Решение № 6950 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2017 г.

Решение № 6950 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13968/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление – Видин при Областна дирекция на МВР – Видин против решение № 102 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 173/2017 г. на Административен съд – Видин, с което е отменена негова заповед № 1786 з – 248/28.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на В. Добрев – младши инспектор в участък "Арчар" при РУ - Видин. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът при изяснена фактическа обстановка е достигнал до погрешни правни изводи за издаване на оспорената заповед извън краткия срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, изразява несъгласие с приетото от съда формално прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на дисциплинарното наказание, както и че вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина не са извършени и не са доказани. Ответникът по касационната жалба – В. Добрев, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и при обективен и коректен анализ на същите и достигнал до обосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. С обжалваната пред административния съд заповед № 1786 з - 248/28.07.2017 г., началникът на РУ Видин - мл. инспектор в Участък "Арчар" при РУ - Видин, е наложил на оспорващия (сега ответник по касация) В. Добрев – мл. инспектор в участък "Арчар", дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121 з - 929/2014 г. за това, че времето от 20, 00 часа на 09.05.2017 г. до 08, 00 часа на 10.05.2017 г. служителят не е спазил района на действие на установъчен пункт № 4, както и не е спазено в пълен обем времето за заемане и престой на установъчни пунктове № 1, 2 и 7 при условие, че в зададения часови график е предвидено време за придвижване от един установъчен пункт до друг такъв. Прието е от дисциплинарно-наказващия орган, че полицейският служител е нарушил разпоредбата на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121 з - 929/2014 г. за патрулно-постовата дейност като е проявил небрежност в служебната дейност. Правилен е изводът на съда, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, т. к. от събраните и преценени поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, относими към вмененото на служителя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР не се установява неизпълнение на служебни задължения, изразяващи се в несвоевременно напускане и заемане определените за охрана пунктове. След извършен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът обосновано е приел, че напускането на установъчен пункт № 3 от състава на наряда е извършено поради получено съобщение и поискано съдействие от гражданин във връзка с пътно-транспортно произшествие, при което е било прегазено диво животно в обслужвания от автопатрула район. За произшествието и напускането на поста е докладвано от служителя П. Петков по надлежния ред на дежурния по управление и по разпореждане на същия автопатрулът е отишъл на мястото на произшествието. Именно действията по обработка на произшествието не е дало възможност на патрула да заеме своевременно пост № 4. При тези фактически установявани, съдът обосновано е приел, че действията на служителите неправилно са квалифицирани като неизпълнение на служебните им задължения, тъй като за времето, когато те е трябвало да престояват на установъчен пункт № 4, са изпълнявали служебните си задължения, свързани с оказване на съдействие на гражданин в съответствие с чл. 56, ал. 1 от същата Инструкция № 8121 з - 929/2014 г. и на чл. 2, ал. 1 от нея. Служителят и колегата му не са напуснали територията на установъчния пункт самоволно, а след съгласуване и по разпореждане от страна на дежурните служители в ОДЧ, поради което съдът точно е приел, че не е налице нарушение на чл. 60, т. 1 от инструкцията. Относно приетото като нарушение в заповедта заемане и напускане на останалите установъчни пунктове от състава на наряда, съдът обосновано е приел, че същите са отдалечени един от друг и е следвало да бъде осигурено време за придвижване от единия до другия, при отчитане на обстоятелството, че при 12-часов режим на работа на служителите се полага време и за лични нужди. Констатираната разлика от около 6 минути в единия случай и 7 минути в другия случай, съдът е посочил, че се дължи на несъответствие между измерването от страна на полицейските служители и часовото време, отчитано от GPS системата, а не на небрежно изпълнение на служебните задачи. В тази връзка е подчертал, че престоят на всеки от пунктовете е изцяло в рамките на определения времеви норматив, което обстоятелство също опровергава приетото от дисциплинарно наказващия орган нарушение на служебните задължения на служителите. В заключение, съдът е достигнал до правно обоснован извод за отсъствие на фактически и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Правилно е посочил, че с оглед конкретните фактически обстоятелства, дисциплинарно наказващият орган при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на служителя не е отчел тежестта на простъпките, професионалното поведение на служителя и липсата на вредни последици. За пълнота на изложението, трябва да се посочи, че са основателни възраженията на касатора за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР при решаване на въпроса спазен ли е краткият двумесечен срок за издаване на оспорената заповед. Съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена извън предвидените в чл. 195, ал. 1 ЗМВР срокове, тъй като нарушението е било открито с постъпването на докладната записка от служителите на 11.05.2017 година. В разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР законодателят изрично е уредил кога нарушението се смята за открито и съответно - за установено от дисциплинарно наказващия орган. В случая, нарушението се счита за установено от момента на постъпване на обобщената справка от извършената проверка, която съвпада с датата на издаване на заповедта, т. е. същата е в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно като краен резултата и следва да бъде оставено в сила поради отсъствие на касационни основания за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,