Решение № 290 от 4.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 976/2017 г.

Решение № 290 от 4.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 976/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. В. М. от София адв. Д. М. от САК, с която се обжалва решение № 291 от 21.06.2017 г. по ВНОХД № 377/2017 г. от Апелативен съд - София с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и с искане за оневиняването му от касационната инстанция поради недоказаност и несъставомерност на инкриминираното деяние. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият М., в неизвестност въпреки щателното му издирване, не е изразил становище по жалбата, която се поддържа от защитника му адв. Д. М. по изложените съображения и отправеното в нея искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, като съобрази следното: Обвинението срещу подсъдимия Т. В. М. от София е за извършени от него в периода от неизвестна дата до 28.02.2011 г. в София две престъпления по чл. 249, ал. 4, предл. 1-во вр. ал. 3 от НК и по чл. 246, ал. 3 от НК, за които по образуваното НОХД № 422/2015 г. по описа на Софийски градски съд с присъда от 29.01.2016 г. същият е осъден при условията на чл. 54 от НК на по 2 години лишаване от свобода, групирани на основание чл. 23, ал. 1 от НК с налагане на общо наказание от 2 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание от 1 г. лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип, наложено на подс. М. по НОХД № 10264/2009 г. по описа на Софийския районен съд и като общо най-тежко наказание след групирането му на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК с наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № И-2922/2008 г. на същия съд. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото разноски в размер на 2 332,88 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Д. М. с оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност с искане за отмяната й и пълното му оневиняване поради недоказаност и несъставомерност на инкриминираното деяние и по двете предявени му обвинения за осъществени престъпления по чл. 249, ал. 4 от НК и по чл. 246, ал. 3 от НК. След проведено въззивно съдебно следствие по ВНОХД № 167/2016 г., с нова присъда № 28 от 07.11.2016 г. Софийският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс. М. за невинен да е извършил престъпленията по чл. 249, ал. 4, предл. 1-во вр. ал. 3 от НК и по чл. 246, ал. 3 от НК, го е оправдал изцяло по предявените му обвинения. Новата въззивна присъда е била протестирана от Софийската апелативна прокуратура заради нейната неправилност вследствие на допуснатите съществени процесуални нарушения при извеждане на релевантните на обвиненията факти и заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната му и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на САС. С решение № 47 от 03.04.2017 г. по н. д. № 90/2017 г. ВКС - I н. о. е отменил обжалваната въззивна присъда в частта й относно оправдаването на подс. М. по обвинението му за извършване на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК и в тази част делото е върнато за новото му разглеждане от въззивния съд, като присъдата в останалата й част относно оправдаването му за престъплението по чл. 249, ал. 4 от НК е оставена в сила. При новото разглеждане на делото в отменената част с поставеното на настоящата касационна проверка решение № 291 от 21.06.2017 г. по ВНОХД № 377/2017 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда за осъждането на подс. М. за извършеното от него престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК. Въззивното решение се атакува от защитника на подсъдимия адв. М. като неправилно с доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и искане за оневиняването му от ВКС поради допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствените източници и неправилно приложение на материалния закон поради несъставомерност на инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Касационната жалба е поредното повторение от защитника на доводите, развити и в касационната му жалба при предишното касационно производство, както и във въззивната му жалба, което пък обяснява доказателствените му искания към настоящата инстанция. От това произтича несъобразяването му с характера на касационното производство и с правомощията на касационната инстанция като такава по правилното приложение на правото, но не и по извличане на нови фактически обстоятелства от предмета на доказване по делото. На следващо място следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание и няма как възраженията на защитника в тази насока да бъдат изследвани от ВКС. Изложението му обаче съдържа съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ползване на доказателствените средства и при изследване от съда на доказателствата, довело според него до неправилно приложение на правото и в този обхват следва да се извърши касационната проверка. Изначално ВКС констатира, че изложените в касационната жалба доводи от жалбоподателя вече са били разгледани от предишния касационен състав и им са дадени отговори, които напълно се споделят и от настоящия състав на ВКС. В отменителното си решение ВКС е изяснил процесуалната съобразеност на проведеното претърсване и изземване на веществените доказателства от дома на подс. М. в София, в присъствието на поемните лица св. А. П. и св. Н. Д. и достоверността на техните и на св. С. показания, на последния като контролни за извънпроцесуалните изявления на М. за притежанието на иззетите вещи, за тяхното специално предназначение и характеристики съобразно експертното им изследване и изводи и е дал на основание чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК указания за правилното приложение на закона относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК. Вторият въззивен съдебен състав се е съобразил напълно с тези указания, като е изложил убедителни съображения при изследването на поставените наново пред него процесуални и материалноправни проблеми във въззивната жалба на защитника, касаещи това обвинение. Апелативният съд е изследвал доказателствената съвкупност в нейната пълнота, взаимосвързано и обективно, като доказателствата са ценени според действителното им съдържание и не е игнорирал което и да е от тях, поради което изводите му са извлечени в съответствие с правилата на чл. 13, ал. 14 и чл. 107 от НПК, като е отговорил на всички поставени му от защитата доводи както за процесуалната годност на ползваните доказателствени средства, достоверността на показанията на кредитираните свидетели и най-вече се е отнесъл отговорно към изводите на експертите относно предназначението на веществените доказателства като предмет на престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК, свързано със знание у М. за това им предназначение. Подсъдимият е избрал линията си на защита да не дава обяснения за произхода и причините да държи и ги съхранява за извличане на наличната информация в банкови карти за банката, номер на сметка и ПИН кода, позволяваща извършването по електронен път на банкова операция по разпореждане с паричните средства на съответния клиент на банката, а като се е укрил се е отрекъл от правото си на лично участие в наказателното производство. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ му е дал основание да утвърди възприетата от градския съд фактическа обстановка, ползвайки събраните от него и от предишния състав на апелативния съд доказателства, без да е стигнал до установяване на нови факти. Дал е дължимия се отговор на възраженията на въззивния жалбоподател и е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане. Изпълнени са указанията в отменителното касационно решение и по правилното приложение на правото. Законосъобразно са изведени обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК и е утвърдена вината на подс. М. за осъществяването му. Доводите на защитника са неоснователни и несъобразени с експертните изводи за специалното предназначение на инкриминираните вещи, с безплодното повтаряне колко те били "негодни за противозаконна дейност". Както се отбеляза, този правен въпрос е изяснен в отменителното решение на ВКС и няма основание за неговото преобсъждане заради несъгласието на защитника с дадения отговор. Не е налице неправилно приложение на закона и касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за корекция на обжалваното решение в исканата от жалбоподателя насока, а именно оправдаване на подс. М.. Няма наведени каквито и да е доводи по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и няма основание за произнасяне по справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание от 2 години лишаване от свобода, а повторното осъждане на М. в изпитателния срок на предишното препятства обсъждането дали то да е условно и налага ефективното му изтърпяване. Правилно вторият въззивен състав е констатирал, че с частичната отмяна на новата въззивна присъда от ВКС е определен обхватът на втората въззивна проверка, като му е била отнета възможността да се произнесе по групирането на другите две осъждания на М. и по приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, което обаче следва да се извърши по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, когато следва да се преосмисли и определеният първоначален режим за изтърпяване на наложеното му наказание. ВКС отделно от това констатира, че няма произнасяне и относно сторените по водене на делото разноски, който пропуск също следва да се отстрани по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд - първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК