Решение № 446 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1893/2011 г.

Решение № 446 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1893/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия М. К. Х. против решение № 41 от 25.III.2011 г. по внохд № 385/2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се твърди, че решението е "неправилно, незаконосъобразно, а наложеното наказание е явно несправедливо", поради което се иска това решение да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане. Подкрепящите оплакванията доводи са за неправилно прилагане на материалния закон с осъждането на Х. за деяние, което не съставлява престъпление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник на подсъдимия, който алтернативно на направеното в жалбата искане поддържа такова за изменяване на въззивното решение, намаляване наказанието на Х. при условията на чл. 55 НК и отлагане от изтърпяване на така намаленото наказание. Представителят на ВКПр намира жалбата за неоснователна, тъй като и по двете заявени касационни основания - по т. 1 и 3 на чл. 348, ал. 1 НПК - ВКС се е произнесъл, а въззивният съд се е съобразил с указанията му, относими към справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд установи: С присъда № 741 от 21.V.2008 г. по нохд № 222/2004 г. на Врачанския окръжен съд М. К. Х. е бил признат за виновен в това, че за времето от 30.Х. до 19.ХII.2001 г. е обсебил чуждо движимо имущество - 9 778 т хлебна пшеница, собственост на Териториална дирекция "Държавен резерв" - гр. Враца - владяно и пазено от Х. по силата на сключен между него и дирекцията договор от 19.II.2001 г., чиято стойност от 2 114 208 лева е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за което и на основание чл. 206, ал. 4 НК е осъден на 8 години лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим, лишен е за срок от 10 години от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и да извършва търговска дейност, и е конфискувана 1/2 част от притежаваните от Х. недвижими имоти. Със същата присъда е постановено Х. да изтърпи, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено му с присъдата по нохд № 102/2000 г. на Белослатинския районен съд. С обжалваното решение горната присъда е изменена като наложеното на М. Х. наказание лишаване от свобода е намалено на 5 години, търпими при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, а лишаването от изброените права е намалено за срок от 6 години. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 206, ал. 4 НК въз основа на приетите за установени факти - а те са същите, които е приел за установени и съдебният състав, чието решение сега се обжалва - двукратно е потвърдена от ВКС с решенията му по нд. № 276/2009 г. и по нд. № 99/2010 г., двете на второ н. о., при което по-нататъшният коментар върху оплакването за допусната материална незаконосъобразност е излишен. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на кумулативно наложените на Х. наказания лишаване от свобода, от конкретни права и частична конфискация на имуществото му. Такава именно неправилност, с намаляване лишаването от свобода на подсъдимия на 4 години при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и с отмяната на наложените му конфискация и лишаване от права, е допуснал Софийският апелативен съд с решението си по внохд № 515/2009 г., наложила повторна отмяна на съдебен акт на този съд по същото дело. При новото разглеждане на делото апелативният съд е споделил основателността на съжденията на касационната инстанция във връзка с наложените на Х. наказания, така че и относимият към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в повече коментар се явява ненужен. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение