Решение № 8946 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2019 г.

Решение № 8946 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, подадена чрез процесуалния му представител С. Стилиянова, срещу решение № 696 от 4.04.2019 г., постановено по адм. дело № 316/2019 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – "Аеон БС" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Гроздев, оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане до съда да остави в сила решението. Не претендира разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ПД-310 от 21 ноември 2018 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е прекратена процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот - частна държавна собственост, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Софроний Врачански" № 25, предоставен за управление на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", представляващ 64, 8 % (шестдесет и четири цяло и осем процента) идеални части от сграда, състояща се от сграда на три етажа с идентификатор 10135.1506.719. 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с обща застроена площ от 119 кв. м. и обща разгърната застроена площ 357 кв. м., както и от сграда - пристройка на четири етажа с идентификатор 10135.1506.719. 2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с обща застроена площ 38 кв. м. и обща разгърната застроена площ 152 кв. м., изградени в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.719, при граници на обекта: ул. "Софроний Врачански", самостоятелни обекти с идентификатори: 10135.1506.717 и 10135.1506.798, и ул. "Габрово", описани в Акт за частна държавна собственост № 8143 от 3 февруари 2012 г., издаден от областния управител на област Варна. Съдът е установил, че процедурата е прекратена поради това, че и двамата участници - "АЕОН- БС" ЕООД и "Реал-24" ЕООД, не са спазили предварително обявените условия на тръжната документация и закона при подготовка на своите оферти, като не са представили валидни решения (решения с нотариална заверка на подписите) на Общото събрание за участие в търга и за придобиване на недвижим имот в нарушение на чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Приел е, обаче, че оспореният административен акт противоречи на утвърдената с Решение № РТ-49 от 31.08.2018 г. тръжна документация, която не изисква представянето на нотариално заверено решение по чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Посочил е, че материалноправното изискване на чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 4 от ТЗ е условие за действителност на взетото решение за придобиване на недвижим имот, което, от своя страна, не е въведено с решението за откриване на процедурата. Според съда, решението, в необходимата форма, ще е условие за сключване на договора за покупко- продажба. Едва ако при сключване на договора спечелилият участник не представи протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, органът ще има основание да прекрати тръжната процедура. Решението е неправилно. Необходимите документи за участие в търга са посочени в раздел VIII от документацията, в съответствие с чл. 43, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Както се посочва и в оспорваното решение, съгласно т. 2. 5. от цитирания раздел сред тях е и решение на съответния компетентен орган на участника - юридическо лице, за участие в търга и за закупуване на недвижимия имот. В случая на еднолично дружество с ограничена отговорност, каквито са и двамата участници, се касае за решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон (ТЗ), обективирано в протокол на едноличния собственик по чл. 147, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 137, ал. 4 от ТЗ за решенията по чл. 137, ал. 1, т. 7 протоколът следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Установената форма е за действителност предвид изричната норма на чл. 137, ал. 5 от ТЗ и това е правилно отчетено в решението на съда. В офертите и на двамата участници в процедурата - еднолични дружества с ограничена отговорност, са приложени решения на собствениците за придобиване на имота. И в двата случая документите не са заверени съгласно законовите изисквания, като това обстоятелство не е спорно по делото и съответно е установено от съда. Изключение от изискването за заверяване на подписа и съдържанието се допуска само в случай, че това е предвидено в дружествения договор. В разглеждания случай, в дружествения договор на "АЕОН БС" ЕООД, а и на другия участник, не е предвидена писмена форма и този факт също правилно е релевиран от първостепенния съд. Въпреки тези правилни фактически установявания, съдът е формирал необоснования и в резултат на това- незаконосъобразен извод, че материалноправното изискване на чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 4 от Търговския закон е условие за действителност на взетото решение за придобиване на недвижим имот, но не и условие за допустимост за участие в откритата процедура. Изискването за форма на решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ произтича пряко от действаща законова норма. Обстоятелството, че въведеното нормативно изискване не е преповторено в съответната част от документацията не рефлектира върху неговата задължителност за участниците при подготовка на техните оферти. Нещо повече, според изричното правило на чл. 137, ал. 5 от ТЗ, нищожни са решенията на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4. В тази връзка се явява вътрешно противоречив и самоизключващ се изводът на съда, че едно материалноправно условие за действителност може да не е същевременно и условие за допустимост на участието в откритата тръжна процедура. Едва ли може да се приеме, че един нищожен документ, който не поражда правни последици, може да послужи при оценяването на съответната оферта. Основателно в касационната жалба се сочи, че в подкрепа на горната теза е и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), според която в деня на провеждането на търга с тайно наддаване комисията разпечатва пликовете с офертите по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи. Наред с това, съгласно чл. 53, ал. 1 от Правилника комисията отбелязва в протокола за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения наред с другото и обстоятелствата по редовността на подадените документи и предложените цени. Неправилно е и разбирането на съда, че изискуемите документи следва да бъдат представени към датата на подписване на договора за продажба със съответния участник. Следва да бъде споделена тезата на касатора, че тази теза не намира опора нито в закона, нито в условията за участие в конкретната процедура. Всяко изискване към участниците в търга, което поставя административният орган, е продиктувано от това да се гарантира интереса на държавата при продажбата на имота чрез търг, включително да се осигури ефективното провеждане на тръжната процедура, която да завърши със сключването на договор за покупко-продажба с избрания купувач. Административният орган се стреми да получи конкуриращи се оферти от участници с реален интерес от закупуване на имота. Целта си органът постига именно с изискването на документа по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ още в офертите на участниците, а не едва в момента на сключване на договора. Наред с това, разбирането на съда не кореспондира и със съдържанието на документацията на търга - спорното изискване е включено в раздел VIII от документацията относно условията за участие, а не в раздел XII относно условията за сключването на договора за имота. В заключение следва да се посочи, че тъй като в процедурата не е подадена нито една оферта, която да отговаря на условията на тръжната документация, правилно и законосъобразно Министърът на транспорта, информационните технологии е прекратил процедурата на основание чл. 46 във връзка с чл. 51, ал. 1 от ППЗДС. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "АЕОН- БС" ЕООД срещу процесната заповед. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от касатора, на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 170 лв., съобразно представения списък, от които 70 лв. - държавна такса, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение