Решение № 16273 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2018 г.

Решение № 16273 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Е. Юсеин от [населено място], [община], обл. Кърджали, чрез пълномощника си адв. Димитров срещу решение № 207/10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 221/2018 г. на Административен съд – Кърджали, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 24/2017 г. от 30.06.2017 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. Хасково за разликата от 740 лв. до пълния размер за сумата от 888 лв. представляваща включено ДДС върху присъдената сума от 740 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Претендират се разноски пред настоящата инстанция представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по делото – Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Хасково не взима становище по касационната жалба и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Кърджали е разгледал предявения от Е. Юсеин, иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Хасково, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискала да и бъде заплатено обезщетение в размер на 960 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно НП. Установено от първоинстанционният съд е, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 24 от 30.06.2017 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. Хасково на Е. Юсеин е била наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на Закона за опазване на околната среда. Това НП касаторът е обжалвал и с решение № 137/13.10.2017 г., постановено по АНД № 842/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали, наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно. С решение № 8/26.01.2018 г. постановено по КАНД № 197/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали, образувано по повод касационна жалба от директора на РИОСВ – гр. Хасково, решението на Районен съд – Кърджали е било потвърдено. За защитата си по делото Юсеин е ангажирал адвокат Димитров, с който е сключил Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2017 г., за процесуално представителство пред Районен съд – Кърджали като въз основа на този договор е заплатил на адвоката сума в размер на 480 лв., с ДДС платена в брой и Договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. със договорено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, заплатено в брой, което било отразено в него. Съдът е приел за безспорно, че Юсеин действително е бил защитаван по адвокат – л. 5 от АНД № 842/2017 г. и л. 12 и 13 от КАНД № 197/2017 г. Първоинстанционния съд в мотивите си е изложил съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според решаващия съд, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се и на приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСС на ВАС. Съдът е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. Приел е, че размера на иска следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че предвид фактическата и правна сложност и искът е основателен и доказан до размера на сумата от 740 лв. За разликата до предявения размер от 960 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Юсеин иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционният съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая размера на сумата от 740 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, която представлява заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2017 г., за процесуално представителство пред Районен съд – Кърджали и Договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. е определена правилно от съда, като е съобразена с разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доказателствата по делото. Пред настоящата касационна инстанция не са представени доказателства съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС, (фактура, касов бон) че пълномощникът адвокат е регистриран по ДДС, за да се начисли от съда такова към адвокатското възнаграждение съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. Ето защо, решаващият съд като е уважил иска в размер на 740 лв. и не е присъдил ДДС е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за доказаност на иска за сумата от 740 лв. като в останалата част до пълния предявен размер от 960 лв. обосновано съдът е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Претендираните вреди са доказани частично по размер до 740 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение