Решение № 234 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2010 г.

Решение № 234 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1357/30.12.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1599/2010 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд по гр. д. № 546/2010 г., с което по предявената против касатора от К. А. Б. молба по чл. 72 от СК (отм.) е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. Н. А., детето В. А. А. да напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина неограничено до навършване на 18 годишна възраст, при условия и за периоди, каквито майката К. А. Б. прецени. Обжалването е допуснато по правният въпрос "Може ли съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на единия от родителите детето да пътува неограничено зад граница". На този въпрос вече е даден по реда на чл. 290 от ГПК отрицателен отговор (решение № 982 от 15.03.2010 г. на IV г. о. по гр. д. № 900/2009 г., решение № 236/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г., III г. о. на ВКС, решение № 789 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 45/2010 г., III г. о. на ВКС, решение № 32 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г.). Когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на родителя където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му. При глобално дадено предварително разрешение държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. Ето защо по реда на чл. 291, т. 2 от ГПК на въпросът, поради който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори в отрицателен смисъл. Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на А. Н. А. следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил мотиви според които в интерес на детето е да му се осигури възможност за свободно пътуване без оглед становището на единия от родителите, по еднолично усмотрение на родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права. Изводът е неправилен, тъй като с оглед отговора на въпроса, поради който обжалването е допуснато, не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава или кръг от държави. Следователно правните изводи на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон, което е основание за касиране на решението, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Тъй като не се налага извършването на други процесуални действия, след отмяната на атакувания съдебен акт делото следва да бъде решено от настоящата инстанция. Молбата за издаване на разрешение за неограничено пътуване на детето зад граница е неоснователна, тъй като удовлетворяването й не дава никакви гаранции къде ще бъде отвеждано детето и как ще се упражняват мерките на лични отношения на другия родител с детето. Молителката и ответникът са разведени, като с влязлото в сила бракоразводно решение на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете В., а за бащата е регламентиран режим на лични отношения. Не е разглеждан изрично въпросът за местоживеенето на децата, но съдът е постановил решенето си, изхождайки от фактическото положение, че децата са се установили при майката в Германия. Режимът на лични отношения с бащата е регламентиран с оглед това обстоятелство. Държавата на обичайното местопребиваване на детето В. не е променена и понастоящем. Това дете има българско и германско гражданство, както и издаден от германските власти международен паспорт. Понастоящем то е на възраст 10 години и бащата не е дал съгласие детето да пътува между България и Германия. Спорът дали съдът да издаде решение за заместване на това съгласие е предмет на настоящето производство. Особеностите на конкретния случай се състоят в това, че майката не иска разрешение да изведе детето зад граница, а иска такова за връщането му в България и последващото възможност да пътува до обичайното си местоживеене. Съдът приема, че това е изцяло в интересите на детето, тъй като това ще му даде възможност да посещава държавата на второто си гражданство. Като гражданин на Германия, то пътува свободно в страните от Ш. пространство без да е необходимо издаване на разрешение. Невъзможността да посещава България единствено поради факта, че тя, макар да е чл. на Европейския съюз, все още не е част от това пространство, е лишена от всякаква логика. Няма и никакъв правно защитим интерес бащата (сега касатор) да отказва възможност на детето да посещава Република България. Това дете и сега има обичайно местопребиваване в Германия, а във всяка държава от Европейския съюз са създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират упражняването на мерките на лични отношения между детето и родителят, който не упражнява родителските права и не живее с него. Мотивите на бащата, с които се противопоставя на възможността детето да пътува, опират до това, че майката не спазва съдебното решение за упражняване на тези мерки. Само че детето живее в Германия и завръщането му в България, на което бащата се противопоставя, с нищо няма да допринесе за утежняване на осъществяването на тези контакти. Касаторът има право да участва при вземането на решение за пътуванията на детето, но няма право да използва това като средство за оказване на натиск върху другия родител, против интересите на детето. В случая тези интереси предполагат, до вземане на различно решение за местоживеенето на детето, то да може да пътува свободно между България и Германия, а и до всички държави от Ш. пространство, каквото право бездруго то притежава като гражданин на Германия. Съответно молбата за издаване на заместващо съгласие с претендираното от К. Б. съдържание се явява неоснователна, но съдът счита за уместно да разреши пътуването на детето без други ограничения между България и страните от Европейския съюз. В този смисъл следва да бъде постановено решение. При този изход на спора разноските за производството в трите инстанции следва да останат в тежест на страните така, както са направени, доколкото съдът възприема за частично основателни доводите и на молителката, и на ответника по молбата. По изложените съображения съдът