Решение № 4115 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2020 г.

Решение № 4115 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Овча Купел, бул. "Цар Борис III" № 136, подадена чрез процесуалния му представител юрк. П., против Решение № 4245 от 28.07.2020 г., постановено по адм. дело № 13558/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 349 от 25.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД "ИБР"/ - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 349 от 25.10.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът - Директор на БД "ИБР" – гр. Пловдив депозира писмен отговор, с който оспорва касационата жалба и наведените в нея съображения. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – София-град. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 349 от 25.10.2019 г. на Директора на БД "ИБР" – гр. Пловдив, с който на дружеството-жалбоподател е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗВ по Разрешително № 0261 от 25.11.2004 г., изменено и продължено с Решение № 210/22.07.2010 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер от 2 778, 94 лева главница и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 194, 54 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 166 ДОПК и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11 и ал. 1 посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. /наричана по-долу само Тарифата/ За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Тези изводи са сторени на база детайлно и изчерпателно обсъждане на релевантните по делото факти, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и въпреки бланкетността на жалбата до съда, съобразно и правилото на чл. 168 от АПК. Прието е, че органът е спазил задължителното изискване да информира титуляря на разрешителното. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на дружеството за липсата на мотиви, съобразно задължението в чл. 59 от АПК, в акта. Съдът е възприел извода за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административния орган е възприел декларирания от дружеството размер на отнетия воден обем и релевантното за случая обстоятелство, че отнетият с цел напояване воден обем не надвишава обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр. 103 от 27.12.2016 г.) за съответните култури, в подадената от него декларация, видно от представените по делото доказателства. Прието е, че от страна на дружеството не са ангажирани доказателства, които да оборват фактическите установявания в акта. Възприет е изводът, че административният орган е спазил правилата на Тарифите и на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗВ, още повече че същата е дори в по-малък размер от декларирания от задълженото лице. Прието е още, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона, поради възникването на задължението за титуляря на разрешителното да заплаща предвидените такси, които постъпват към държавния бюджет. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 195б от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението. Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от повърхностни води /ал. 1, т. 1 б. "а"/. Размерът й се определя по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., /в сила от 01.01.2017 г., обн. с ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. / за периода на 2018 г. Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително № 0261 от 25.11.2004 г., изменено и продължено с Решение № 210/22.07.2010 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода, за ползване на повърхностен воден обект: язовир "Батак", с цел напояване и безспорно осъществявано такова, дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ дължи такса за правото на ползване на повърхностни води за процесния период 2018 г., в която насока обосновани и в съответствие с материалния закон са сторените от първоинстанционния съд изводи. Правилно е прието и че дължимата и незаплатена такса за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, е изчислена на база декларирано годишно водно количество отнет обем с декларацията, подадена от самия касатор по чл. 194 б, ал. 1 от ЗВ, изчислено както е посочено в самата нея по данните от монтираното измервателно устройство - № 5, съгласно изискванията на закона, а и условията на самота Разрешително. Правилно и за нуждите на изчисляване на таксата /така чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата/ е релевирано установеното в хода на проверката, че отнетият с цел напояване воден обем е по-малък или е равен от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр. 103 от 27.12.2016 г.) за съответните култури, което е довело и до определяне на по-малък от декларирания размер на таксата в коментираната тук декларация. Или правилно и въз основа на събраните доказателства на респ. чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 11 и ал. 1 посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 от действащата Тарифа е приложена и формулата, по която е изчислена таксата, като показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Неоснователно се поддържат възражения в касационната жалба за противното – правните основания визирани в акта, съответстват напълно на установените факти. В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса принципно не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа. На основание чл. 15, ал. 1 от отм. Тарифа, респ. чл. 21, ал. 1 от сега действащата такава, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Съгласно чл. 195 в ал. 1 от ЗВ във вр с. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е начислена и лихва за забава. Или предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ за установените публични задължения в размер на 2 778, 94 лева главница и 194, 54 лева лихва за периода 2018 г. е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт са е неоснователно. При неустановено по делото различие между отнетия обем вода в административния акт и в декларацията на "Напоителни системи" ЕАД, законосъобразни са изводите в обжалваното решение за дължимост на таксата в определения в административния акт размер, вкл. и определения размер на лихвите. Това е потвърдено и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователно е оплакването, че оспореният индивидуален административен акт не е мотивиран съгласно чл. 59 АПК, тъй като са налице изложени от издателя му и фактически, и правни основания. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,