Решение № 6968 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Станчева, против решение № 5620/11.02.2026 г., постановено по адм. д. № 11722/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че органите по приходите са установили реализирaния облагаем оборот от проверяваното лице за периода от 27.06.2024 г. до 31.03.2025 г. и вследствие на това законосъобразно са издали акт за регистрация по ЗДДС. Оспорва изводите на съда за пропуски при приложението на материалния закон. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - „М Комерс България“ ЕООД, чрез адв. Чечова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита по същество и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил акт за регистрация по ЗДДС № 220422503169195/27.06.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1129/18.09.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. По фактите съдът е установил, че с резолюция № 222692502182174/22.04.2025 г. е възложено да извърши проверка на „М Комерс България“ ЕООД за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. При проверката е констатирано, че за периода 27.06.2024 г. – 31.03.2025 г. дружеството извършва като доставчик облагаеми сделки по ЗДДС и формира оборот от 111 647,57 лв. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт за регистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 102 ЗДДС във вр. с чл. 7 и чл. 8 ДОПК, но при неправилно приложение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.04.2025 г. Споделил е възражението на жалбоподателя, че на основание чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Такава обаче не е придадена на изменението с § 24 ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДБРБ), поради което е направен извод за незаконосъобразност на възприетия подход от органите по приходите. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира доводите на касатора за неоснователни. В случая предмет на спора не е моментът на регистрация на дружеството по ЗДДС, каквато теза неправилно е застъпена в касационната жалба. Съответният момент е нормативно определен съгласно правилото на чл. 103 ЗДДС и това е датата на връчване на акта за регистрация. Още по-несъстоятелно е твърдението, че на съдебен контрол подлежи само диспозитивната част на акт за регистрация по ЗДДС № 220422503169195/27.06.2025 г., а не и неговите мотиви, част от които е посочената от органа по приходите дата на достигане на оборота от проверяваното лице. Първоинстанционният съд е квалифицирал правилно спорния въпрос между страните, касаещ приложението на материалния закон и по-точно, дали при установената фактическа обстановка са възникнали предпоставките за регистрация на дружеството в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. първо ЗДДС. С разпоредбата на § 24 ПЗР ЗДБРБ (ДВ бр. 26 от 27.03.2025 г.) прагът за задължителна регистрация по ЗДДС е намален от 166 000 лв. или повече на 100 000 лв. или повече, формиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, преди текущия. Законодателят не е придал обратна сила на изменението в чл. 96, ал. 1 ЗДДС и възможност за преуреждане на обществените отношения, развили се преди влизането му в сила на 01.04.2025 г. Обосновано административният съд се е позовал на правилото на чл. 14, ал. 1 ЗНА. Изложените мотиви в това отношение могат да бъдат допълнени с последващото изрично разрешение на аналогична ситуация, дадено с § 63 ПЗР ЗИД ЗДДС, ДВ бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение № 5620/11.02.2026 г. на АССГ за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид своевременното искане и представените доказателства, на ответника „М Комерс България“ ЕООД следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 200 евро по фактура № 638/04.05.2026 г. и приходен касов ордер от същата дата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на oсмо отделение,