Решение № 10865 от 29.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД Митница Варна" /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция Митници, обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. /, срещу решение 105/01.07.2021 г., постановено по адм.дело 143/2021 г. по описа на Административен съд Шумен. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. Възразява срещу извода на съда, че не са изложени мотиви по отношение на новия определен код по ТАРИК. Счита, че съмненията на митническите органи са наделжно мотивирани, тъй като са налице разминавания в представените документи, както и е извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническа информационна система Тезей, от който е установена справедливата цена на ЕС по новия определен код по ТАРИК. Излага твърдение, че са налице изрични доказателства, че действително договорената цена не е платена, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че митническите органи са изложили достатъчно факти в решението, от които да се направи обосновано предположение, че посочените от тях стоки са сходни стоки. Моли в условие на евентуалност при преценка за противоречие между националното законодателство и това на ЕС да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС и производството да бъде спряно. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на пъроинстанционния съд. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът Балкан Фреш Плюс ООД, в писмен отговор от 11.08.2021 г., подаден от адв. Желязкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Шумен е законосъобразността на Решение с рег. 32-111833/07.04.2021 г. към Митническа декларация /МД/ 20BG002007000996R2 от 29.12.2020 г. на Директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност и нов код по ТАРИК на внесената отБалкан Фреш Плюс ООД стока под номер 1, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 9755,44 лева и ДДС в размер на 26 339,69 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от Балкан Фреш Плюс ООД по горецитираната митническа декларация на трикотажен синтетичен плат, и след извършена проверка от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което бил определен нов код по ТАРИК и нова митническа стойност. Било установено, че стоката попада в Списъка на стоки с висок риск на финансовите интереси на Европейския съюз, като след извършен сравнителен анализ било констатирано, че декларираната стойност на внесените стоки е значително по-ниска от средностатистическата. Тези изводи на митническия орган били подкрепени и от факта, че представените фактури и международен договор били с противоречиво съдържание по отношение на договорената цена, както и липсвал банков документ за извършено плащане по сделката към турското дружество. Било прието, че на процесната стока следва да се определи нов код по ТАРИК 6004100010, със ставка на мито по отношение на трети страни 8%. След извършената промяна и анализ в базата Тезей митническият орган констатирал, че справедливата цена на ЕС спрямо новия код е 15,37 лв. Поради неоткриването на идентични стоки от същия износител митническата стойност на стока под 1 била определена въз основа на договорна стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В резултат на изложеното с оспореното решение били допълнително установени суми за мито и ДДС за заплащане ведно с лихва за забава. В хода на производството пред административния съд е прието заключение на ССЕ, според което е налице съответствие между фактурираната цена на стоката и декларираната стойност пред митническите органи. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място в решението е посочено, че не става ясно, защо е определен нов код по ТАРИК при положение, че в Протокола от извършена митническа проверка изрично е посочено, че не са констатирани стоки, различни от декларираните. Според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Изложени са мотиви, че сравнението със сходни стоки е извършено без да са посочени данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и основни характеристики, което препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност. Въз основа на изложеното съдът е извел извод, че митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на чл. 74 § 2 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, нито е извършил анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента, в резултат на което не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74 § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. от страна на митническите органи. Поради това съдът е приел, че с определяне на нов код по ТАРИК и нова митническа стойност на процесната стока е постановен един незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447.Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда за липса на посочени мотиви от митническия орган за определяне на нов код по ТАРИК, предвид факта, че в протокола от извършена митническа проверка е посочено, че не са констатирани стоки, различни от декларираните. В оспореното митническо решение са цитирани единствено описанията на различните кодове, но не е посочено, защо е прието, че процесната стока следва да се декларира под нов код. Това от своя страна е довело до определяне на мито при друга ставка, както и до установяване на средностатистическа стойност на стоки, различни по вид от процесната, които попадат под новия код по ТАРИК. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Следва да се посочи, че в таблицата, сдържаща се в митническото решение липсва яснота, дали сочените стоки, чиито средностатистически стойности са анализирани имат сходни характеристики с процесната стока, още повече сравнението е извършено със стоки с код по ТАРИК, различен от декларирания. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. По направеното искане за преюдициално запитване:Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая искането е формулирано твърде общо, като не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. С оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2040 лв. платени по банков път, в доказателство на което са представени договор за правна защита и съдействие от 09.08.2021 г., фактура и преводно нареждане. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и не надхвърля минималния размер по чл.8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г., определен в съответствие с материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,