Решение № 15710 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7487/2017 г.

Решение № 15710 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7487/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. М. от град С., подадена чрез процесуалния й представител адв. К. П., срещу решение № 371 от 03 май 2017 г., постановено по адм. дело № 584/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЛС-01-512/29 март 2016 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Самоков, чрез пълномощника си юрк. Е. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а наведените в обратен смисъл от ответника твърдения са неоносвателни. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на О. А. М. срещу заповед № ЛС-01-512/29 март 2016 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Дървен навес", находящ се в УПИ II - 257, кв. 26 по плана на село Я., общ. Самоков. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че след 2014 г. жалбоподателката е изградила в собствения си имот описания в заповедта дървен навес, представляващ дървена конструкция, изградена върху бетонова основа излята върху терена, с двускатен дървен покрив покрит с керемиди. Установено е също така, че за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид безпротиворечивите данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Следва да се добави, че неприложими за строежа се явяват и предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, отново с оглед годината на изграждането му и липсата на данни, строежът да е бил деклариран в законоустановения срок пред одобряващите органи. Заповедта е издадена въз основа на съставени констативни актове съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателката по законоустановения ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд, тъй като събиране на исканите доказателства не представляват установяване на факти и обстоятелства имащи значение за установяване на законността на строежа или търпимостта му. Неоснователни са основните възражения на касатора относно вида на извършеното строителство, както и твърдението, че в случая се касае за текущ ремонт. По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която по несъмнен начин са установява, че извършеното изграждане, правилно е квалифицирано, както от административния орган така и от съда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Възражението на касатора, че в случая не е било изяснено обстоятелството дали в имота е имало изградена стара постройка и в случая става въпрос за текущ ремонт, е неоснователно. Това твърдение се оборва категорично от заключението на вещото лице, което посочва, че строежът е изграден частично и попада върху съществувалите второстепенна постройка и гараж, отразени в плана от 1979 г., които към настоящия момент не съществуват на място. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, поради което неточното посочване на имота няма съществено значение за неговата индивидуализация, както относно изпълнението в бъдеще на заповедта, при влизането й в сила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Самоков направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,