Решение № 7319 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2009 г.

Решение № 7319 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Пламен Владимиров Петков от гр. Лом, против Решение от 16.07.2009 г., постановено по а. д. № 223/2009 г. по описа на Административен съд Монтана (АСМ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСМ и отхвърлил жалбата на Петков против Заповед № З-3503/21.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР, Монтана (ОДМВР) с която, на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно ограничение за напускане на страната", поради наличие на осъждане за престъпление от общ характер и липса на реабилитация. Недоволен, жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си, АСМ е приел, че спрямо касатора са налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБЛД, а именно - същият е осъден за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда и не е реабилитиран. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. По делото е безспорно установено, а и не се отрича от касатора, че същият е осъден за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на "пробация" с присъда на Районен съд Севлиево, влязла в сила на 23.06.2008 г., както и че не е реабилитиран за това престъпление. При това положение, правилен е изводът на решаващия съд, че са налице и двете визирани в закона предпоставки по чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБЛД и административният орган законосъобразно е упражнил дадената му от закона правна възможност да наложи ограничителна мярка. Съответни на материалния закон са и съображенията, че ПАМ по чл. 76 ЗБЛД се прилагат по преценка на компетентния административен орган в условията на оперативна самостоятелност, като същата е изключена от съдебен контрол. Доводът в касационната жалба, че наложената мярка е "прекомерно тежка", както и че касаторът има договор за работа извън страната, е бил изтъкнат и пред съда по същество и правилно е било прието от него като ирелевантно по отношение на спора за законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,