Решение № 6481 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2009 г.

Решение № 6481 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанаска Тодорова Николова от гр. Пещера срещу Решение № 492 от 23.10.2009 г. по адм. д. № 482/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 492 от 23.10.2009 г. по адм. д. № 482/2009 г., Административен съд - гр. Пазарджик, V състав е отхвърлил жалбата на Атанаска Тодорова Николова от гр. Пещера срещу Решение № 16 от 30.06.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 5406023516 от 10.04.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператори, които са работили. Както при първоначалното разглеждане на делото, така и при повторното му разглеждане след отменителното решение на ВАС, касаторката не е доказала, че е работила в ТКЗС. Тя е била чл. на семейството на член-кооператора Тодор Колев Сапунджиев, а майка й Донка Христова Сапунджиева също не е била член-кооператор, а само чл. на семейството на член-кооператор, която обаче е работила в ТКЗС. Правилно съдът не е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че и Атанаска Николова е работила в ТКЗС. Ако това е било така трябваше да са налице писмени доказателства, както такива са има за нейната майка. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурителния стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. При първоначалното разглеждане на делото не е било искано допускането на свидетелски показания за установяване на факта, че самото лице е работило в ТКЗС. Няма и твърдения, че са били налице документи в тази насока, но те са загубени или унищожени не по вина на страната, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК. При повторното разглеждане на делото има процесуални пречки за изслушване на свидетелски показания в оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК. По това дело съдът е статуирал в пределите на производството по чл. 225 АПК, като е изпълнил указанията на ВАС, отразени в отменителното решение. От изложеното става ясно, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Стигайки до извода, че след като Николова не е работила в ТКЗС, то не следва да й се признае земеделски трудов стаж, съдът правилно е приложил и материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 76, б. "е" от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,