Решение № 15435 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2010 г.

Решение № 15435 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЙОРДАНКА МИХАЙЛОВА НИКОЛОВА, НИКОЛИНА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА и МИЛКА ВАСИЛЕВА КОСТАДИНОВА, всички чрез пълномощник адвокат Николай Методиев Андреев от САК срещу Решение № 81 от 23.02.2010 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 34 състав по адм. дело № 6409/2009 г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № РД - 09 - 526/18.10.2007 г. на Кмета на район "Надежда" - Столична община. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора с което бъде определена свободна площ за възстановяване от 594 кв. м, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поддържа се нарушение на материалния закон водещо до нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган в хипотезата на § 11 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ от кмета на район към Столична община. На следващо място, се оспорва съдържанието на издаденото удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се също, че констатациите на комисията относно застроеността в имота са неверни и нарушенията й не са обсъдени от съда. Също така, че не са изяснени въпросите относно законността на строителството и извършените мероприятия към момента на влизане на закона в сила. Ответникът, кметът на Столична община, район "Надежда" взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и заключението на приетото по делото заключение на техническа експертиза, което не е оспорено от страните като правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 11, ал. IV от ППЗСПЗЗ, както и че оправомощаването се извършва в изпълнение на публична функция и неговото действие не се изчерпва с прекратяването на пълномощията на конкретното лице, упражняващо правата на делегиращия орган, както и че прекратяването на правното му действие става едва с оттеглянето му по надлежния ред, нещо което в конкретния случай не е налице. Правилно също така е прието, базирайки се на заключението на експертизата, че независимо от качествените строителни характеристика на сградите, намиращи се върху процесния имот, същите представляват строителни дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността според понятието на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Пречка за възстановяването на процесния имот като свободен и подлежащ на възстановяване е и обстоятелството, че в настоящия случай е реализирано мероприятието по отреждането на имота, а именно за промишлено производство - т. е. налице са изискванията на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от касаторите срещу Заповед № РД - 09 - 526/18.10.2007 г. на Кмета на район "Надежда" Столична община, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С нея се одобрява решение № 37 по протокол № 9/28.06.2006 г. на комисия, назначена със Заповед № РД - 09 - 359/19.06.2006 г. за определяне на застроена част от имот № 10008, к. л. 70.86 съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в м. "НПЗ Илиянци - запад", с което от площта по графични данни от 1139 кв. няма свободна от застрояване площ. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяна при наличие на основанията по чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че мероприятието по отреждането на УПИ II, кв. 7 с площ от 1139 кв. м в границите на който се ситуира бившият имот 10008 с отреждане по ЗРП на местност НПЗ Илиянци - запад, одобрен със заповед № РД - 50 - 09 - 251/13.09.1989 г. и ЧИРП за кв. 7, УПИ II, III и IV, одобрен със Заповед № РД 09 - 50 - 158А/28.03.2000 г. с отреждане за промишлено производство е приложено. Застрояването със сервитутните отстояния е установено при което не остава свободна площ, тъй като граничещите със сервитутните отстояния площи съответно от 125, 90 и 103 кв. м попадат в двора на производствено предприятие. При установеното от фактическа страна е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По същество от установените факти за липса на свободни от застрояване площи поради строителство и проведени мероприятия е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, част от производството по чл. 11, ал. 1 в което Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Хипотезите, в които правото на собственост се възстановява са посочени в чл. 11, ал. 2, т. 1 - 3, като застроената част се определя служебно от техническата служба на общината. Определянето на застроената площ в случая по чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ - сгради и прилежащия терен е част от строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, неизчерпателно изброени в § 1в от ДРППЗСПЗЗ наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки съоръжения, пътища, ж. п. линии и др. Към такива дейности се причисляват и мероприятията в имотите според регулационното им отреждане, собствениците на които според чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ подлежат на обезщетяване. Тъй като предпоставките за реституция се преценяват от Общинската служба по земеделие в производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ при определянето на застроената част по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е без значение законността на строителството, времето на осъществяването му и правата на други лица върху имота. Поради това са неоснователни касационните доводи относно нарушения от съда при преценката на факти с такова съдържание, тъй като са неотносими за правата на страните в настоящето производство. Неоснователни като неотносими са и доводите относно съдържанието на издаденото удостоверение. Съдържанието на документ може да се оспорва по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК. От друга страна, удостоверението в частта му по чл. 13, ал. 4, т. 3 от ППЗСПЗЗ отразява резултата от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и когато се оспорва съдържанието му в тази част всъщност се оспорва заповедта на кмета на общината, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена/свободна от застрояване площ. Неоснователни са и доводите за нарушения при постановяване на решението, свързани с компетентността на органа издал обжалваната заповед. Разпоредбата на § 11 от ДРЗСПЗЗ предвижда упълномощаване на длъжностни лица с правомощията на кмета на общината по изпълнението на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Доводите, че тези пълномощия се прекратяват с избирането на друго лице, изпълняващо функциите на кмета на общината са неоснователни. В случая е налице упълномощаване с правомощия на административен орган на длъжностни лица по силата на § 11 от ДРЗСПЗЗ за което е без значение мандата на лицата, заемащи длъжностите, поради което правилно съдът е приел, че до оттеглянето им, тези пълномощия са валидни. При съображенията по горе решението е постановено при отсъствие на сочените касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника, Кмета на район "Надежда" Столична община следва да бъдат присъдени разноски, направени пред касационната инстанция в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и своевременно поискани. Същите следва да бъдат заплатени от касаторите в размер по 50 лева за всеки от тях. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение