Решение № 11322 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2010 г.

Решение № 11322 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Продан Димов Драгнев против решение № 1932 от 18.11.2009 г. на Административен съд Варна, III отделение, ХХIХ състав по адм. дело № 1753/2007 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД - 1 - 7706/467/04.12.2002 г. и заповед № РД - 1 - 7706/68/11.03.2003 г., втората за поправка на явна фактическа грешка в първата, двете на Областен управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразувани имоти на селищно образувание местност "Боровец - юг", землище кв. Галата, кв. Варна в частта относно имот № 1691 и № 2236 находящи се в к. р. 404. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което спорът бъде разрешен по същество. Подробните съображения за пороците на решението се съдържат в касационната жалба и се свеждат до необоснованост на решението, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постъпила е и частна жалба от Здравко Иванов Пеев против определение № 5842/08.12.2009 г. на същия съд по същото дело, с което определение е отхвърлена молбата му да бъде конституиран като заинтересована страна в процеса. Поддържа, че има правен интерес от участие в производството по делото с оглед защита на свои права и законни интереси като собственик на имот № 1080 в к. р. 404 по плана на новообразуваните имоти в м. "Боровец - юг" в гр. Варна. Ответникът, Областният управител на област Варна, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна, Кметът на община Варна не се представлява и не взема становище по жалбите. Заинтересованата страна, министърът на земеделието и храните взема становища в писмен вид за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост, респективно за неоснователност на частната жалба. Заинтересованите страни Евелина Николова, Стоян Стоянов, Николай Радев и Йонка Радева не се представляват и не вземат становища по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие, алтернативно за неоснователност поради отсъствие на нарушения преценени като основания за нищожност на обжалваните административни актове. По отношение частната жалба се поддържа заключение за неоснователност, тъй като е правилен изводът на съда, че конституиране на страни след постановяване на решението е незаконосъобразно. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора Продан Димов Драгнев срещу заповед № РД - 1 - 7706/467/04.12.2002 г. и заповед № РД - 1 - 7706/68/11.03.2003 г., втората за поправка на явна фактическа грешка в първата, двете на Областен управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразувани имоти на селищно образувание местност "Боровец - юг", землище кв. Галата, кв. Варна в частта относно имот № 1691 и № 2236 находящи се в к. р. 404. Поддържаните доводи за нищожност на заповедите се свързват с нарушения при издаването им, с които са нарушени правата му и които нарушения са съществени до степен да бъдат административните актове обявени за нищожни. Съдът е разгледал по същество жалбата на поддържаните в нея твърдения за нарушения и установил от фактическа страна в рамките на приложимите материални норми, че при издаването на обжалваните заповеди са спазени материалните изисквания, административно производствените правила, компетентността на органа, формата на акта и целта на закона, поради което е изведен правен извод, че оспорването е неоснователно, тъй като не се констатират съществени пороци даващи основание да бъде обявена нищожност на обжалваните заповеди, издадени по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ. Съдът при постановяване на решението си е изяснил фактическата обстановка от установените в пълнота факти от значение за правилното решаване на спора. Материалните изисквания за издаване на заповедите по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ са преценени съгласно приложимите материални норми на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му и съдът при формиране на правните си изводи е приел, че предметът на жалбата е относим към незаконосъобразността на обжалваните заповеди, която не може да бъда разгледана в настоящето производство. По отношение твърденията за наличието на нарушения правещи заповедите нищожни е изведен фактически и правен извод, че такива съществени нарушения не са били налице поради което жалбата е била изцяло неоснователна в допустимата й за разглеждане част. При тези фактически и правни констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Поддържаните в касационната жалба касационни основания за отмяна на решението не се констатират. На първо място не е налице соченото нарушение на материалния закон, което се изразява в неправилното издирване на приложимата материална норма, която урежда установените по делото факти, или в неправилното й приложение към тези факти. Съдът е изложил убедителни мотиви относно сочените в жалбата нарушения по отношение компетентността на органа и формата на обжалваните актове. Съществените нарушения по отношение на тези основания по чл. 146 от АПК правят акта нищожен, както правилно е приел и съдът, но такива факти по делото не са констатирани при проявената процесуална активност от съда и страните за установяването им. Съдът не е установил нарушения при издаването на заповедите, по приложението на материалния закон и административно производствените правила, които да имат за последица недействителност на административните актове. Ето защо, оплакванията в този смисъл в касационната жалба са неоснователни. Такива нарушения не се констатират и при проверката на решението в касационнонт производство. По отношение обосноваността на решението също не се констатират пороци в смисъла на касационно основание за отмяна на решението. Установените по делото факти при анализа на събраните доказателства са обсъдени при спазване правилата на правната логика и изведения фактически и правен извод е съответен на установените с доказателствата факти във връзка с предмета на жалбата. Събирането на доказателствата и анализа на установените факти е проведено в съответствие със съдопроизводствените правила. Не се констатират съществени нарушения - такива, които да водят до нарушение на правата на участието на жалбоподателя или са ограничили или препятствали събирането на доказателствата от съществено значение за правилното решаване на спора. Доводите в касационна жалба за допуснати нарушения при постановяване на решението са неоснователни и след цялостната служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. При изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Частната жалба от Здравко Иванов Пеев е в срока по чл. 230 от АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Частният жалбоподател е бил конституиран като заинтересована страна в процеса и заличен в това качество с определение № 4036 от 24.08.2009 г. по делото. След постановяване на решението същият е подал молба до съда да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като неправилно е прието, че имота му е в к. р. 403 като е представил доказателства че в к. р. 403 и 404 има идентични номера на имоти, а неговият имот № 1080 е в к. р. 404. Това искане е направено до съда за да може да защити правата си да закупи останалите 200 кв. м. от парцел 1080 в к. р. 404, което искане съдът не уважил с обжалваното определение № 5842 от 08.12.2009 г. по същото дело. Така постановеното определение е правилно. Съдът конституира страните служебно съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК което задължение е в корелативна връзка с действието на съдебното решение съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК. То има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В настоящето производство частният жалбоподател е имал качество на заинтересована страна, бил е заличен в това качество и му е отказано конституиране в това качество. Обжалваното определение е правилно защото не е предвидена възможност заличените страни да обжалват определението с което е прекратено участието им процеса и от друга страна, лица по отношение на които административният акт или съдебното решение ги засягат имат самостоятелни права на защита. За частният жалбоподател е имало възможност по чл. 210, ал. 2 от АПК да обжалва решението на съда, което има сила за него, а в случая той не е бил страна по делото и жалбата е отхвърлена поради, което решението няма сила за него. Тъй като частният жалбоподател не е обжалвал заповедите, предмет на жалбата на Продан Драгнев, той не би могъл в административното производство по тях да предяви и защити свои права като заинтересована страна, каквито би могъл ако беше подал жалба срещу същите заповеди. Ето защо неоснователно се поддържа в частната жалба нарушение на правата му, тъй като негови права с постановяването на съдебния акт не са засегнати. При изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а определението правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение