Решение № 4793 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 667/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, против решение 4368/15.11.2024 г. по адм. дело 1156/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, съставляващи - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване изцяло на обжалвания административен акт. Ответникът - М. А. Ф., гражданин на Сирия в писмен отговор и становище дадено в отрито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил решение 9650/13.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върната преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. От фактическа страна съдът е установил, че търсещият закрила е роден през [година] в Дейр Алзор, където живял до 2017 г. След това заминал за Дамаск, заедно със семейството си. През 2021 г. се преместил в гр. Рас Алайн, намиращ се в близост до турската граница, където живял до началото на месец юли 2023 г., завършил шести клас. Работил е като хлебар, пицар, не бил семеен. Имал лична карта в Сирия, но личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ, удостоверяващ самоличност му. Посочва, че етническата му принадлежност е [заличен текст] и изповядва религията на [заличен текст]. Споделя, че през месец юли 2023 г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално. По време на престоя си в Турция, който бил около един месец, не е имал проблеми с властите и никой не го е принуждавал да се връща в Сирия, но опасението му да остане там било, че ако бъде хванат, ще го върнат в Сирия. През м. август 2023 г. влязъл в Република България отново нелегално. В рамките на интервюто жалбоподателят изрично е заявил, че не е осъждан и спрямо него няма заведени съдебни дела, както и, че не е участвал във военни формирования. Съдът е отбелязал, че председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на закрила с позоваване от една страна на представените по делото справки за Сирийската арабска република от 12.07.2024 г. и 25.08.2024 г. и от друга, на събраните в хода на процедурата доказателства, включително заявените от жалбоподателя обстоятелства. Прието е, че не са налице нито едно от условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да постанови отменителното си решение, съдът след извършен анализ на представените по делото доказателства, както и новопредставените такива и вземайки предвид приложимата нормативна уредба е посочил, че в хода на административното производство търсещият закрила е обосновал напускането на държавата си на произход с търсенето на държава, която да го приеме и искал само да е в близост до братята си, разбрал, че не може да отиде другаде и се съгласил да остане в България. Същевременно с жалбата си пред съда е въвел оплакване, че е осъден за отклонение от военна служба, поради което счита, че следва да му бъде предоставена закрила. Представя и доказателства, че към 2022 г. е осъден на десет години затвор за отклонение от военна служба. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че доколкото по делото са събрани нови доказателства, които не са били известни при постановяване на административния акт и не са взети предвид при установяване основанията за предоставяне на статут на бежанец, респ. хуманитарен статут на Ф., но същите са относими, то решението на председателя на ДАБ следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, при което бъде извършено задълбочено интервю с жалбоподателя, в рамките на което бъде установено дали същият действително е М. А. Ф., какво е отношението му към войната в Сирия и дали се доказва, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта или, че ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на ДАБ е взето при различна от представената пред съда фактическа обстановка. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал.1, т.1 т.3 от ЗУБ. За да може да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. Правилно АС Пазарджик се позовава в решението си на т.169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН, в което се казва, че дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 е посочено, че съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. За да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното право, следва да се установят визираните в чл. 15 на Директива 2011/95/ЕС тежки посегателства представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена този вид закрила. Според чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При наличието на данни, че лицето е осъдено на 10 години затвор, следва да бъде установено както правилно е отбелязал съдът, дали се отнася за същото лице и в случай, че това е така да бъде прието, че чуждият гражданин е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в страната си на произход. Административните и съдебните производства по предоставяне на международна закрила са свързани с определена специфика, изискващата преценка на бежанската история на търсещия закрила, в съвкупност с данните за обстановката в страната му на произход към датата на вземането на решението, като това виждане е застъпено трайно в практиката на ЕСПЧ /така в цитираното от АССГ решение M.A. v. Switzerland по дело 52589/13, влязло в сила на 18.02.2015 г., както и в решение R.H. v. Sweden по дело 4601/14, влязло в сила на 01.02.2016 г., и решение A.A. v. France по дело 18039/11, влязло в сила на 15.04.2015 г./ Настоящата инстанция споделя, че решението на председателя на ДАБ следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, при което бъде извършено задълбочено интервю с жалбоподателя. Установяването на горното може да доведе до извода, че по отношение на търсещия закрила е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход, което би било относимо към условията за субсидиарна закрила. Достигайки до такива изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховен административен съд, трето отделение