Решение № 1436 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2015 г.

Решение № 1436 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. с." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Б. срещу решение № 2433/07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 11424/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като се излагат доводи за липса на конкретни установявания по ал. 3, чл. 177 ЗДДС за законовата презумция за "знание", привидност на доставката, заобикаляне на закона и разминаване с пазарната цена. Твърди се липса и на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК между "Б. с." ЕООД и "АММ и." ЕООД и неправилно игнориране от съда на част от констатациите на съдебно-техническата експертиза. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - София, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт /РА/ № 2171303082/22.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите и потвърден в обжалваната част с решение № 1674/01.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- София, с който е ангажирана солидарната отговорност на "Б. с." ЕООД по чл. 177 ЗДДС за ползвано право на данъчен кредит в размер на 356 060 лв за доставка по фактура № 290/16.07.2012 г., издадена от "АММ и."ЕООД. Установено е по безспорен начин, че във връзка с извършена ревизия по ЗДДС на доставчика на дружеството /"АММ и."ЕООД/, с оглед ангажиране солидарна му отговорност са приобщени РА, РД и доказателства към тях от извършената ревизия, констатирала отразяване на процесната фактура № 290/16.07.2012 г. в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС за периода на издаването й, но невнесен ДДС в републиканския бюджет. "Б. с." ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата в посочения размер от 356 060,00 лв., с предмет на доставката стопански инвентар и обзавеждане по приложен опис. Закупеният инвентар счетоводно е отразен по дебитното салдо на сметка 207 - обзавеждане и трайни активи, но плащане по фактурата не е извършено. Оспорените РА и решение на директора на Дирекция "ОДОП"- София са мотивирани досежно ангажиране на солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС от субективна страна със "знание" на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен, поради неизвършено разплащане и наличие на "свързаност между лицата"- собствениците на капитала на двете Дружества са баща и дъщеря. Прието е от съда, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставката, поради невнасяне на данъка от издателя по фактурата за периода, през който е настъпило данъчното събитие и реализирано право на данъчен кредит от получателя, което е пряко свързано с невнесения данък. Прието е също, че е безспорно устоновено "знание" от на "Б. с." ЕООД за неплащане на начисленото ДДС от "АММ и."ЕООД. Този извод е мотивиран от липсата на плащане по фактурата, преценено като обективен факт, относим към субективната категория "познание" за невнасяне на данъка, който факт е обсъден в съвкупност с близката роднинска връзка на собствениците на капитала на двете дружества. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС визира, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1.дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. В настоящият случай е ангажирана отговорността именно на прекия получател "Б. с." ЕООД, при безспорност за наличие на обективните елементи - неизпълнение от доставчика "АММ и."ЕООД на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на данъчен кредит от получателя "Б. с." ЕООД. Безспорно е установен и субективния елемент - знанието у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен, предвид липсата на разплащане по процесната фактура, т. е. налице е основанието по ал. 2, чл. 177 ЗДДС. Това е така, тъй като след като купувачът не е платил на доставчика начисления ДДС по сделката, той не би имал разумно очакване, че доставчикът е във възможност да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС в републиканския бюджет. Макар разплащането по доставката да не е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, то на общо основание е обективен факт, признат и от съдебната практика, относим към преценката на субективната категория "знание" за невнасяне на данъка. Доказването на съществуващото "знание" по реда на чл. 117 - 120 ДОПК и позоваването от ревизиращия орган на това основание, игнорира обследването на "презюмираното знание" /е било длъжно да знае/ по ал. 3, чл. 177 ЗДДС. Именно поради това се явяват неоснователни доводите на касатора за липса на каквито и да било установявания по хипотезите, визирани в т. 2, ал. 3, чл. 177 ЗДДС - облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона и да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Неоснователен се явява и доводът по касационната жалба за наличие на достатъчно имущество на доставчика "АММ инженеринг"ЕООД за покриване на процесното задължение по ДДС и игнориране констатациите на експертизата в тази част. За ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС на получателя по доставката при неплащане /невнасяне/ от неговия доставчик на начисления ДДС, е ирелевантен факта на налично имущество, респ. парични средства до размера на невнесения данък, тъй като нормата въвежда като относимо само установеното невнасяне на данъка в републиканския бюджет. Без значение за ангажиране на тази отговорност е и това, дали приходните органи са положили усилия или не за събиране на данъка от доставчика, тъй като чл. 177 ЗДДС изисква единствено данъкът ефективно да не е внесен и към момента на ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС. Неоснователен е и доводът на касатора, че констатациите за невнесеното ДДС почиват на невлязъл в сила РА № 2021208235/05.04.2013 г. на доставчика по фактура № 290/16.07.2012г, тъй като под ефективно невнесен данък се разбира данък, за който чрез регламентираните в ДОПК способи /декларация, акт за установяване на задължение, ревизионен акт/ се установява, че е възникнало данъчно задължение по повод конкретната доставка, което не е внесено в бюджета. Освен това, не се оспорва по делото недекларирането от доставчика "АММ и."ЕООД на процесния ДДС. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 500 лв - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,