Решение № 189 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г.

Решение № 189 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 466 от 13.06.2018 г. само по касационната жалба на В. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 187 от 11.08.2017 г. по в. гр. д. № 143 по описа за 2017 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е отменено решение № 503 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 330/2015 г. на ОС Русе в частта досежно отнемането в полза на държавата на посочените суми по съответните банкови сметки в "Токуда банк"АД" Райфайзенбанк" ЕАД, "Първа инвестиционна банка" АД "Юробанк България" АД и "ОББ" АД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, касаещ възможността за отнемане в полза на държавата на неналични суми по банкови сметки, поради противоречие с приетото по същия в решения по гр. д. № 5562 от 2013 г. и гр. д. № 5321/2013 г., двете на ІV г. о. и с оглед задължението на съда да изложи мотиви по всички наведени доводи и възражения, включително като се произнесе по всяка една от посочените сметки изрично. Съдът дължи произнасяне и по присъединеното с определение № 87 от 26.02.2018 г. ч. гр. д. № 587/2018 г., образувано по подадена от В. Й. К., чрез процесуалния представител адвокат М. и Й. М. К., чрез процесуалния представител адвокат К. частна жалба против определение № 395 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 143/2017 г. на АС - Велико Търново, в частта с което е отхвърлено искането им за изменение на постановеното въззивно решение № 187 от 11.08.2017 г. в частта за разноските, като бъде отменено решение № 503 от 22.12.2916 г. по гр. д. № 330/2015 г. на ОС - Русе в частта, с която В. Й. К. и Й. М. К. са осъдени да заплатят на К. разноски над 30.26 лв. и юрисконсулско възнаграждение над 764 лв. Искането е за отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на подадената молба с вх. № 4178 от 1.09.2017 г. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за основателност на касационната и частната жалби. Счита, че в определението за допускане неправилно е посочена като налична в "Първа инвестиционна банка" АД сумата от 1 564 лв. Твърди, че по нито една от посочените от Комисията сметки, сумата не е била налична, към момента на депозиране на искането. Желае да бъде уважена и подадената частна жалба. Представя писмени бележки и претендира и направените пред касационната инстанция разноски. В този смисъл е и становището на процесуалният представител на ответника Й. К.. Изразеното от представителя на Върховна касационна прокуратура становище е за основателност на касационната жалба в допуснатата част. Обратното е становището на представителя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу Комисията. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното: Следва да бъде споделена установената съдебна практика, съдържаща се в постановените съдебни актове по горепосочените дела, съгласно която отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 28 З. (отм.); , не би могло да бъде претендирано по реда на чл. 4, ал. 1, тъй като законът не предвижда такава възможност. Законодателното изискване е имуществото да е налично в патримониума на лицето; а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т. е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл. 4, ал. 2, като е без значение дали тя е запазена и налична. Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги и на запас от стойност /т. е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т. е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл. 4, ал. 1 З. (отм.);. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. Предмет на отнемане в хипотезата на чл. 4, ал. 1 З. (отм.); от ответника могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.); и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им. Имайки пред вид така даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допусната касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира въззивния акт за неправилен в частта, по отношение на която е допуснато касационно обжалване. Това е така, защото е потвърдил първо-инстанционния акт, с който е постановено да бъдат отнети следните суми от: 370 евро по банкова сметка в "Токуда банк" ЕАД, 785 лв. по банкова сметка в "Райфайзенбанк" ЕАД, 3 430 лв. по банкова сметка в "Райфайзенбанк" ЕАД, 1 564.66 лв. по сметка в "Първа инвестиционна банка" АД, 6 954.06 лв. по банкова сметка в "Юробанк България" АД и от 13 104.06 лв. /или 6 700 евро/ по банкова сметка в "ОББ" АД, след като Комисията изрично е посочила в мотивираното си искане, което съгласно установената практика има характер на искова молба, че няма налични суми по следните четири сметки, в посочените банки: в 1. "Токуда банк"ЕАД /сметка [банкова сметка] e открита на 31.03.2010 г., сумата от 370 евро е била внесена от трето лице и през 2010 г. изтеглена, след което салдото е 0/, 2. "Райфайзенбанк"ЕАД /сметка B. 91551092179715 със сумата 785 лв. е открита на 3.10.2008 г. и закрита на 9.12.2000 г. /, 3. "ОББ"АД /сметка [банкова сметка] e открита на 28.07.2012 г. и общата депозирана сума от 6 700 евро или 13 104.06 лв. същият ден е изтеглена/ и в 4. "Юробанк България" АД / сметка [банкова сметка] със сумата 6 954.06 лв. e открита на 14.08.2006 г. и закрита на 6.12.2006 г. / Посочените данни са от мотивираното искане /вж. стр. ЗЗ-36 от гр. д. № 330/2015 г. - 1/. За посочената сметка в "Токуда банк" ЕАД е налице и писмо, находящо се на стр. 207 и извлечение на стр. 208-210 от гр. д. № 330/2015 г. -3, а за "Райфайзенбанк" ЕАД е налице писмо, находящо се на стр. 167 и извлечение на стр. 169 от гр. д. № 330/2015 г. -3. 