Решение № 9659 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, подадена чрез пълномощник - адв. И. Цонев против решение № 1523 от 17.02.2026 г., постановено по адм.д. № 1446/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а в условията на евентуалност отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Лимес – Б“ ООД, в писмена защита оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя по жалбата на „Лимес – Б“ ООД изричен отказ, обективиран в писмо, изх. № ТД-1349-3/25.07.2025 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, за предоставяне на изходни данни за присъединяване на недвижим имот ПИ с идентификатор 44094.1.17, находящ се в [населено място], [адрес] към ВиК – мрежата и изпраща преписката за ново произнасяне в 15-дневен срок от получаването й, при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че писмо, изх. № ТД-1349-3/25.07.2025 г. на изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД – гр.Бургас обективира изричен отказ на „Водоснабдяване и канализация“ да предостави изходни данни за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа по подадено от „Лимес-Б“ ООД заявление за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 ПЗР на АПК. Според съдебния състав оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като отказът е постановен при неизяснена фактическа обстановка, поради което приема, че при това положение не може да се даде и еднозначен отговор за съответствието му с материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Приема за безспорно, че „Лимес – Б“ ООД е собственик на имота, в който е построена сградата, за която се иска свързване с ВиК мрежата и за целите на която е поискано предоставянето на изходни данни за присъединяване към водоснабдителната и канализационна мрежа. Констатира, че собствеността на водопроводната и канализационна мрежа, към която е било осъществено свързването е на частни лица, а не е съоръжение, ползвано от оператора на услугите. Приема, че спорът за заплащане на суми, описани в облагателната сметка като щета за оператора касае спор, който следва да се реши по гражданско-правен ред. Излага, че в процесния отказ за предоставяне на услуга никъде не се сочи, че ВиК дружеството отказва предоставянето на изходни данни, поради това, че на мястото не разполага с експлоатирана от него система от ВиК-мрежа, а намиращата се е частна собственост и ВиК оператора не разполага с възможност да присъедини заявителя, в качеството му на потребител на исканата услуга. Сочи, че обратно на застъпената в хода на съдебното производство теза, в писмото се изтъква като пречка за предоставянето на данни именно наличието на съществуващо ликвидно и изискуемо вземане по повод незаконно присъединяване към мрежата. Посочва, че не се спори, че в хода на административното производство не са ангажирани доказателства за въвеждане на процесният строеж в експлоатация, предвид факта, че същите са изискани и представени едва в хода на съдебното производство по оспорване на отказа. Приема, че ВиК дружеството въобще не е обсъдило в отказа си фактите за наличие на присъединяване на вилната сграда и имотът, в който същата се намира към някаква мрежа, респективно чия собственост е тази мрежа, съответно дали в крайна сметка тази мрежа има връзка със съоръженията експлоатирани от ВиК оператора. Посочва, че тези съществени факти и обстоятелства не могат за първи път да се установяват в хода на съдебното производство по оспорване на отказа, при положение, че дружеството оператор на ВиК услуги, не е установило в пълнота твърде съществени факти, с оглед законосъобразното си произнасяне по заявлението. Приема, че при произнасянето на оператора въобще не е обсъдено наличието на друга мрежа, от кого е стопанисвана, респективно дали евентуалната друга ВиК-мрежа, частна собственост е свързана впоследствие със съоръженията на „ВиК“ ЕАД - гр.Бургас и по какъв начин. По тези съображения приема, че отказът е постановен при неяснота на фактите, съгласно чл.35 от АПК, респективно на доказателствата, които е следвало да се съберат в хода на административното производство, по смисъла на чл.36 от АПК и тази неяснота съществено нарушава правото на защита на заявителят да установи какво е мотивирало издателя на отказа да го постанови, дали тезата му за незаконно присъединяване и начислената сума за погасяване, която не е заплатена или факта, че се иска присъединяване към мрежа, която не се стопанисва от сезираният оператор. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Неоснователно е възражението на касатора, че писмо с рег. № ТД-1349-3/25.07.2025 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас не обективира отказ за предоставяне на административна услуга, а с него се дават указания на заявителя, поради което не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас като „Административен орган“ по смисъла § 1, т.1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) във връзка с § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на АПК е организация, предоставяща обществени услуги. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията (ДР на ЗА) „Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 4. Съгласно т.4 от цитираната разпоредба „Обществени услуги" са обществени услуги по смисъла на § 1, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗЕУ, сочещ, че това са: образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Предмета на дейност на „ВиК" ЕАД гр. Бургас включва: извършване на сделки по водоснабдяване и канализация, напояване, хидроенергетика, отводняване, изграждане, поддържане и използване на водностопански системи или отделни водохранилища, проучване и проектиране в сферата на водоснабдяването и канализацията, експлоатация на язовири, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания; благоустройство, озеленяване, геодезични работи и други. Предвид изложеното „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас извършва водоснабдителни и канализационни услуги, както и административните услуги, които са приравнени на административен акт, то отказът за извършването им представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт. В случая виднo от съдържанието на писмото, в абзац четири от същото органът е формирал отказ по подаденото от „Лимес – Б“ ООД заявление, вх. № ТД-1349-2/15.07.2025 г., касаещо предходно заявление с вх. № ТД-1349/23.05.2025 г., с което е поискано предоставяне на изходни данни за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа. В този абзац на писмото се сочи, че „…съобразно установените вътрешни правила на работа в дружеството, за извършването на административна услуга е необходимо клиентите да нямат просрочени задължения към ВиК оператора“ като в предходните абзаци се обяснява, че имотът е бил незаконно присъединен към ВиК мрежата на оператора и дружеството дължи на ВиК оператора щета, съгласно издадена фактура. В оспореното писмо се съдържа властническо волеизявление, засягащо пряко и непосредствено законни права и интереси на неговия адресат - по същество се отказва извършването на исканата административна услуга преди да бъде заплатена посочената в облагателната сметка сума от страна на „Лимес – Б“ ООД на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. Характерът на акта се извежда не от неговото наименование, а от производството в което е издаден, етапа на производството в което е издаден, какво разпорежда и дали засяга пряко субективни права и интереси на адресата. В случая ВиК оператора отказва извършването на заявената на 23.05.2025 г. услуга и издава оспореното писмо с ясно и недвусмислено формирано властническо волеизявление, което пряко засяга неблагоприятно правната сфера на адресата. Поради това оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК, поради което наведените в касационната жалба доводи в обратната насока са неоснователни. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и е обосновано. С подаденото до изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас заявление за предоставяне на изходни данни за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа, молителят „Лимес-Б“ ООД посочва, че желае предоставяне на изходни данни за водоснабдяване на съществуващ обект в поземлен имот, находящ се в УПИ ІІІ, кв.60, имот по предходен план 1.153, ПИ 44094.1.17, м. [заличен текст], [населено място], който не е водоснабден и отводнен за питейно-битови нужди. По делото не е спорно, че обектът „вилна сграда“, чието присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежи се иска е съществуващ обект, което се доказва и от издаденото удостоверение № 22/21.03.2012 г., с което строежът - вилната сграда е въведена в експлоатация строеж, V категория, находящ се в ПИ 44094.1.17 по кадастралната карта на [населено място], Община Царево с административен адрес: [населено място]. От изисканите от съда доказателства от Община Царево за законността на изградената в ПИ 44094.1.17 по КК на [населено място] сграда е установено също така, че „Тарф“ ООД е захранил с ток и вода от техни новоизградени водопровод и трафопост сградата в ПИ 44094.1.17, собственост на „Лимес – Б“ ООД. Също така е представена по делото и декларация от И. С. И. и М. В. Д., с нотариална заверка на подписите, от която е видно, че същите дават съгласие за присъединяване на „Лимес – Б“ ООД към собствения им водопровод и канализация в м. Тарфа, [населено място], на основание разрешение за строеж № 226/16.11.2007 г. и договор за учредяване на сервитутно право за прокарване от 15.11.2007 г., издаден на основание заповед № РД-01-968/13.11.2007 г. на кмета на Община Царево. Неправилно първоинстанционният съд приема, че обжалвания отказ е постановен при спазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. В случая при издаването на оспорения отказ не са посочени правните основания за издаването му. Органът следва да посочи в съдържанието на отказа не само фактическите основания, а и правните такива, които да си кореспондират. В случая са цитирани установените вътрешните правила за работа на дружеството, за извършването на административна услуга, при което е необходимо клиентите да нямат просрочени задължения без да са посочени съответните правни основания от тези вътрешни правила. Следва да се посочи също така, че отказът за присъединяване към мрежата поради неплатени сметки е незаконно действие, тъй като според българското законодателство, правото на вода е основно човешко право и ВиК операторите нямат право да отказват присъединяване на нов обект заради стари дългове, тъй като процедурата по присъединяване е техническа, а не търговска. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, тъй като в административното производство не са установени относими към спора факти като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК и не е необходимо да се преповтарят. Първоинстанционният съд е разгледал не само представените пред административния орган доказателства, но и е събрал допълнителни такива. Съдът правилно и изчерпателно се е мотивирал за взетото от него решение. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 168, ал.1 АПК не е обсъдил възраженията, направени в отговора на жалбата, въпреки задължението си. Съгласно разписаното в разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. В случая съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е взел предвид събраните доказателства и фактическите установявания в административното производство, които се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал.1 АПК. Доказателства, които да опровергават установените в хода на административното производство факти, не са ангажирани от касатора. Първоинстанционният съд е постановил решението след обсъждане на всички представени доказателства и доводи на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал.2 АПК и в него са изложени аргументи по всички релевантни за спора обстоятелства, както и мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради това касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващ се в липса на мотиви също е неоснователен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е невъзможно еднозначно да се отговори на въпроса дали отказването на поисканата административна услуга е обосновано от обективна невъзможност на оператора, ако се приеме, че сезираното дружество въобще няма отношение към водоснабдяването и канализацията на имота в м. „[заличен текст]“ на [населено място] или пък е налице основание за отказ, съобразно приетите е оповестени от него вътрешни правила, според които наличието на непогасени задължения е основание за такъв отказ. Обосновано е поставен въпроса доколко обективно е възможно да се калкулират задължения, при липсата на стопанисвана от дружеството ВиК-мрежа в този район и че операторът следва да посочи в отказа категорично си коя от двете взаимно изключващи се тези възприема. Правилни са мотивите, че ако към заявлението не е представен одобрен проект в част ВиК, а такъв е необходим, то следва да бъдат дадени указания на заявителя по предвидения законов ред, на основание чл.30, ал.2 от АПК, с посочване на срок за изпълнение и предупреждение, за последиците от евентуално неизпълнение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски е основателно, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени 600,- евро заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,