. С оглед данните по делото, съдът неправилно е приел, че срокът не е спазен, т. к. дисциплинарните нарушения са установени с протокол рег. № ИС-6-323/24.11.2016 г., а заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 25.01.2017 година. Пред първата инстанция са представени доказателства за ползвани отпуски от служителката в двумесечния срок, поради което е налице хипотезата на чл. 89, ал. 3 ЗДАНС. При това положение заповедта е издадена при спазване на преклузивните срокове по чл. 89, ал. 1 ЗДАНС. Това обстоятелство не налага различен правен резултат от постановения от решаващия съд предвид установената материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация Т. И. сумата 375 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,