5. Към тези суми следва да се прибави и втората сметка в "Райфайзенбанк"ЕАД, за сумата 3 430 лв., която по всяка вероятност погрешно, въззивният съд е посочил, че е с идентичен номер - [банкова сметка] на тази за сумата 785 лв., в резултат на което липсват мотиви, обосноваващи необходимостта за отнемане на сумата. Относно сумата от 1 564.66 лв. в "Първа инвестиционна банка" АД, за която касаторът оспори изводът за наличност следва да се посочи следното: На стр. 164 от материалите по гр. д. № 330/2015 г. – том 3 е налично Писмо с изх. № 1/1790 от 11.03.2013 г., подписано от директор Дирекция "Специализиран мониторинг и контрол" на "Първа инвестиционна банка" АД, от което е видно, че към датата на искането е налице "активна разплащателна сметка в полза на В. Й. К. с IBAN BG 17 F., открита в клон Р. " и на следващите страници до 167 са представени извлечения от движението по сметката. Имайки пред вид, че К. е осъден за деяние, визирано в чл. 3, ал. 1 от З. (отм.); , като съобрази вида и характера на деянието – по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 26 НК, изразяващо се в това, че над деветнадесет пъти е превел суми, извън страната, по банков път, в общ размер на 1 504 125.11 евро, равни на 2 941 813.01 лв., използвайки документи с невярно съдържание, с оглед липсата на установен законен източник на средствата, настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че за посочената сума би могло да се приеме, че съществува основателно предположение, че придобитото е свързано с установената престъпна дейност, поради което в тази част, намира постановеният акт за правилен. С оглед изхода от спора, присъединеното ч. гр. д. № 587/2018 г., направеното искане, и на основание чл. 81 ГПК, съдът следва да разреши въпроса с разноските. Комисията е предявила иск за отнемане на имущество на стойност както следва: от БГ "Транс" ООД – 2 954 367 лв., от М. К. – 40 000 лв., от В. К. и Й. К. - 78 412 лв. Като краен резултат - искът срещу М. К. е отхвърлен, а срещу В. К. и Й. К. е отхвърлен до размер на 39 304 лв. Следователно на М. К. се дължат всички установени като реално направени разноски, а на В. К. и Й. К. - половината. Дължимите в полза на М. К. разноски за предходните инстанция са й са присъдени с въззивно решение № 187 от 11.08.2017 г. по в. гр. д. № 143 по описа за 2017 г. на Апелативен съд - Велико Т., което в тази част следва да бъде потвърдено. В. решение № 187 от 11.08.2017 г. и решение № 503 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 330/2015 г. на ОС - Русе, включително и в частта за разноските са влезли в сила по отношение на БГ "Транзит", който не е подавал касационна жалба. В. К. не е доказал реално извършване на разноски. Във всички представени договори за правна помощ и съдействие, за всяка една от инстанциите, е посочено, че осъществена в негова полза адвокатската защита е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и се представя декларация, че не разполага със средства и налично имущество, пред вид наложени обезпечителни мерки, във връзка с воденото производство. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната го е заплатила. В хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съдът може да определя адвокатското възнаграждение, когато се касае за материално затруднено лице. Настоящият случай – не е такъв, защото е оказаната помощ е на лице, от което /и от свързаното с него дружество/ по законоустановен ред е поискано отнемане на установено имущество в размер над три милиона лева. За тези случаи съдебната практика трайно приема, че само по себе си обстоятелството, че по искове на Комисията са наложени различни обезпечителни мерки, не обосновава извод за невъзможност да се посрещне задължение за плащане на такси и разноски. Това е така, защото по закона, по който се развива производството, в чл. 23, т. 7 З. (отм.); , изрично е установена възможност за освобождаване на имущество, когато това се налага за заплащане на разноски, във връзка с производството по този закон. След като се приема, че до окончателното му отнемане, имуществото продължава да принадлежи на лицето и след като лицето не е възползвало от предоставената му законова възможност и не е направило искане за освобождаване на имущество с тази цел, не може в настоящето производство да се направи извод, че лицето е в обективна невъзможност да заплаща дължимите от него разноски. /вж. в този смисъл определения по ч. гр. д. № 2184/2018 г. на ІV г. о., по ч. гр. д. № 1033/2018 г. на ІV г. о., по ч. гр. д. № 3500/2017 г. на ІV г. о. / Същите мотиви важат и за Й. К., относно представените от нея договори за правна помощ и съдействие, за всяка една от инстанциите, в които също е посочено, че адвокатската защита се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед недопускане на касационно обжалване по подадената от нея касационна жалба, не следва да й се присъждат единствените установени като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения пред касационната инстанция договор от 20.10.2018 г., за представителство и защита по гр. д. № 588/2018 г. В полза на Комисията, с оглед направеното искане и изхода от спора, следва да бъде присъдена сумата от 1 700 лв. за юрисконсулско възнаграждение, за настоящата инстанция, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислени върху интерес от 39 304 лв., получен като разлика от материалният интерес по допусната до касация жалба от 64 104 лв. и уважената част от 24 996 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение