Решение № 11947 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2021 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице в Посолството на Р. България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан, подадена чрез упълномощен юрк. Е. Василева, против решение 3440/26.05.2021г. ,постановено по адм. дело 238/2021г. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ изх. ISB 20000012V/03.12.2020 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване / вид "Д"/ на М. Хафез, гражданин на Пакистан. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма - формуляр по образец и счита за неправилни изводите на съда, че административният акт не отговаря на изискванията за форма, поради липса на мотиви, като в същия са попълнени всички относими полета и са обосновани причините за постановяването му. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. Хафез срещу издадения отказ за виза тип "Д". В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, поддържа жалбата. Ответникът - М. Хафез, гражданин на Пакистан, в писмен отговор чрез адв. В. Радиева, оспорва касационната жалба и претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства ,но е формирал незаконосъобразни изводи. Намира, че административният орган е изложил фактически основания за приетото от него правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Счита, че предмет на отказа е виза за дългосрочно пребиваване вид по чл. 9а, ал. 2, т. от Закона за чужденците в Р. България и че случаят е извън хипотезата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим ,като отказът е издаден върху нормативно утвърден формуляр за уведомление и обосновка на отказ, съгласно Приложение 7 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим ,както и че съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция КОВ-04-02-351 от 2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на, визи при наличие на отрицателно становище по чл. 9, ал. 2 се отказва,като в случая такова отрицателно становище от ДАНС е налице.Счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Хафез, гражданин на Пакистан, срещу отказ изх. ISB 20000012V/03.12.2020 г. на консулското длъжностно лице в Посолството на Р. България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан, за издаване на виза за дългосрочно пребиваване , постановен по негово заявление от 16.01.2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил този отказ за издаване на виза "Д". За да стигне до този резултат първоинстанционният съд установил, че отказът за издаване на виза е издаден чрез попълване на образец,като в основанието на постановения акт е посочено само чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ, без каквото и да е фактическо посочване на обстоятелствата, обусловили отказа. Взел предвид и обсъдил приложените към молбата доказателства - копия на лични документи на заявителя и приемащото лице-майка на двете му деца, на нотариален акт за собственост върху недвижим имот на адрес ,идентичен с посочения в заявлението за издаване на виза, удостоверение за семейно положение на приемащото лице и два акта за раждане на двете деца на чужденеца, справка за съдимост, че лицето не е осъждано, полица за медицинска застраховка, декларация от приемащото лице за осигуряване на подслон и издръжка, извлечение от банкова сметка, че молителят разполага с финансови средства за издръжка. Съобразил и представеното в хода на съдебното производство копие от предходна виза тип "Д" за периода от 17.12.18 г. -15.06.19 г. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, с посочено правно основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ, но липсват фактически основания за неговото издаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Приел,че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ норми, посочени като основание за отказ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност; както и когато заявителят е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане.Не посочил,но явно е имал предвид,че в оспорения акт не е посочено дори коя от хипотезите е имал предвид издателя на акта,но счел,че с подаване на заявлението за издаване на виза, чужденецът е представил многобройни писмени доказателства във връзка с искането му,които в съставения формуляр за отказ не са обсъдени.На второ място съобразил,че конкретни мотиви за постановения отказ не са изложени и в становището на директора на дирекция "Миграция" при ОД на МВР,което се базира единствено на становището на ДАНС,в което се възразява да бъде разрешена виза "D" с цел пребиваване на територията на Р. България. Обсъдил и приложената към становището справка рег. БС-6-1703/19.02.2020 г., че по отношение на заявителя са налице данни за извършване през периода 2016-2018 г. на дейност, свързана с незаконен трафик на хора,мотивирана с цел "недопускане на вредни последици от дейността на пакистанския гражданин",но че след това-за периода 17.12.18 г. -15.06.19 г му е издадена предходна виза тип "Д" .Съобразил и че по второто правно основание за издаване на постановения отказ - т. 19 от ЗЧРБ, по преписката липсват каквито и да е доказателства, че заявителят е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане. Съобразил и практиката на ВАС ,че за да се приеме, че е изпълнено изискването за мотивираност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК ,същият следва да съдържа фактически,не само правни основания за издаването му. По тези съображения съдът приел, че жалбата е основателна, отменил процесния отказ за издаване на виза "Д" и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният отказ отговаря на изискванията за форма по АПК и съдържа относими мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изложил никакви фактически основания за приетото от него правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 19 от ЗЧРБ.Впрочем няма и посочване,чрез техниката на препращане, на какъвто и да е друг документ ,освен че първото основание касае няколко различни хипотези ,без да е посочена относимата за случая и без посочване на друг документ.Поради това изводът за немотивираност на акта ,е обоснован. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсват фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни аргументи и съображения за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания адм. акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика е непротиворечива и изисква посочване в административния акт на фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ. С оглед на това касационният съдебен състав намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд за липса на каквито и да било фактически основания за издаване на акта в контекста на приложените към заявлението доказателства. Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения адм. акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. В този смисъл са решения по адм. д. 12160/2018 г. и по адм. д. 14248/2018 г. на VІІ отд. на ВАС ,а посоченото от касатора в писмената защита решение 10801 от 27.10.2021 г. по адм. д. 5993/2021 г., ІV отд. на ВАС,противно на твърдяното, касае случай, по който ВАС изрично е посочил,че отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР),като в отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. Отделно от това ,по основанието на чл. 10, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ, настоящият състав съобрази решение 901 от 21.01.2020 г. по адм. д. 1745/2019 г., VІІ отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК ,и при липса на възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 ГПК,вр. с чл. 144 АПК,касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните, реално извършени и доказани разноски за настоящата съдебна инстанция /съгласно договор за правна помощ, приложен на л. 20 от делото/ в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение