Решение № 11294 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 903/2012 г.

Решение № 11294 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 903/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Област Варна, срещу Решение № 2693/15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 3323/2010 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № КД-14-03-1164/07.09.2010 г. на началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменението в кадастралния регистър на гр. Варна. Релевирани са доводи за неправилност на постановеното решение. Моли за неговата отмяна. Ответникът - началникът на СГКК - Варна и заинтересованата страна - община Варна не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Иван Костадинов Стаматов - счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Моли за неговата отмяна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Варна е инициирано по жалба от областния управител на област с административен център гр. Варна в качеството си на представител на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу Заповед № КД-14-03-1164/07.09.2010 г. на началника на СГКК - Варна, с която е отказано изменението в кадастралния регистър на гр. Варна, одобрен със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за ПИ 10135.3515.233, в който като собственик на имота да се впише областна администрация - Варна, както и да се издаде скица за същия. Съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Същото е постановено след цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото, в съответствие с приложимите законови разпоредби и обсъждане на всички направени от страните възражения, поради което изложените в него изводи се споделят изцяло. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказът на началника на СГКК - Варна да измени кадастралния регистър на община Варна, относно вписването на областна администрация Варна като собственик на поземлен имот: 10135.3515.233, както и издаване на скица за същия, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни правни изводи, че в случая не са налице законовите предпоставки за допускане на изменението, така както е поискано от касатора. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР дава възможност за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, при наличието на непълноти или грешки, чрез съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Изключение за неподписване на акта от пряко заинтересованите лица, е въведено с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, когато изменението е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с който е разрешен спорът за материално право между тези лица. Когато няма такова съдебно решение и има несъгласие на заинтересованите собственици или на част от тях, изразено чрез отказ върху съставения акт, е налице спор за материално право, който спор препятства изменението на кадастралната карта, до решаването му по съдебен ред. За конкретния случай е установено, че по заявлението на касатора за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, относно поземлен имот: 10135.3515.233, е налице такъв спор за материално право, тъй като държавата и общината се легитимират като собственици на имота, за който притежават титул за собственост. И в тази връзка настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че е налице спор за материално право между страните, което административният орган е съобразил и е издал заповедта при спазване на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Тоест законосъобразен е изводът на съда, след анализ на всички относими към спора доказателства, че административният орган е издал обжалвания административен акт при спазване на законовата разпоредба. От гореизложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Второ отделение,