Решение № 3000 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2010 г.

Решение № 3000 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, за каквато следва да се приеме "въззивната жалба" на Петър Димитров Петров от гр. Вълчи дол, обл. Варна, против Решение № 810/16.04.2010 г. по адм. д. № 358/2009 г. на Варненския административен съд. Твърденията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба се прави искане за отмяната на решението на административния съд и вместо него Върховния административен съд да постанови решение, с което отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Вълчи дол и постанови решение по съществото на спора, с което отмени отчуждаването на част от имот пл. № 498, от кв. 43 по КРП на града от 1964 г., с площ за същата част от имота от 432 кв. м. Община Вълчи дол в писменото си становище от 27. 05. 2010 г. изразява подробни и аргументирани доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са били налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОП за отмяната на отчуждаването на имота, поради което намира решението на Варненския административен съд за правилно, обосновано и постановено в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от доказателствата по делото, в това число и назначената по делото съдебно-техническа експертиза, не са били налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от АПК за отмяна отчуждаването на имота. Мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. Касае се до комплексно жилищно строителство, включително инфраструктура, в чийто обхват попада имота, поради което е неприложима реституционната разпоредба. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, з а която обжалваното решение на административния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 358/2009 г. на Административен съд Варна е образувано по жалбата на Петър Димитров Петров от гр. Вълчи дол, обл. Варна, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Вълчи дол да се произнесе по заявлението му с вх. № 252/20.12.2008 г. за отмяната отчуждаването на част от имот пл. № 498, от кв. 43 по КРП на Вълчи дол от 1964 г., отчужден през 1974 г. по реда на ЗТСУ (отм.). С Определение № 910/16.02.2009 г. по делото административния съд на основание чл. 159, т. 1 от АПК е прекратил производството по делото. Съображенията му за това са били, че отмяната отчуждаванията на имоти извършени по ЗТСУ (отм.) може да се извърши в сроковете предвидени в чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Приел е, че в съответствие с цитирания текст, искането за отмяна на отчуждаването може да се направи в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе по него в 30-дневен срок. Непроизнасянето в горния срок се смята за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван пред окръжия съд в 14-дневен срок, който решава въпроса по същество. С разпоредбата на § 2, ал. 1 от ЗОСОИ е определен нов 6-месечен срок за депозиране на исканията за отмяна, считано от влизането в сила на ЗОСОИ, който срок изтича на 22.05.1998 г. И тъй като искането е направено на 20.12.2008 г., т. е. далеч след установените срокове е приел същото за просрочено а от там и за недопустимо и с определението си от 16.02.2009 г. го е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Прекратителното определение е било обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд . С определение № 13730/17.11.2009 г. по адм. д. № 4691/2009 г. ВАС е приел, че административния съд се е произнесъл при неокомплектованост на делото с административната преписка и без да обсъди възможността за приложение разпоредбата на чл. 31 от ЗОС, при изрично направено от жалбоподателя изявление за отчуждаването на имота по реда на ЗТСУ (отм.), поради което е отменил като неправилно определението и е върнал делото на Варненския административен съд за преценка наличието на процесуални предпоставки за допустимостта на производството по реда на чл. 31 от ЗОС. След връщане делото на административния съд, същият е изискал административната преписка, събирал е допълнителни доказателства и е назначил съдебно-техническа експертиза. Приел е, че процесния спор не попада в хипотезата на чл. 31 от ЗОС, в редакцията на закона обн. в ДВ бр. 101/2004 г., която урежда възможността бившия собственик на отчуждения имот да поиска отмяната на отчуждаването ако в тригодишен срок от извършването на отчуждаването мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е приел, че към депозиране на искането за отмяна на отчуждаването една част от имота на жалбоподателя попада в рамките на построен жилищен блок, в асфалтова алея и зелени площи а друга част в детска площадка, при което няма свободни площи, поради което е счел, че отново не са налице предпоставките по чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петър Петров, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Вълчи дол, обл. Варна да отмени отчуждаването на част от имот пл. № 498, от кв. 43 по КРП на града от 1964 г., с площ за тази част от имота от 432 кв. м. Върховния административен съд намира, че решението на Варненския административен съд, макар и по съображения различни от изложените, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно по делото е обстоятелството, че имотът е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.). Отчуждаването на същия е извършено в полза на държавата от жалбоподателя Петър Димитров Петров от Вълчи дол със Заповед № 2110/26. 04. 1974 г. на Окръжен народен съвет Варна. С цитираната заповед имотът е отчужден на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), във връзка с чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) и въз основа мотивирано предложение на комисията по чл. 265 от ППЗСТСУ (отм.), като е определен вида и размера на обезщетението. При условие, че имота е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.) през 1974 г., недопустимо е отмяната на същия да се иска по реда и условията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 101/2004 г. С Тълкувателно решение № 1/7.02.2011 г. по тълкувателно дело № 5/2010 г., Общото събрание съдиите на колегиите от Върховния административен съд е приело, че не може да се иска на основание чл. 31 от ЗОС отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането му в сила. Закона за общинската собственост, в сила от 1.06.1996 г., няма обратно действие. Разпоредбата на чл. 31 от същия съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, намира се в Глава трета от ЗОС - "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди" и се прилага само за отчуждавания, извършени при действието на този закон (ЗОС) и не може да послужи като основание за отмяна на отчуждавания, извършени преди неговото приемане, при друга нормативна уредба и при приключило правоотношение. Приело е, че ако отчуждаването е извършено по други закони преди приемането на ЗОС през 1996 г., отмяната на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие може да се иска само по реда, посочен в реституционните закони, приети след 1991 г. - Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ); Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС); Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и други. Материалноправна предпоставка за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 ЗОбС е отчуждаването на имота да е станало по реда на този закон след приемането му през 1996 г., а ако имотът е отчужден преди това, редът за оспорване и евентуално за отмяна на отчуждаването е този предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОбС в частта си, в която урежда преобразуващото право да се иска отмяна на отчуждаването е материалноправна, поради което се прилага само за отчуждавания извършени при действието на този закон, а в случай на отчуждаване, реализирано по реда на предшестващи благоустройствени закони, които отчуждавания са влезли в сила, могат да бъдат отменявани само по реда на специалните реституционни закони. Тълкувателното постановление според разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от Закона за съдебната власт, са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При тези обстоятелства и по тези съображения Върховния административен съд намира, че като краен резултат обжалваното решение на Варненския административен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение