Решение № 1383 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2019 г.

Решение № 1383 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, представен от юрисконсулт С. Веселинска, срещу решение № 3362/17.05.2019 г. на Административен съд София-град по административно дело № 9287/2018 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № СФР18-РД77-37/19.04.2018 г., издаден от длъжностни лица с функциите на органи по приходите от отдел "Ревизионен контрол" на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в Столична община. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата. Сочи писмените доказателствени средства за установяване на предоставянето на услугите, чието осъществяване е отречено от съда. Според него задълженията за ТБО съществуват и то в определените с РА размери. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Иберия дивелопментс" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на "Иберия дивелопментс" ЕООД задължения за такса за битови отпадъци за отчетните 2012 до 2017 г. /включително/ в общ размер 88 699. 64 лева с лихви за забава общо 29 620. 68 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на незастроени недвижими имоти – УПИ VII-1500 и УПИ IV-1500 в кв. 78 по плана на гр. София, м. "Витоша ВЕЦ Симеоново" с обща площ 1 590 кв. м., заявени с декларация по чл. 17 ЗМДТ вх. № 09-00-09/613/22.10.2008 г. с посочена отчетна стойност 2 692 355. 53 лева. Органите по приходите от общинската администрация са манифестирали воля размерът на ТБО за периодите да се определи при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. За отчетната 2012 г. е взет предвид фактът на подаване от задълженото лице на декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, че имотите няма да се ползват през цялата година и такса е определена за услугите обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване - пропорционално върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежаваните недвижими имоти. За отчетните 2013 г., 2015 г., 2016 и 2017 г. е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. Таксата за елементите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане битовите отпадъци и поддържане на депа и други съоръжения е определена като проста – в размер за един съд за една година с честота на извозването веднъж седмично. За компонентът поддържане на чистота на териториите за обществено ползване таксата е определено пропорционално, като основа е отчетната стойност на имотите. За отчетната 2014 г. всички компоненти на ТБО са определени пропорционално върху отчетната стойност на имотите. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за определените задължения за ТБО и за лихви за забава. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на администрацията установяването на фактическите основания за издаване на утежняващия административен акт. На систематично тълкуване на разпоредби на ЗМДТ е основан изводът му, че основание за вземането за такса за битови отпадъци е осъществяването от общината на услугите по чл. 66, ал. 1 от закона. В мотивите на решението са изброени писмените доказателствени средства, представени от ответника за доказване на осъществяването на услугите. Според съда те установяват съществуването на договорни отношения между Столична община и дружества по ЗЗД, чието съдържание е задължението на дружествата да предоставят услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци, поддръжка и подмяна на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на териториите на райони "Средец", "Лозенец" и "Студентски". Договорите предвиждали съставяне на оперативни планове, но с тях не се установявало изпълнението на услугата. Изпълнението не се установявало и с информацията от писма на Столична община за извършени разходи от бюджета на общината за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и с писмата на директора на дирекция "Финанси" към Столична община за извършени разходи от бюджета на общината за обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения в полза на ДЗЗД "Екосорт" и "Чистота Искър" ЕООД. Съдът е обсъдил представените актове за установяване на извършените и подлежащи на плащане видове работи и обобщени констативни протоколи. Приел е, че установяват съответно количеството отпадъци, единичната стойност на услугата, както и дейностите планирани за извършване и актуваните дейности. Отказал е цени заключението на СТЕ, тъй като се основавало на наблюдения в период извън процесния. С неустановеността на фактическите основания за издаване на РА съдът е мотивирал извод за незаконосъобразността му и е обосновал отмяната му. Първоинстанционното решение е неправилно в частта му за отмяна на РА относно определеното задължение за ТБО за компонента поддържане на чистотата на местата за обществено ползване и за лихвите за забава за всички ревизирани периоди, а за отчетните 2012 г. и 2014 г. и за компонента за обезвреждане в депа или други съоръжения и лихвите за забава. Първостепенният съд не е стигнал докрай в разграничаването на понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т. т. 1 и 2 ЗМДТ/. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т. е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/. Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата – чл. 62 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. Административният съд не е определил правилно предмета и обхвата на доказване. Така в противоречие с чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е включил в обхвата на доказване и факти, по които не се спори, а не е включил в предмета на доказване сочени от жалбоподателя правоизключващи факти. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е отрекъл извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване чрез контейнер, разположен на ул. "С. Караславов" № 13, а е навел довод, че тя практически не се предоставя за имотите му, тъй като контейнерът е отдалечен. Разстоянието от границата на имотите до контейнера по изявлението на експерта по СТЕ от о. с. з. на 3.04.2009 г. е 174 м. Заявеното от задълженото лице с декларацията по чл. 23, ал. 1 от Наредбата желание е за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на отпадъците съобразно вида и броя на съдовете за съхранение и честотата на сметоизвозването. То сочи на избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/. Основателно задълженото лице е възприело отдалечеността на съдовете за събиране на битови отпадъци като отсъстващо извършване на услугата заради неизпълнението от кмета на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО да осигури такива съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/. Затова и предприятията, притежатели на отпадъци, които са собственици на нежилищни имоти са длъжни да изхвърлят отпадъците само в предоставените им от Столична община съдове, които са декларирали че ще използват – чл. 11, т. 3 от Наредба на Столичен общински съвет за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община, приета с решение № 216 на СОС по протокол № 38/16.04.2009 г. (отм.);. По действащата наредба със същото наименование, приета с решение № 364 на СОС по протокол № 84/25.06.2015 г., задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им /чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредбата/, а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове. Не съществуват информационни следи за предоставянето на съда, поставен на ул. "С. Караславов" № 13, за събиране на отпадъци от имота на "Иберия дивелопментс" ЕООД в съответствие с декларацията по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне... Всъщност поставянето му на различен от този на конкретните имоти административен адрес сочи на отреждането му за събиране на отпадъци от други или и от други притежатели. Това изключва задължението на Иберия за плащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за периодите, в които е поискано определяне на размера на таксата по предполагаем натрупан обем отпадъци – за отчетни периоди 2013, 2015, 2016 и 2017 г. Не е установено различна по съдържание услуга да е предоставяна от общината и за отчетната 2014 г. по отношение на имотите на Иберия, поради което и без декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне... таксата за компонента сметосъбиране и сметоизвозване е недължима. Отсъствието на главното задължение изключва съществуването и на задължението за лихви. За 2012 г. и 2014 г. се дължи такса за компонента обезвреждане на битови отпадъци с арг. от чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. За 2012 г. декларацията на притежателя на отпадъци, че няма да ползва имота го освобождава само от задължението за ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване /чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне... /. Имотите на Иберия не са изолирани от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването им предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 119/2002 г. /. Това е основанието на задължението за такса за услугата по поддържане на чистотата им. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларациите на жалбоподателя, Наредбата за определяне... /това е наредбата по чл. 9 ЗМДТ/, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Основа за определяне на размера на задължението за ТБО е декларирана от притежателя на отпадъците отчетна стойност на имотите. Отчетната стойност не е в обхвата на изключените с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основи при пропорционално определяне на размера на таксата, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Имотът попада в район по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Ставките на таксата са установените в решения на СОС и изчисляването на вземането е вярно. Публичните задълженията съществуват в определения с РА размер за 2012 г. – ТБО 16 700. 25 лева и лихва 9 488. 06 лева За отчетни периоди 2013 – 2017 г. задълженията за ТБО са съответно 9 158. 20 лева; 16 969. 61 лева; 9 804. 66 лева; 9 966. 28 лева и 10 774. 36 лева с лихви за забава съответно: 4 271. ЗЗ лева; 6 188. 58 лева; 2 579. 69 лева; 1 608. 45 лева и 646. 32 лева. Неправилно е разпоредена отмяна от съда на РА относно тези публични задължения. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта му за отмяна на РА относно тези размери на публичните задължения и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски за разликата над 1 424. 75 лева и като се игнорира недължимото прихващане. В останалата обжалвана част решението ще бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 3 713. 20 лева и за касационното производство в размер 3 474. 65 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. т. 4 и 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение