Решение № 16259 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11156/2010 г.

Решение № 16259 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11156/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Йорданка Иванова Теофилова, гр. Варна чрез процесуален представител адв. Ханчева - ВАК, срещу Решение № 1101/31.05.2010 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 1259 от 2008 г., с което е изменена обжалваната от жалбоподателката Заповед № 156/14.03.2008 г. на Кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в част от ПИ № 238 по ПКП, попадаща в НИ № 238 по ПНИ на селищно образувание "Траката", землище Виница, гр. Варна, собствеността върху която е възстановена в полза на наследниците на П. Христова Йорданова, като е увеличена оценката от 521 лв. (петстотин двадесет и един лв.) на 3 779.36 лв. (три хиляди седемстотин седемдесет и девет лв. 36 ст.). Касаторката счита, че решението на АС - Варна е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е счел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като видно от съдържанието й, оценката на извършените подобрения в имота е изготвена от лицензиран оценител, а не от техническата служба на общината, каквото правило установява § 31 от ПМС 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. Отделно от това твърди, че при издаване на акта в мотивите си административният орган е посочил единствено правното основание за издаването му, без да конкретизира по какъв начин и въз основа на какви обстоятелства е постановил одобряване на оценката, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. На последно място счита, че липсата на оценителен протокол по реда на цитирания § 31 я е лишило от възможността на защити правата си в административната фаза, а оценяването на някои от подобренията и насажденията за първи път в съдебната фаза е фактически пропускане на инстанция по същество за страните и ограничава възможността им за защита в пълен обем. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено или алтернативно делото да бъде прекратено и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне с точни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - Кметът на район "Приморски", Община Варна не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Христо Атанасов Христов, Деспа Атанасова Павлова, Пенка Йорданова Николова, Екатерина Йорданова Георгиева, Живка Тодорова Адамова, Добринка Адамова Стефанова, Иванка Адамова Пенева, Добринка Събева Адамова, Фотинка Христова Тодорова, Иванка Христова Георгиева и Калудка Христова Драхау, чрез процесуалния си представител адв. Звезделина Стоянова, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че в процесната заповед административния орган е изложил фактически и правни основания за нейното издаване в съответствие с нормативните изисквания. Заявява също, че оценката на имота действително не е извършена от техническата служба на общината, а от лицензиран оценител, но тъй като се касае за дейност на помощен орган, това нарушение не е съществено. Предвид посоченото предлага постановеното съдебно решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1101/31.05.2010 г. по адм. дело № 1259/2008 г., на основание чл. 172 от АПК, Варненският административен съд, III отделение, ХХVI състав изменя Заповед № 156/14.03.2008 г. на Кмета на р-н "Приморски" при Община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения в част от ПИ № 238 по ПКП, попадаща в НИ № 238 по ПНИ на с. о. "Траката", землище Виница, гр. Варна, собствеността върху която е възстановена в полза на наследниците на П. Христова Йорданова, като увеличава оценката от 521 лв. (петстотин двадесет и един лв.) на 3 779.36 лв. (три хиляди седемстотин седемдесет и девет лв. 36 ст.). Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила. Същата съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна съгласно чл. 59 от АПК, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 146, т. 1 - 3 от АПК за ревизия на процесуално основание. По отношение на приложението на материалния закон съдът е счел, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение, понеже не е изчерпателна и не включва всички реално съществуващи в процесната част от ПИ № 238 трайни насаждения и строителни подобрения, което налага изменение на оспорения акт чрез увеличаване на оценката им до 3 779.36 лв. според заключение на комбинирана експертиза относно строителните подобрения и на тройна СОЕ относно трайните насаждения, в какъвто размер според съда е действителната пазарна оценка на подобренията по смисъла на § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на решението си първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към оспорения акт. Възраженията на касаторката пред настоящата инстанция, че неправилно съда е счел обжалваната заповед за издадена при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като видно от съдържанието й, оценката на извършените подобрения в имота е изготвена от лицензиран оценител, а не от техническата служба на общината, каквото правило установява § 31 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е неоснователно. Експертната оценка е изготвена от лицензиран оценител на земеделска земя и подобрения върху нея съгласно Удостоверение № 193 на Министерство на земеделието и горите, а неин предмет са установените в процесната част от НИ трайни насаждения (слива, череша, праскови, круша, дюля, ябълка, и лозе). Оценката е определена по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения в размер на 521 лева. Съгласно § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с ПМС № 234/16.12.1999 г. - ДВ, бр. 113/28.12.1999 г., правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ, могат да подадат молба за оценка. Оценката се извършва от техническата служба на общината, като в случаите по § 4в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същата следва да бъде по пазарни цени, съгласно ал. 2 на цитираната норма, а съобразно ал. 3, оценката се одобрява от кмета на общината. Настоящият състав намира, че оценката действително не е извършена от техническата служба на общината, която е помощния орган на кмета при оценяването по реда на § 31 от ППЗСПЗЗ, а от лицензиран оценител, но тъй като в случая се касае до дейност на помощен орган, това нарушение не е съществено, поради което само то не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Освен това изготвянето на оценката е възложено от административния орган, а не е извършена самоволно от лицензирания оценител инж. Йовка Недева Атанасова. Неоснователно се явява и възражението, че при издаване на акта, в мотивите си административният орган е посочил единствено правното основание за издаването му, без да конкретизира по какъв начин и въз основа на какви обстоятелства е постановил одобряване на оценката, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, оспорената заповед съдържа минимално изискуемите императивни реквизити за редовността й от формална страна по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, както и мотиви по смисъла на ал. 2 на същия текст, макар и лаконични и изчерпващи се с цитиране на основанията за издаването й. Освен това оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Кмета на район "Приморски" при Община Варна, в кръга на делегираните му правомощия и в производството по издаването му не са допуснати твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито други такива, за които съдът е длъжен да следи служебно. Предвид посочените съображения съдът правилно е приел, че оспореният акт не е нищожен и не е налице основание за отмяната му от процесуално естество. Възражението на касационната жалбоподателка, направено за пръв път едва в касационното производство, че липсата на оценителен протокол по реда на цитирания § 31 от ПМС 234/16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ я е лишило от възможността на защити правата си в административната фаза, а оценяването на някои от подобренията и насажденията за първи път в съдебната фаза е фактически пропускане на инстанция по същество за страните и ограничава възможността им за защита в пълен обем, също се явява неоснователно. Противно на възражението на касаторката, че е била лишена от възможността да защити правата си и законните си интереси, в съдебната фаза чрез назначаването на няколко съдебно-оценителни експертизи се установява, че в процесния имот съществуват подобрения, които не са били оценени в производството пред административния орган. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното с нея обезщетение, тъй като не включва всички реално съществуващи в имота трайни насаждения и строителни подобрения, съдът е осъществил контрол за законосъобразност на акта, в резултат на което е изменил заповедта, увеличавайки одобрената с нея оценка от 521 лева на 3779,36 лева. С допълнителна молба от адвокат Нели Спасова Павлова, депозирана в хода на касационното производство на датата 11.11.2011 г. е направено още едно оплакване, а именно за съществено нарушение на процесуалните правила и норми, поради неучастие на Спас Георгиев Теофилов - съпруг на жалбоподателката Йорданка Иванова Теофилова. Това възражение, освен че е преклудирано, е и неоснователно. Адресат на заповед № 156/14.03.2008 г. на Кмета на Район "Приморски" е само Йорданка Иванова Теофилова като ползвател на имота и семейното правоотношение е неотносимо към административното. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не противоречи на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,