Решение № 10652 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2016 г.

Решение № 10652 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В. Т., гр. В., ул. "С." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ... срещу Решение № 1150 от 26.05.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 963/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на М. В. Т. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-512 от 25.10.2010 г. на орган по приходите в О. В., с който на г-жа Т. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 1.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 432,44 лв. и лихви в размер на 114,16 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - М. В. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Счита установяването на фактическата обстановка по делото за неадекватна на събраните доказателства, което се дължи на тяхното неправилно обсъждане и оценяване. Съдът неправилно не е ценил като официален свидетелстващ документ издадения на г-жа Т. документ с оригинален печат на общинската администрация, който удостоверява извършеното плащане на задълженията по акта преди неговото издаване. Съдът не е изследвал кой именно общински служител е поставил подписа си върху т. нар. "бележка" при отчитане на факта, че печатът не е изнасян от сградата на общината.

Съдът е приел, че следва да се съобрази с влязлата в сила присъда по наказателно общ характер дело № 35 от 2015 г. на Окръжен съд, гр. В., но в нейният диспозитив не фигурира името на г-жа Т., т. е. дали и кой е присвоил платеният от г-н В. П. от името и за сметка на г-жа Т. данък не е установено.

Решението е постановено в нарушение на чл. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). "В каса" значи начин на плащане - в брой, а не определено място в пространството. Не отчел, че надлежно е всяко плащане, извършено в сградата, помещаваща данъчна служба, на всеки служител, заявил се за компетентен да го приеме. Сочи, че съдът не обсъдил становището на омбудсмана по въпроса, достъпно на адрес http:/www. ombudsman. bg/public-positions/1157?page=6#middleWrapper .

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Акт за установяване на задължения № МД-АУ-512. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. К.-К., Адвокатска колегия, гр. В..

1. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци" в О. В., счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел, че установените с оспорения акт задължения не са платени. В административната преписка не се съдържат писмени доказателства за извършено плащане. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Щ..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че установените с акта задължения не са платени. Фактът на плащане не е доказан в производството, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 8.01.2007 г. М. Т. декларира пред общинската администрация, че притежава лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", регистрационен № В 5488 СС.

1. На 25.10.2010 г., орган по приходите в О. В. издава, поради неплатени задължения, Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-512, с който, установява на г-жа Т. за периода 1.01.2007 г. 31.01.2010 г. дължим данък върху превозните средства - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", регистрационен № В 5488 СС, в размер на 546,60 лв. - 432,44 лв. главница и 114,16 лв. лихви.

1. На 27.12.2010 г., с Решение № МД-РШ-044, директорът на Дирекция "Местни данъци" в О. В. потвърждава Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-512.

1. В хода на съдебното производство г-жа Т. представя:

а) удостоверение № 6179 от 8.02.2011 г., издадено от главен разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., с което удостоверява, че г-жа Т. е конституирана като пострадало лице - заплащането на неоправомощено лице на задължение за данък върху недвижимите имоти в размер на 502,75 лв. като по случая е образувано досъдебно производство № 277/2010 г.;

б) заверено копие на документ "За платени данъци за 2010 г." за лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Голф", регистрационен № В 5488 СС - "недобор данък 420,75 лв. и лихви - 82,00 лв.", на който е положен печат на "имуществени данъци Община варна - 0132".

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) образец на квитанция за платени местни данъци и такси;

б)регистър на печатите в О. В., съгласно който печат № 0132 е на В. К. К.;

в) трудов договор на В. К. К. и длъжностна характеристика на заеманата от него длъжност старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол";

г) справка за задълженията на г-жа Т. към 31.12.2010 г.;

д) копия от описи на квитанции по касиери на касова група "Младост" и "Приморско" за 26.01.2010 г., в които не се установява плащане от г-жа Т.;

е) дневен лист на събирачите на касови приходи за 26.01.2010 г., в който не фигурира плащане от г-жа Тодоров;

ж) опис на квитанции по касиери, в който не фигурира квитанция серия ПЛ10 № 1 от 26.01.2010 г.;

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) приема влязла в сила на 14.01.2016 г. Присъда № 26 от 6.03.2015 г. на Окръжен съд, гр. В., постановена по наказателно общ характер дело № 35/2015 г., с която К. А. П. е призната за виновна в това, че в периода 13.03.2007 г. - 31.03.2010 г., в гр. В., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - старши инспектор и главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", отдел "Събиране, обезпечаване ревизии и контрол" в Дирекция "Местни данъци" в О. В., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържа у много лица заблуждение, че са заплатили данъци и такси, дължими съгласно чл. 11, 53 и 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и с това им причина имотна вреда - престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

б) разпитва свидетелят В. М. П., който е извършил плащането от името на г-жа Т. не на касата в общината, а на "една жена с бадж на О. В." "точно пред вратата, където е касата".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е и материално законосъобразен, защото по делото не е надлежно доказано плащане на установените с акта задължения. От доказателствата по делото - "дневен лист на събирачите - касови приходи" за 26.01.2010 г., на датата сочена от г-жа Т. като дата, на която е извършено плащането, не се установява фактически извършено плащане. Данъчните задължения са носими, като начинът и мястото на плащане са нормативно определени - чл. 4 от Наредбата на Общински съвет - В. за определяне на размера на местните данъци на територията на О. В. (Наредбата). Г-жа Т. не е доказала плащане на задълженията по нормативно установения ред. Представената квитанция, серия ПЛ10 № 1 от 26.01.2010 г. няма качеството на официален свидетелстващ документ, защото не е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му. Извършеното от свидетеля В. М. П. плащане на неоправомощено лице - К. А. П., в брой не освобождава г-жа Т. от задължението за плащане на дължимия данък.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на г-жа Т..

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

В подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът твърди, че съдът неправилно ценил доказателствената сила на официален свидетелстващ документ - документ "За платени данъци за 2010 г." Този довод на касатора е неоснователен.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) официален свидетелстващ документ е този, който е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените форма и ред. Само този документ съставлява доказателство за извършените от длъжностното лице и пред него действия. Както обосновано приема съдът, от доказателствата по делото не се установява процесният документ "За платени данъци за 2010 г." да е издаден от компетентното длъжностно лице, в кръга на службата му и по установената форма и ред. Поставеният на документа печат е на служител, в чиито установени с длъжностната характеристика задължения не влиза задължението за приемане на плащания в брой на задължения за данъци. Документът не съответства на установената форма на документа, който надлежно доказва плащането на данъка. Той не е и издаден по надлежния ред, защото плащането не е станало на определено място и при спазване на установения ред.

Като издаден от длъжностно, а не от частно лице, документът безспорно е официален, но с него общинският служител удостоверява единствено собственото си знание за наличието и размера на данъка, както и за наличието на документ, с който плащането е извършено. Дали посочената в този документ квитанция № 1 от 26.01.2010 г. е приходна квитанция по смисъла на установения образец и дали е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му представеният документ не установява и не може да установи. Твърдяното от общинския служител знание за факти - данък, размер, наличие на квитанция № 1, не е декларирано от него в изпълнение на предоставена му надлежно удостоверителна компетентност, поради което не е и израз на държавна удостоверителна власт.

Наред с това, както приема и съдът, в документа се сочи, че данъкът е платен с "приходна квитанция, серия ПЛ10 № 1 от 26.01.2010 г." Следователно, самият документ не претендира да е удостоверяващ самото плащане, а само да удостовери извършеното с друг документ плащането. А предназначението на издавания от компетентното длъжностно лице документ за надлежно извършено плащане на данъчни задължение има за цел да удостовери самото извършено на длъжностното лице плащане, а не да удостовери факта, че съществува друг документ, с който е извършено плащането. С оглед на това документът "За платени данъци за 2010 г.", освен че не е издаден от надлежно длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, сам по себе си не претендира да доказва плащането, а да удостовери наличието на документа с който това плащане е извършено. Но този документ - сочената квитанция, не е представена от касатора по делото, въпреки дадената възможност.

С оглед на горното, изводът на съда, че процесния документ "За платени данъци за 2010 г.", не е официален свидетелстващ документ и поради това не е годно доказателство да установи по надлежен ред твърдяното плащане на данъчното задължение е правилен и обоснован.

Касаторът твърди, че съдът не е събрал релевантни за предмета на спора доказателства като не е изследвал кой е присвоил платените от г-н П. данъци, тъй като в Присъда № 26 г-жа Т. не е посочена. За законосъобразността на оспорения акт е ирелевантно на кого е платена дължимата сума и кой не е внесъл платената му сума в касата на общината. Съдебното производство по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения не е наказателно производство. За законосъобразността на акта релевантен е факта на доказано надлежно плащане от името на задълженото лице. С оглед на това става въпрос за неотносимо за спора доказателство, поради което несъбирането му не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

1. По порока противоречие с материалния закон:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, защото съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 2 ЗМДТ.

Данъчните задължения са парични задължения, т. е. носими, и тяхното изпълнение - начин, място и срок, е определено с нормативен акт. Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес на собственика, подал декларация по чл. 54 ЗМДТ. А чл. 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Идентична е и разпоредбата на чл. 4 от Наредбата. Следователно, както приел и съдът, нормативната уредба ясно и недвусмислено установява начина на плащане - в брой и безкасово, но установява и мястото на плащане - в касите на общинската администрация при плащане в брой и по съответната смета при безкасовото плащане. С оглед на това съдът правилно тълкувал и приложил закона.

Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото на което платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно. Както бе посочено чл. 2 ЗМДТ изрично сочи, че плащането трябва да е на касите на общината, а не в сградата на общината или пред касите на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице (законът не изисква данъчно задълженото лице да извършва плащането лично, но плащането трябва да е от името и за сметка на задълженото лице), плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция.

Разбира се, няма никаква пречка, с оглед на проявено от касатора доверие към общински служител, парите за данъка да бъдат предадени на този служител, но за да е валидно плащането, т. е. да породи целените правни последици - погасяване на задължението, е необходимо общинският служител от името и за сметка на касатора да ги внесе в касата на общината и да получи за този факт приходна квитанция на името на задълженото лице. Видно от доказателствата, личната преценка на лицето, на което касаторът е доверил изпълнението на задължението за плащане на данъчното задължение, да не изпълни сам поетото задължение да плати данъка на касата, а да го изпълни с помощта на общински служител е единствената причина да не са налице доказателства за извършено плащане. В случая става въпрос за субективна преценка на начина на изпълнение на законово задължение - лично на касата или чрез някого, било то и общински служител.

Следователно не законови разпоредби или неясна организация на дейността на администрацията, а личното решение на касатора и на упълномощеното от него лице са довели до неточно изпълнение на данъчното задължение, поради което касаторът следва да понесе последиците от действието си. Вредите от това действие на касатора са за него и са пряко проявление на основния принцип в правото - който плаща зле, плаща два пъти.

Що се отнася до довода на касатора свързан с необсъждане от съда на становището на омбудсмана следва да се посочи, че съдът преценява законосъобразността на оспорения акт само и единствено въз основа на закона. Актове на други държавни органи могат да бъдат предмет на обсъждане от съда тогава, когато са основание за издаване на оспорения акт. В случая, становището на омбудсмана не е правно основание за издаване на оспорения акт, поради което съдът не следва да се произнася по него.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно установил релевантните по делото факти и въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон. Поради това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд