Решение № 2298 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2016 г.

Решение № 2298 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Л. В. М. и И. Г. А., чрез адв. Петров, против Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област, в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждаващи се части от имот представляващ част от ПИ № 011068, земеделска земя с начин на трайно ползване нива, находящ се землището на гр. С. с ЕКАТТЕ 67372, община С., целия с обща площ от 3,031 дка с предвидена за отчуждаване площ от 0,297 дка и стойност на определеното парично обезщетение сумата от 68 лева. В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от процесните имоти, находящи се в землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67372, с вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - ниви, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, с Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б. - Софийска област, са отчуждени части от поземлен имот № 011068, по,, находящи се в землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67372, с вид територия - земеделска, начин на трайно ползване - ниви. По искане на жалбоподателите, и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 18.04.2016 г., съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. На 31.01.2017 г. е представена съдебно-оценителна експертиза в два варианта, която е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, както и тези, представени от жалбоподателите. В така представената съдебно-оценителна експертиза, стойността на обезщетението е определена по пазарни аналози за земеделски земи, находящи се в землището на гр. С. за периода 29.05.2015 г. - 29.05.2014 г. При изработката на вариант едно от експертизата са използвани 18 бр. вписани сделки с подобни на процесните имоти. Вещото лице е посочило размер на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 011068, целият с обща площ 3. 031 дка, от които отчуждени 0.297 дка, в размер на 68 лв. Посочените от вещото лице стойности на отчуждените части от процесните имоти съвпадат с тези на административния орган. Във втори вариант на експертизата е използвана една сделка по- малко, а именно: договор за покупко-продажба на общински поземлен имот на физическо лице, която сделка според вещото лице не може да се използва като пазарен аналог, защото не е налице изискването на ДР, § 1а, т. 2 от ЗДС- поне една от страните да е търговец. Така вещото лице е посочило размер на обезщетението за отчуждената част от процесния поземлен имот в размер на 55 лв. Посочената от вещото лице стойност на поземления имоти е по- малко от постановеното обезщетение с решението на МС. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. При издаването на процесното решение са спазени административнопроизводствените правила за вземането му, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Стойността на обезщетението за отчуждените части от процесните имоти е приета въз основа на оценка, възложена на фирма "Сървей груп" ЕООД, в изпълнение на договор № Д-81/29.05.2015 г. По делото е представен оценителския доклад, въз основа на който възложителя, а впоследствие и издателят на оспорвания акт, е кредитирал дадената от дружеството - изпълнител стойност на отчуждените части от имотите. Преди всичко следва да се посочи, че И. А. не е материално- правно легитимиран да оспорва процесното решение на МС, тъй като видно от приложения по делото нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 146 от 16.10.2012 г. на нотариус с район на действие гр. С., Аспарухов е продал на Л. В. М. процесния имот. На това основание жалбата на Аспарухов се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена досежно него. Оспорен е размера на определеното обезщетение, като материално- правно легитимираният в настоящето производство жалбоподател е поискал изменение на оспорения акт в частта му, относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от процесния поземлени имота. Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственицата на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждените части от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имот № 011068, находящ се в землището на гр. С., преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект са с предназначение земеделска земя, ниви. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчужденият имот правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Обстоятелството, че размера на обезщетението е правилно определен, се установи по делото и от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза. По делото не бяха представени доказателства, въз основа на които да се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на оспореното решение, в частта му относно размера на определеното обезщетение. Представените такива не отговарят на изискванията на § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. За прецизност следва да се посочи, че неоснователно пълномощникът на жалбоподателите твърди, че размерът на обезщетението следва да се увеличи най- малко с 27 стотинки. Това твърдение не почива на ангажираните от него доказателства, обсъдени по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. С оглед изложеното до тук, и поради факта, че посочената от вещото лице оценка на размера на обезщетението на отчуждените части от процесните имоти съвпада с тази на административния орган, то оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателите не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Юрисконсултско възнаграждение на заинтересованата страна Министерство на финансите също следва да бъде присъдено, тъй като е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 3 АПК По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,