Решение № 13595 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2014 г.

Решение № 13595 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Найден Киров" АД, представено от изпълнителния директор Илан Илани, против решение № 3244/18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2970/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД № 10BG002002Н00070252/07092010, с вх. № 4444-1095-2/20.06.2013 г., на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 201, чл. 214, 217 и 221 от МКО, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ е извършена корекция в кл. 36 "Преференции" и са преизчислени държавните вземания, като са определени задължения за мито в размер 5 293.17 лева и за ДДС в размер 1 058.64 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява съгласие, че общностният произход на стоките не е основание за преференциално третиране, но обосновава наличието на предпоставките по чл. 185 и чл. 186 от МКО. Отрича изводите на съда за съществуването на задължение за лихва и началният му момент. Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - началника на МП "Варна Запад", чрез повереника си юрисконсулт Кирилова, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: По установяванията на първостепенния съд е извършено с ЕАД № 10BG002002Н00070252/07092010 в МП "Варна Запад" деклариране за внос от Израел на 4 броя стоки - акрилонитрил бутадиенови съполимери, поликареонат, поликарбонат макролон с получател на стоката "Найден Киров" АД. В резултат на извършена от началника на митническия пункт последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността е издадено решение към ЕАД № 10BG002002Н00070252/07092010, с което е извършена корекция на кл. 36 "Преференции", в която за стоки № № 1 и 2 кодът е 100; коригирани са кл. 45 "Уточняване", кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Преизчислени са държавните вземания, като са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които мито 5293.17 лв и ДДС -1058.64 лв. Според административния орган преференциално третиране, по смисъла на чл. 20 (3), г), д) от МКО не следва да бъде предоставяно за стоки с произход Общността, които се реимпортират, след като са били изнесени от Общността. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Определил е решението като съответстващо на материалния закон. Провел е разграничение между преференциалното третиране по чл. 20, § 3, б. "г" и "д" от МКО и освобождаването от мито на върнати общностни стоки по реда на чл. 185 - 187 от МКО. Изключил е приложимостта на преференциалното третиране. Посочил е предпоставките и реда за упражняване /включително относно съдържанието на ЕАД в кл. 36 и кл. 37/ на правото на освобождаване от мито на върнати стоки и е обосновал правомерността на утежняващия административен акт с отсъствието на тези предпоставки. Решение е правилно. Основателно съдът е отрекъл приложимостта на по-благоприятно тарифно третиране за процесните стоки. Такова е заявил касатора с попълването на кода за преференции в кл. 36 от подадената от него декларация. В съответствие с приложение № 9 към чл. 8, т. 29 от Наредба № Н-17 ОТ 13 декември 2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ вписаният код 3 00 сочи на желание за тарифно третиране по преференциални споразумения, а те при действието на чл. 20, § 3, б. "г" и "д" от МКО се сключват между Общността и определена страна или група страни. Титулярят на режима не се позовава на съществуването на такова споразумение, а настоява на общностния произход на стоките. Общностният произход на стоката е релевантен за прилагането на митническите облекчения във формата на освобождаване от митни сборове по гл. втора от дял шести на МКО. Облекчението е за стоки с произход от Общността, които са изнесени извън митническата и територия и се въвеждат отново в нея за внос в срок от три години. Стоките трябва да са в непроменено състояние /чл. 186 от МКО/ и да не са налице материалноправните пречки по чл. 185, § 2 от МКО. Съдържанието на облекчението е освобождаване от вносни митни сборове. То се прилага по искане на заинтересованото лице. Заявяването му се осъществява с попълване на код F01 в кл. 37 от ЕАД - вж. приложение № 10 от Наредба № Н-17. Както правилно е заключил административния съд, в случая нито е заявено митническото облекчение, нито са доказани положителните материалноправни предпоставки предпоставки за него, респ. отсъствието на пречките по чл. 185, § 2 от МКО. Неоснователно е оплакването на касатора относно решаването на спора за лихви върху публичните задължения. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б."а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б."а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Задължението на "Найден Киров" АД е взето под отчет с рег. № 5739/20.06.2013 г. и с отправянето на покана /л. 33 от първоинстанционното дело/ на 24.06.2013 г. длъжникът е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция, които в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,