Решение № 40 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2015 г.

Решение № 40 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 18.02.2015 г. по в. гр. д. № 3068/2013 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на ответниците, че общият наследодател на страните Й. П. К., починал на 29.01.1974 г., е бил собственик на 2.800 дка лозе, съставляващо част от лозе от 5 дка в землището на гара К. /сега [населено място]/, местност Е. къра", което на стар кадастрален план от 1946 г. е заснето като имот пл. № 244. С определение № 548/10.11.2015 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /опис-декларация/ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако този документ не е бил оспорен от ответниците и е бил приет като доказателство по делото, както и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да се произнася в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по направено от ответниците възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяване на собствеността. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Поддържа, че от съществено значение за спора е да бъде зачетено доказателственото значение на представената по делото опис-декларация за внасяне на процесния имот в ТКЗС от общия наследодател на страните Й. П., с оглед на което да бъде разрешена и твърдяната конкуренция на придобивните основания от спорещите страни, като се вземе предвид, че никой не е оспорвал правото на собственост на общия наследодател до внасянето на имота в ТКЗС, поради което и той е бил посочван като съсед при изготвяне на документи за собственост за съседните имоти. Поддържа, че това право се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Б. П., В. Т. П., К. Т. Т., П. Т. А., Л. И. П. и А. С. П. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, представена преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за признаване за установено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането общият на страните наследодател е бил собственик на лозе от 5 дка в землището на гара К. /настоящ [населено място]/, м. "А. къра" и в частност на площ от 2.8 дка от това лозе, което по стар кадастрален план от 1946 г. е заснето като имот пл. № 244. С обжалваното решение е прието, че искът е неоснователен. Прието е, че страните са наследници по закон на общия наследодател Й. П. К., починал през 1974 г., като първоначалният ищец е низходящ на Д. Й. П. /син на общия наследодател/, а ответниците са наследници на Т. Й. П. /син на общия наследодател, починал през 1954 г./. Прието е, че процесното лозе е заявено за възстановяване по преписка № 70161/15.09.1991 г. на наследници на Т. П. и правото на собственост е възстановено с решение № 8005/1995 г. на ПРС, като в заключението на в. л. К. по това дело и приложените към него скици възстановената част е била идентифицирана като имот пл. № 9 по регулационния план на [населено място] от 1962 г. и като част от парцел № 244 по плана от 1946 г. Прието е, че с решение по гр. д. № 7369/1994 г. на ПРС, XX състав е отменено частично решение на ПК"Р. " № 03389/07.07.1994 г. по преписка № 70138/11.11.1991 г. на наследниците на Й. П. досежно нива от 5.440 дка, съставляваща част от имот пл. № 255 по кад. план на [населено място] от 1946 г., цялата от 7 дка, отхвърлена е жалбата по отношение на лозе от 5 дка в м. "А. кър" като е прието, че същото е възстановено на наследниците на Т. П. Въз основа на двете съдебни решения с решение № 3389/06.10.1999 г. на ПК"П. " на наследниците на Й. П. е възстановена нива от 5.350 дка - част от парцел X., кв. 12 в строителните граници на [населено място], а с решение № 03161/07.12.1999 г. на ПК"Р. " на наследниците на Т. П. е възстановен имот от 2.8 дка - част от имот, целият от 4.337 дка, част от парцел X., кв. 12, като за разликата от 1.537 дка е постановен отказ поради това, че попада под улица. Въз основа на представените по делото удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е прието, че възстановените имоти са части от два съседни имота - имот № 8 /собственост на Т. П./ и имот № 9 /собственост на Й. П./ по помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, които имоти са идентични с имот № 244 по плана от 1946 г. Прието е, че процесният имот от 2.8 дка, възстановен на наследниците на Т. П., е идентичен с лозе от 5 дка, което общият наследодател Й. П. е декларирал при влизането си в ТКЗС. Прието е, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на предявилото иска лице процесният имот да е бил собственост на майката на общия наследодател, както и да му е бил прехвърлен по силата на неформален договор. Прието е, че за доказване собствеността на Й. П. е представена опис-декларация за внасянето на имота в ТКЗС, от която е видно, че на негово име е записано лозе от 5 дка в м. "А. къра" при съседи: общинска мера, Н. И. Т. и А. Д., като в представената по делото опис-декларация за внесените от Н. Т. имоти в ТКЗС като съсед на неговото лозе е записан Й. П. Посочено е, че в емлячния регистър от 1935 г. не фигурира лозе от 5 дка в "А. къра", както и че според показанията на свидетелите Г. Г. и С. Й. И., Й. П. е имал 15.16 дка в м. "А. кър", част от които било лозе, което е внесъл в ТКЗС. Прието е обаче, че от показанията на тези свидетели не може да се направи извод, че наследодателят Й. П. е владял процесното лозе в продължение на 20 години съгласно изискването на ЗД (отм.), поради което и не може да се приеме, че същият е бил негов собственик на основание давностно владение. Изрично е посочено, че опис-декларацията за внасянето на имота в ТКЗС не е доказателство за собственост, поради което е прието, че не е установено към момента на одържавяването на процесния имот общият наследодател Й. П. да е бил негов собственик. За основателно е прието възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност от възстановяването му с влязло в сила решение на ПРС по гр. д. № 8005/1995 г. до настоящия момент. Прието е, че е налице 10 годишно явно и необезпокоявано владение на ответниците по отношение на процесния имот с начален момент 18.11.1997 г. съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. По въпроса длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /опис-декларация/ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако този документ не е бил оспорен от ответниците и е бил приет като доказателство по делото, в производството по чл. 288 ГПК е констатирано, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС - постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 35/22.02.2012 г. по гр. д. № 419/2011 г. на Второ ГО на ВКС, в което по поставения въпрос дали съдът следва да зачете документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорване, е прието, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване. Настоящият състав споделя така изразеното в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение, като приема, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че имотът е посочен в опис-декларацията за внасянето на имоти в ТКЗС на общия наследодател и да прецени това обстоятелство, съобразявайки, че общият наследодател е владял имота преди внасянето му в ТКЗС, както и че внасянето на имотите в ТКЗС не прекъсва придобивната давност. Спорът за принадлежността на правото на собственост върху един имот към момента на внасянето му в ТКЗС следва да бъде разрешен и при съобразяване на поддържаното от двете спорещи страни основание за придобиване на правото. По втория поставен въпрос настоящият състав приема, че е недопустимо съдът в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнася по направено от ответниците възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяване на собствеността, дори искът да е предявен не непосредствено след постановяване на решенията на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността, а повече от 10 години след това. Спорът касае принадлежността на правото към момента на включване на имота в ТКЗС с цел определяне на лицата, в полза на които това право следва да бъде възстановено и следва да бъде разрешен с оглед осъществилите се към този момент правно релевантни факти. Последващите факти, дори да са свързани с придобиването на същото право след възстановяване на собствеността, са ирелевантни, а основаните на тях правопогасяващи и правоизключващи възражения - недопустими. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. След като по делото е установено, че именно общият наследодател на страните е осъществявал фактическата власт върху процесния имот преди внасянето ме в ТКЗС, влязъл с този имот в ТКЗС /което се потвърждава и от обстоятелството, че имотът е посочен в опис-декларацията за внесените в ТКЗС имоти/ и с оглед обстоятелството, че внасянето на имота в ТКЗС не прекъсва давността, неправилно въззивният съд е приел, че не е установено общият наследодател да е бил собственик на този имот по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Целта на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е да се установи кое лице е притежавало правото на собственост върху внесен в ТКЗС земеделски имот, за да бъде определен кръгът от лица, имащи правото на възстановяване на собствеността по реда на този закон. Спорът следва да бъде разрешен с оглед на доказателствата, представени от спорещите страни при заявяване на правото за възстановяване, както и в исковия процес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдържащите се в тези доказателства данни следва да бъдат съпоставени и изводът за принадлежността на правото на собственост бъде основан на преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, включително и на данните, съдържащи се в опис-декларациите на наследодателите на спорещите страни, ако липсват други доказателства за установяване на основанието, на което те са придобили собствеността. В случая въззивният съд е основал извода си за недоказаност на предявения иск само на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, без да вземе предвид обстоятелството, че общият наследодател Й. П., а не неговия син Т. П., е посочен като собственик на съседен имот при подаване на опис-декларации от собствениците на съседни имоти /опис-декларация на Н. Т./, както и в документи за собственост за съседни имоти /договор за делба от 1951 г., съгласно който в дял на Н. Т. е поставено лозе в м. "А. кър" и като съсед на този имот е посочен Й. П./. Не е взето предвид и обстоятелството, че от съпоставянето на данните от опис-декларациите на Й. П. и Т. Й. П., както и на данните от опис-декларациите на съседите на имота, се установява, че процесният имот е идентичен с имота, посочен в опис-декларацията на Й. П., а не с имота, посочен в опис-декларацията на Т. Й. П. Както вече беше отбелязано, изводът за принадлежността на правото на собственост следва да се основава на правните последици на факти и обстоятелства, осъществили се към момента на обобществяването на земеделските земи, а не на факти, които са се осъществили след възстановяване на собствеността. Поради това в настоящия случай следва да се приеме за ирелевантно кой е упражнявал фактическата власт върху процесния имот след постановяване на решенията за възстановяване на собствеността. Неоснователен е поддържаният от ответниците довод, че искът е недопустим, тъй като на наследниците на Й. П. е отказано възстановяването на правото на собственост върху процесния имот. Отказът на ПК"Р. " да възстанови собствеността е обусловен от наличието на решение, с което правото на собственост вече е било възстановено на наследниците на Т. П., което при наличие на заявления за възстановяване на собствеността, подадени както от името на наследниците на Й. П., така и от наследниците на Т. П., следва да се квалифицира като отказ поради наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Подобни съображения на ПК /ОСЗ/ обосновават извод за допустимостта на иск, имащ за цел разрешаването именно на спора за материално право. С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Г. Д. П., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Й. Г. В., бъде уважен, като бъде признато за установено, че към момента на кооперирането процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Й. П. К. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Й. Г. В. следва да бъде присъдена сумата 2575.34 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение