Решение № 13838 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2016 г.

Решение № 13838 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б. В. Ю." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., с управител И. Х., подадена чрез упълномощен адв. Д. П., против решение № 175 от 11.01.2016 г., постановено от Административен съд - С. град, II отделение, 24 състав, по адм. д. № 10647/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви и излага аргументи против одобрения от министъра на земеделието и храните окончателен допустим слой за подпомагане. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на незаконосъобразния административен акт - уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-2600/1544 от 12.08.2014 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт З. З., която с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти и за проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Според участващия по делото прокурор изводът на съда за законосъобразност на оспореното уведомително писмо е мотивиран, тъй като то е издадено от компетентен орган при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие на материалноправните разпоредби и с целта на закона и липсват основания за промяна решението на първоинстанционния съд. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Б. В. Ю." ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивният срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 175 от 11.01.2016 г. е отхвърлена жалбата на "Б. В. Ю." ЕООД, представлявано от управителя И. С. Х., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-2600/1544 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, като неоснователна. Със същото решение е осъдено "Б. В. Ю." ЕООД да заплати на ДФ "Земеделие" сумата в размер на 550 лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. град е приел, че по подаденото от жалбоподателя Заявление за подпомагане за кампания за 2013 г. с уникален идентификационен номер /У/ 22/130613/53135 и У. 601090 за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Агроекологични плащания /АЕП/ за 4 парцела с обща площ от 37.70 ха е постановен законосъобразен индивидуален административен акт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че атакуваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия в съответствие с чл. 20а във връзка с чл. 11а от ЗПЗП и съобразно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП. Констатирано е, че актът е постановен в предписаната от закона форма и същият е мотивиран, като в съдържащите се в него таблици изчерпателно са изброени всички парцели, за които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към тях могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяването на уведомителното писмо. Първостепенният съд е счел, че при произнасяне на процесното писмо не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По оплакването на земеделския производител, че не е бил уведомен за проведената теренна проверка на физическите блокове, в които попадат заявените от него БЗС-та, съдът е преценил, че специализираните теренни проверки, извършващи се посредством ОСЗ са предвидени само за актуализация на СИЗП и нямат отношение към конкретните земеделски производители, поради което и те не следва да се уведомяват за резултатите от тези проверки, доколкото теренната проверка се извършва във връзка с поддържане на СИЗП относно коректността на формиране на физическите блокове и техния начин на трайно ползване. Обсъдени са и материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, както и изискванията и критериите за допустимост за подпомагане на земеделските площи и постоянните пасища, приложими за кампания 2013 г. и към датата на постановяване на оспореното уведомително писмо, регламентирани в отменената Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Първоинстанционният съд се е позовал на допусната и неоспорена съдебно- техническа експертиза, която е приета заедно с приложенията към нея без възражения от страните в съдебно заседание на 14.12.2015 г. Оттук е изведено заключение за липса на пороци на оспореното уведомително писмо и за отхвърляне на жалбата, с която е сезиран Административен съд С. - град. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в него правилно е преценено, че според приложимата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/2010 г. (отм.) земеделски площи са тези части от територията на страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на земеделска дейност, включени са в СИЗП по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП като част от физически блокове земеделски площи и могат да бъдат използвани за извършване на земеделска дейност, съгласно действащото в страната законодателство, а съобразно чл. 3, ал. 1 от горепосочената наредба земеделските площи са използвани, когато са заети от обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и семейни градини, независимо от вида на собствеността и дали се използват за производство на земеделска продукция. По силата на чл. 8 от същата наредба допустими за подпомагане по схемите за плащане на площ са частите от използваната земеделска площ, които се поддържат в добро земеделско състояние, съгласно определението, дадено в чл. 9. Неоснователно е възражението на касатора за противоречивост на мотивите, съдържащи се в обжалваното решение, защото твърдяното противоречие не се констатира. Първостепенният съд точно е установил, че с атакуваното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане по заявлението за подпомагане за 2013 г., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в две от заявените БЗС-та за сумата в размер на 11 680.15 лв. по СЕПП, както и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 10 530.72 лв. Към уведомителното писмо, като неразделна част от него, са приложени таблици, обективиращи начина на формиране на общия размер на недопустимата за подпомагане наддекларирана площ по СЕПП - 33.99 ха или 100 % наддеклариране, като в таблицата, определяща размера на финансовото подпомагане, по СЕПП е отразена оторизирана сума 0.00 лева. В мотивите на съдебното решение подробно и детайлно е анализирана представената съдебно- техническа експертиза и въз основа на нея е прието за безспорно установено, че части от заявените от жалбоподателя БЗС 05921-218-1-1 и БЗС 05921-651-1-1 не са допустими за подпомагане по смисъла на чл. 8 във вр. с чл. 9 и чл. 15, ал. 1 от от Наредба № 5/2010 г. (отм.), понеже не са били поддържани в добро земеделско състояние - наличие на храсти, които не отговарят на изискванията на Наредба № 5/2010 г. (отм.), тъй като в чл. 15, ал. 1 от нея е предвидено, че трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. В заключението на вещото лице е определена като недопустима за подпомагане площ по СЕПП по подаденото от жалбоподателя заявление площ с общ размер от 31.10 ха или 100 % наддеклариране, а административният орган е определил тази площ с общ размер от 33.99 ха - също 100 % наддеклариране. Първоинстанционният съд обективно е преценил, че между установената от вещото лице недопустима за подпомагане площ по СЕПП е налице разлика с размера на площта, определена в процесното уведомително писмо, като е изведено обосновано правно заключение, че дори и да е налице разминаване в установеното от вещото лице и административния орган относно БЗС 05921-651-1-1, то и вещото лице и органът, са установили по СЕПП 100 % наддеклариране и съобразно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията при процентно съотношение на недопустимата площ към установената като допустима площ над 50 % не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Очевидно процентът наддекларирана площ надвишава 50 %, поради което издателят на атакуваното уведомително писмо правилно е тълкувал и приложил материалноправната норма на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП /в редакцията, приложима към датата на постановяване на оспореното уведомително писмо/ във връзка чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., в резултат на което не е оторизирал никаква площ и сума за подпомагане и е наложил санкция за бъдещ период. Първостепенният съд правилно е констатирал, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и да установят по безспорен начин, че определената като недопустима за подпомагане площ от вещото лице и административния орган по СЕПП, отговаря на изискванията за добро земеделско състояние и респективно, че тези площи подлежат на финансово подпомагане за 2013 г. Следва да се има предвид, че в касационното производство също не са опровергани изводите на първоинстанционния съд. По отношение релевираните с касационната жалба възражения против издаването на заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", настоящият съдебен състав счита, че не следва да се обсъждат, доколкото издателят на този акт не е страна в този процес и заповедта не е била предмет на обжалване в рамките на това производство. Посочената заповед е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, което се осъществява не пред административния съд, а пред Върховния административен съд, в какъвто смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I колегия и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. Ето защо извършените теренни проверки, въз основа на които е издадена визираната заповед, са предмет на обсъждане и анализиране при оспорване по съдебен ред на заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. За пълнота на изложението, следва да се отрази, че първостепенният съд правилно е установил, че с възражение вх. № 2608/19.12.2013 г. до министъра на земеделието и храните, жалбоподателят е възразил срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" в частта за БЗС 05921-651-1-1, относно което възражение с писмо изх. № 70-2049/19.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните земеделският производител е надлежно уведомен, че при извършени проверки и процедури по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой за БЗС 05921-651-1-1 с декларирана площ от 33.95 ха, е установено, че площта извън "Площи в добро земеделско състояние" възлиза на 33.95 ха и по делото няма данни жалбоподателят да е оспорил по съдебен ред заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. От съществено значение е и обстоятелството, че при приемане като писмено доказателство на Протокол № РVN - 08-ЕВ-8542/30.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. в землището на Б., община П., този протокол не е бил оспорен от страна на жалбоподателя. В касационната жалба се съдържа и твърдението, че петчленен състав на ВАС с решение № 1155 от 2.02.2015 г., II отделение, е отменил чл. 16, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в частта "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ за тях". Настоящият съдебен състав констатира, че посоченото от касатора решение не е издадено от петчленен състав, а от тричленен състав на ВАС - II отделение. Това решение е оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав ВАС. П. силата на чл. 185, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай обжалваното уведомително писмо е постановено на дата 12.08.2014 г., към който момент се преценява неговата законосъобразност. Това означава, че към датата на издаването на процесния административен акт, той е бил изцяло съобразено с действащата норма на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., която се счита за отменена от 22.06.2015 г., когато е влязло в сила горепосоченото съдебно решение. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение 300 лв., който размер е определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действаща към датата на образуване на касационното производство/. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,