Решение № 12836 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2010 г.

Решение № 12836 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3639/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Велика Алексиева Калева от гр. София, подадена срещу решение от 13.10.2009 г., постановено по адм. дело № 3304 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 37, ал. 2 от Закона за административното производство (ЗАП - отм.) по жалба на Янина Г. Славова и Борис Г. Славов е упражнил контрол за действителност на административен акт - решение от 26.06.1958 г. на Софийския градски народен съвет (СГНС), взето с протокол № 21, статия 23 на ИК на СГНС, относно имотно обезщетяване на Драгинка Т. Георгиева от гр. София на основание чл. 73 ППЗПИНМ. Преценявайки основателността на жалбата, подадена за прогласяване нищожността на административното решение, на основанията, поддържани от оспорващите, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените доказателства се установява, че съдът е сезиран с жалба, подадена от заинтересовани страни (които не са адресати на административното решение), за прогласяване нищожността на решение от 26.06.1958 г. на ИК на СГНС, взето (дава съгласие) за имотно обезщетяване на Драгинка Т. Георгиева от гр. София на основание чл. 73 ППЗПИНМ срещу отчужден недвижим имот. Съдът е обсъдил обстоятелствата, поддържани като основания за обявяване нищожността на административното решение, и изложените мотиви за неоснователност на жалбата са законосъобразни. Жалбоподателите са поискали от съда прогласяване нищожността на посоченото административно решение и това искане за конкретния случай е главният предмет на съдебния процес. Законосъобразно съдът е приел, че жалбата е допустима, защото искането следва да бъде направено по ред, аналогичен на този за подаване на жалби срещу унищожаеми административни актове, и от лица, които имат правен интерес да обжалват акта, ако е унищожаем, но сезираният съд следва да се ограничи само с преценка дали обжалваният акт е нищожен или не, както законосъобразно е приел съдът. Законосъобразно съдът е приел за установено, че поддържаните основания за прогласяване нищожността на обжалваното решение - некомпетентност на издалия акта орган и неспазване на установената форма, за случая не са налице. Съставеният протокол № 21 от 26.06.1958 г. на ИК на СГНС законосъобразно е преценен от съда като официален документ, който удостоверява взето валидно административно решение, което не страда от важен, силен или съществен порок, който да води до нищожност на акта. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че изискването на чл. 73, ал. 2 ППЗПИНМ за одобряване на решенията на ИК на СГНС от съответния министър на комуналното стопанство и благоустройството няма отношение към законосъобразността на административното решение. Законодателят не е предвидил произнасяне на два органа по законосъобразността на административното решение на ИК на СГНС, като становището на съответния министър следва да се преценява като следващ елемент от фактическия състав на обезщетяването с имот и като основание за издаване на нова заповед, както е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 1 АПК