Решение № 7561 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2016 г.

Решение № 7561 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. Н. Б., в качеството й на пълномощник на РО "НСК" - Ш. при РДНСК Североизточен район, срещу Решение № 12 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 151/2015 г. от Административен съд - Ш. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - ЕТ "Ексит - П. П.", чрез процесуалния си представител адв. Ж. Попова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ш. е уважил частично исковата молба на ЕТ "Ексит - П. П." за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 782,14 (три хиляди седемстотин осемдесет и два и четиринадесет) лева, в резултат на отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № Ш-15-ДНСК-224 от 29.06.2012 г., издадено от зам.-началника на ДНСК - гр. С. и образуваното по него изп. дело № 2045 от 2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В., с което е била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, и е осъдил Дирекция за национален строителен контрол - гр. С. да заплати на ищеца сумата 554,05 (петстотин петдесет и четири лева и 05) лева разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 353 от 08.07.2013 г. по к. а. н. д. № 287 от 2013 г. по описа на Административен съд - Ш. влязло в законна сила на същата дата, е отменено Наказателно постановление № Ш-15-ДНСК-224 от 29.06.2012 г., издадено от зам.-началника на ДНСК - гр. С. Платените суми в изпълнение на това наказателно постановление (по образуваното изп. дело № 2045 от 2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В., общо 3 782,14 лв.) не били върнати. Едноличният търговец е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ДНСК - гр. С., за изплащане на следните суми, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди, а именно: 1. сумата от 3 782,14 лева, представляваща събраните по образуваното въз основа на НП № Ш-15-ДНСК-224/29.06.2012 г. на зам.-началника на ДНСК - гр. С. изпълнително дело № 2045 от 2012 г., по което с разпореждане на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. В. от 27.02.20143 г. е събрана сумата от 3 146,35 лв. и с разпореждане от 14.05.2013 г. - сумата от 635,79 лв.; 2. сумата от 146,17 лв., представляваща законната лихва за забава, изчислена върху главницата от 635,79 лв., считано от 07.05.2013 г. - датата на събиране на сумата по изпълнителното дело до 10.08.2015 г. - датата на завеждане на иска; 3. сумата от 789,06 лв., представляваща законната лихва за забава, изчислена върху главницата от 3 146,35 лв., считано от 21.02.2013 г. - датата на събиране на сумата по изпълнителното дело до 10.08.2015 г. - датата на завеждане на иска; 4. законната лихва за забава, изчислена върху главницата от 3 782,14 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска в частта на лихвите за забава и производството е било частично прекратено за разликата от предявените 146.17 лв. до сумата от 135.20 лв. и за разликата от предявените 789.06 лв. до сумата от 669.07 лв., дължими в периода от 08.07.2013 г. (датата, на която е отменено НП, в изпълнение на което е образувано изпълнителното дело) до 10.08.2015 г. (датата на предявяване на иска). От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че с влязло в сила (по силата на действащата в този момент норма на чл. 239, ал. 4 ЗУТ) НП № Ш-15-ДНСК-224 от 29.06.2012 г., издадено от зам.-началника на ДНСК - гр. С., на едноличния търговец е наложена имуществена санкция от 5 000 лв. в полза на Държавния бюджет на осн. чл. 239, ал. 1, т. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 14 ЗУТ. Наказателното постановление било отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила на 08.07.2013 г. решение № 353 на Шуменския административен съд, постановено по АНД № 287/2013 г. Не е спорно също, че в периода от издаване на НП до отмяната му с влязъл в сила съдебен акт е било образувано изпълнително дело № 2045/2012 г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП - В., офис в гр. Ш. и с две разпореждания от ищеца са били събрани: на 21.02.2013 г. сумата от 3 146.35 лв., а на 07.05.2013 г. - сумата от 635.79 лв., представляващи част от главницата по НП. След влизане в сила на отменителното решение, с разпореждане на публичния изпълнител от 22.08.2013 г. производството по принудителното изпълнение било частично прекратено, на осн. чл. 225 ДОПК, но внесените суми, общо в размер на 3 782.14 лв. не били върнати. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което ангажира безвиновната отговорност на държавата. Приел е също, че искът е доказан за сумата от 3 782.14 лв., както и за сумата от 803.22 лв., представляваща лихвата върху тази сума от 08.07.2013 г. до 09.08.2015 г. включително. Лихва е дължима и от 10.08.2015 г. - датата на завеждане на исковата молба - до окончателното изплащане на сумата по така посочената главница. Присъдени са и разноски съразмерно на уважената част от иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на иска. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Неоснователно е също възражението, че сумите, внесени в републиканския бюджет са платени на "годно правно основание", доколкото влязлото в сила наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно, "годното" правно основание е отпаднало. Заплатените на това основание суми подлежат на възстановяване, от една страна. Но от друга представляват имуществена вреда в патримониума на ищеца, тъй като са недължимо платени. В този смисъл изводите на съда, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата е правилен и обоснован. Относно мораторната лихва за сумата над 803,22 (осемстотин и три и 22 ст.) лева до пълния размер от 804,27 лева, претендирани за 10.08.2015 г. правилно е отхвърлена от решаващият съд като неоснователна. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата от делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, поради неспазване на задължението по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно. Страната, която претендира присъждане на разноски, е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципът на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение