Решение № 9592 от 28.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на община Белоградчик, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. Белоградчик, ул. "Княз Борис" 6, представлявана от кмета Б. Николов, чрез процесуален представител адв. Д. Златанов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 50/27.05.2022 г., постановено по адм. дело 69/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Видин, с което е отхвърлена жалбата против Решение от 18.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушенията Договор 90/02.08.2018 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Билденерджи" ООД, на стойност 39 030,64 лева без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта групи нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както следва: 1) на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), квалифицирано като нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата), и 2) на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Мотивира становище за неправилност на извода на първостепенния съд по отношение на първата нередност с аргумент, че изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност" по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗУТ е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП и макар в текста да не е реферирано към възможността чуждестранните икономически оператори да представят аналогичен документ съгласно правилото на чл. 171а ЗУТ, не е налице дискриминация по местен признак, както се твърди в атакувания административен акт. Касаторът излага съображения, че в обявата единствено е очертан обхватът на изискуемата застраховка, като препратката към разпоредбата на чл. 171 ЗУТ е с пояснителна цел и противно на развитите от административния орган мотиви, не изключва приложението на чл. 171а с.з. Намира, че правилото на чл. 171 ЗУТ обвързва и чуждестранните участници, които ще изпълняват дейности по авторски надзор и инвестиционно проектиране, доколкото същите се вписват в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), респ. Камарата на архитектите (КА) съгласно чл. 10 от Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и в този смисъл следва да познават българското законодателство, част от което е и посочената норма. Според касатора, противно на възприетото от първостепенния съд, дадената правна квалификация съгласно Приложение 1 към Наредбата е неотносима към описаните нарушения, в подкрепа на което сочи, че спорното изискване не представлява дискриминационен критерий за подбор, а дори да бъде приет като такъв, доколкото е осигурено минимално ниво на конкуренция и трима от участниците са отговаряли на процесното изискване, корекцията е следвало да се определи по реда на б. "б" от т. 10 Наредбата, а не по б. "а" от същата. Оспорва правилността на изводите на АС Видин и по отношение на втората нередност. Твърди, че вмененото с акта нарушение на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 195 ЗОП, не е налице, доколкото изследваната възлагателна процедура е проведена по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП, и в този смисъл по аргумент от чл. 192 с.з. е подчинена на правилата, съдържащи се в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), а не на Глава I и II от закона и по-специално на чл. 67, ал. 1 ЗОП, която разпоредба е и негодно да послужи за упражняване на процесната разпоредителна власт правно основание. В допълнение към тезата си излага, че нормативната регламентация не предвижда забрана за възложителя да изисква документи за удостоверяване съответствието с декларираните обстоятелства по реда на чл. 97, ал. 5, вр. чл. 54, ал. 1, т. 1 т. 5 ЗОП, както и че дадената квалификация по Наредбата е неотносима към фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на оспореното волеизявление. Навежда доводи за допуснато нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ от административния орган и на чл. 172а, ал. 2 АПК от решаващия състав на АС Видин. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции деловодни разноски. Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрк. Н. Благоева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на община Белоградчик срещу Решение от 18.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по засегнатия от нарушенията Договор 90/02.08.2018 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Билденерджи" ООД, на стойност 39 030,64 лева без ДДС, възлизаща на 5 670, 93 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че община Белоградчик е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-2.002-0023-C01 за проект "Изпълнение на мерки за повишаване енергийната ефективност на многофамилна жилищна сграда и на публична общинска сграда за предоставяне на образователни и социални услуги в гр. Белоградчик", на стойност до 985 744, 50 лева. За разходване на средствата по така сключения договор община Белоградчик е провела процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на инвестиционни проекти във фаза "Технически" и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на строително-монтажни работи на многофамилни жилищни сгради и публична общинска сграда за образователна и социална услуга на територията на гр. Белоградчик". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "Билденерджи" ООД, е сключен Договор 90/02.08.2018 г. на стойност 39 030,64 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че в Раздел "Икономическо и финансово състояние" от обявата възложителят е поставил следното изискване: "Участниците следва да имат застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Минималната застрахователна сума е съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба за условията и реда на задължителното застраховане в проектирането и строителството. Застраховката следва да покрива вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им и декларация, подписана от представляващия участника със задължението за осигуряване на такава застраховка за целия срок на договора. Застраховката трябва да е в сила към датата на подаване на офертата и да бъде придружена с декларация свободен текст в случай, че същата изтече по време на действие на договора, тя да бъде подновена със срок не по-малък от срока на действие на договора. В случай, че участникът е обединение, което не е юридическо лице, всеки член от обединението трябва да има застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ за дейностите, които ще извършва при изпълнението на обществената поръчка, освен ако в представения договор за създаване на обединението/консорциума е предвидено, че само някои от участниците в него ще извършват СМР. В този случай, изискването за представяне на застраховка за професионална отговорност се отнася само за тези участниците в обединението/ консорциума, които ще извършват СМР. Застрахователната полица по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ трябва да бъде в сила за целия срок на договора. В случай, че участникът ползва капацитета на трети лица/подизпълнител/и, то тези лица /подизпълнител/и също трябва да представят застраховка "Професионална отговорност". За доказване на поставеното изискване участникът следва да представи копие на валидна застраховка "Професионална отговорност", за "проектант", съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минималната застрахователна сума, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, за "проектант", за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗУТ. В случай, че в офертата на участника е посочен екип от лица, наети по договори, различни от трудовоправни отношения, които ще изпълняват проектирането, застраховката по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ следва да се представи за всеки един от проектантите по отделно." Наред с горното, при проверката е установено, че на стр. 4 от обявата, в частта "Технически и професионални способности", както и на стр. 7, част "Съдържание на офертата" от същата, възложителят е поставил изискване участникът да е изпълнил през последните 3 (три) години, считано от датата на подаване на офертата, минимум една дейност с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката. Посочено е, че за доказване на поставеното изискване участникът следва да представи списък на услугите, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка (Образец 6), заедно с доказателство за извършената услуга по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП. Условието за притежаване на застраховка "Професионална отговорност" съгласно чл. 171 ЗУТ е счетено за дискриминационно спрямо чуждестранните участници в процедурата, т.к. на последните не е указана изрично възможността, предвидена в чл. 171а, ал. 1 с.з., да представят еквивалентен документ. От своя страна, изискването на документи, доказващи извършената услуга, според проверяващите е в разрез с чл. 67, ал. 1 ЗОП и ограничава участието на възможно най-широк кръг от участници, т.к. им възлага необоснована административна тежест още на етап кандидатстване. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за двете констатирани нередности в общ размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 10, б. "а" и т. 11, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата. Приел е за законосъобразен обективирания в оспорения акт извод на РУО по отношение на първата нередност по съображения, че предписанията на чл. 171, ал. 1 и чл. 171а, ал. 1 ЗУТ имат идентично смислово съдържание, но различие в персоналния обхват на засегнатите адресати, поради което цитирането в документацията единствено на първото не може да се приеме, че има пояснителен характер, а напротив навежда заключение за изключване на второто. По тази причина и доколкото чл. 171а, ал. 1 ЗУТ урежда изключение, относимо към чуждестранните икономически оператори, ангажирани с дейности по инвестиционно проектиране и авторски надзор, допускащо удостоверяване съответствието с националното изискване за застраховка "Професионална отговорност" с еквивалентен документ, е налице вмененото нарушение. Съдът е приел за осъществена и втората нередност, т.к. изискването на документи, доказващи декларираните при заявката за участие обстоятелства на етап кандидатстване противоречи на следвания в процедурите по ЗОП, в това число и тези по реда на чл. 20, ал. 3 с.з., декларативен подход. Достигайки до извод за наличие на визираните в акта нарушения, решаващият съд е отхвърлил жалбата на община Белоградчик против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд и се свежда до това дали възложителят, при описанието на изискването, съдържащо се в Раздел "Икономическо и финансово състояние" от обявата и предвиждащо представяне на застраховка "Професионална отговорност", е ограничил необосновано участието на чуждестранни икономически оператори в процедурата, респ. дали нарушението се субсумира под състава за нередност, визиран в т. 10, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата, както и дали изискването за представяне на доказателства за придобития опит в процедура като настоящата на етап подаване на документи за кандидатстване, съответства на чл. 67, ал. 1 ЗОП, а в този смисъл и дали част I и II от закона се прилагат по силата на чл. 195 ЗОП или са дерогирани от разпоредбата на чл. 192 с.з. При извод за наличие на вменените нарушения се поставя въпросът за правилното им квалифициране по т. 11, б. "а" Наредбата за посочване на нередности. Наличието на две вменени групи нарушения обуславя разделния им анализ в изложението по-долу. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а ЗУТ, квалифицирано като нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности: Съдържащата се в ЗОП нормативна уредба регламентира различни способи за задоволяване потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки. Законът предоставя право на възложителя, независимо от това по какъв ред ще проведе процедурата си, да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и съответни на желаното качество изисквания към изпълнението. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност при определянето на критериите за подбор и условията към изпълнението, която обаче има своите граници свободата на преценка винаги е обусловена от съобразяване с принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 ЗОП, както и с правилото, регламентирано в ал. 2 с.з., според което при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция в тази част, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията в утвърдената документация за участие, и по-специално на това за представяне на застраховка "Професионална отговорност", е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивните разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП и чл. 171а, ал. 1 ЗУТ. По делото не е спорно, а и се установява от ангажираната доказателствена съвкупност, че възложителят е поставил изискване към участниците в процедурата да имат застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и, че препратка към относимото към чуждестранните икономически оператори правило на чл. 171а, ал. 1 с.з. не се съдържа в документацията по поръчката. Спорно е дали този пропуск рефлектира върху кръга от заинтересувани от участие стопански субекти, и по-специално дали оказва разубеждаващ ефект спрямо чуждестранните такива. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ регламентира задължение за застраховане на професионалната отговорност на няколко категории лица, а именно: проектантa, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантa, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор. Посочената норма очертава и обхвата на тази отговорност, който се ограничава до вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. По аргумент от чл. 171а, ал. 1 ЗУТ изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което се установява на територията на Република България (РБ) и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на ЕС, или в страна по Споразумението за ЕИП. Следователно с предписанието на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ националният законодател е предвидил изключение от правилото, съдържащо се в чл. 171, ал. 1 с.з., по отношение на чуждестранните лица, ангажирани с дейности, попадащи в приложното поле на разпоредбата, и разполагащи с еквивалентен документ за застраховка, издаден в държавата, където упражняват дейността си. Нормата, въвеждаща правилото и тази, изключваща неговото приложение, имат аналогична юридическа сила, предвид идентичността на нормативния акт, в който се съдържат, и категорично императивния им характер. Тази логика предполага при приложимост на двете разпоредби спрямо дадена възлагателна процедура да бъдат цитирани и двете, а не само една от тях. В този смисъл и в отговор на довода на касатора следва да се посочи, че цитирането на чл. 171, ал. 1 ЗУТ не може да се приеме като пояснение, а представлява изрична препратка към съответното нормативно предписание и своеобразна дерогация на съдържащото се в чл. 171а, ал. 1 ЗУТ изключение. В случая възложителят изрично и на няколко места се е позовал на чл. 171, ал. 1 ЗУТ, без да посочи или поне да насочи към относимата спрямо чуждестранните оператори норма на чл. 171а, ал. 1 с.з., с което да покаже, че не изключва изискването на чл. 171а ЗУТ. По този начин, както правилно е приел административният орган, е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Като не е посочено, че чуждестранните лица могат да представят еквивалентен документ за доказване на изпълнението на изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност", потенциално заинтересованите такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя - Вж. например: Решение 14160/20.11.2018 г., постановено по адм. дело 7165/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 13380/09.10.2019 г., постановено по адм. дело 3742/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8800/06.07.2020 г., постановено по адм. дело 10931/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 4130/13.04.2020 г., постановено по адм. дело 9765/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9185/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 4558/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др. В контекста на застъпената от касатора теза, че вписването на чуждестранни оператори, изпълняващи дейности по инвестиционно проектиране и авторски надзор по реда на чл. 10 ЗКАИИП, обуславя приложимост на правилото на чл. 171, ал. 1 ЗУТ и към тях, следва да се посочи, че разглежданата група стопански субекти упражнява дейността си в друга държава, съответно е застраховала отговорността си извън РБ. Безспорно е, че при извършване на регулираните от ЗУТ дейности на територията на РБ е необходимо съблюдаването на нормативните изисквания, действащи в страната. В случая обаче не става въпрос за дерогиране на някое национално изискване, а за неговата еквивалентна замяна, гарантираща свободното упражняване на професията в различни държави членки на ЕС. По иложените съображения изводът на първостепенния съд за наличие на нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, във връзка с чл. 171а ЗУТ, е съответен на материалния закон. Същото правилно е квалифицирано като нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания". В отговор на довода на касатора, че при възлагането е осигурено минимално ниво на конкуренция, т.к. до участие са допуснати трима кандидати, отговарящи на критерия за подбор и в този смисъл относимата квалификация се явява тази по б. "б", а не б. "а" на посочената точка, следва да се посочи, че подобно твърдение не отговаря на обективната истина. За да се приложи визираният в хипотезата на т. 10, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата по-нисък процентен показател на финансовата корекция, следва да е налице минимално ниво на конкуренция, и по-специално да са получени две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. В случая, видно от приложения на оптичен носител протокол от 26.07.2018 г., обективиращ резултата от работата на оценителната комисия с председател Р. Длъгнекова юридически консултант, и членове А. Кирилова началник отдел "Програми, проекти и обществени поръчки", и М. Иванова главен експерт "Програми, проекти и евроинтеграция", в рамките на предоставения срок за подаване на оферти са постъпили общо три такива - от "Билденерджи" ООД, "Богоев Консулт" ЕООД и "Тобо-Проджект" ЕООД, като още на етап преценка за допустимост са отстранени двама от участниците, поради несъответствие с приложимите изисквания на възложителя. Следователно, макар да са подадени повече от две оферти, както е посочено в разглежданата б. "а", доколкото само една от тях е отговаряла на критериите за подбор и съответно е допусната до следващ етап от процедурата, то не са изпълнени всички изисквания за нейната приложимост. Неоснователно се явява възражението на касатора в обратния смисъл, аргументирано по съображения, че отстранените две оферти са отговаряли на процесното изискване, но са отстранени поради други несъответствия. Текстът на т. 10, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата не съдържа подобно конкретизиране. Изискването е да има най-малко две допуснати оферти, каквото в случая категорично не е налице. По отношение на нарушението на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности: Спорът в тази част е очертан от противоречието в тезите на страните досежно приложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗОП спрямо способите за възлагане на поръчки, попадащи в праговете, посочени в чл. 20, ал. 3 с.з. Отговорът на поставения дискусионен въпрос предполага изложението на някои предварителни терминологични бележки: При прогнозна стойност на обществената поръчка, попадаща в праговете, посочени в чл. 20, ал. 3 ЗОП, по аргумент от същата разпоредба, възложителят може да приложи реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Доколкото събирането на оферти с обява и покана до определени лица не са сред изброените в чл. 18, ал. 1 ЗОП процедури за възлагане на обществени поръчки, същите безспорно не представляват такива. Те са самостоятелни способи, уредени в закона, за възлагане на обществени поръчки. (Илиева, А., Станкулов, П., "Правен режим на обществените поръчки по ЗОП Ръководство за студенти и практици", изд. "Сиела", София, 2019 г., стр. 132, както и Кацарова, М., Петкова, Е., Попова, Цв., Анд., В., "Новите положения при обществените поръчки", изд. "Труд и право", София, 2019). В качеството си на такива, те са получили своята специфична регламентация в част пета от ЗОП. Ниската прогнозна стойност на поръчките е обусловила създаването на съвкупност от опростени спрямо общите правила регламенти, които възложителят има възможност да прилага по свое усмотрение. Дори при направен подобен избор на ред за възлагане обаче, общите правила не са изцяло изключени. Тъкмо напротив по аргумент от чл. 195 ЗОП те се прилагат за всички неуредени случаи. В този смисъл, противно на развитите от касатора съображения, е правилен изводът на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., а и на първоинстанционния съд, че предписанието на чл. 67, ал. 1 ЗОП е приложимо при възлагане на обществени поръчки с прогнозна стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП. Независимо, че в процедурите, предвидени в чл. 18, ал. 1 ЗОП документът, обективиращ заявката за участие на кандидата и съдържащ декларативно волеизявление за посочените в същата обстоятелства и данни, се нарича ЕЕДОП, а в регламентацията на способите, съдържащи се в Глава пета ЗОП, волеизявлението в описания смисъл е дефинирано като "декларация", по съществото си и двете понятия отразяват законодателната идея за първично деклариране на дадени факти и обстоятелства и тяхното последващо доказване в случай на необходимост и/или в хипотеза на избран изпълнител, което е в пълно съответствие със съображение 84 и чл. 59, §1 и §2 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), нормиращи именно двуетапната преценка на фактите в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Идеята е да се намали административната тежест за икономическите оператори чрез освобождаването им от задължението за доказване още на етап кандидатстване на фактите и обстоятелствата относно критериите за подбор и основанията за отстраняване по ЗОП. По този начин се гарантират принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност, които са основен приоритет в сферата и са получили своя изричен обективен израз в правилото на чл. 2, ал. 1 ЗОП. В този смисъл е и последователната практика на Върховния административен съд Вж.: например: Решение 10045/01.07.2019 г., постановено по адм. дело 14897/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8524/30.06.2020 г., постановено по адм. дело 6516/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10861/07.08.2020 г., постановено по адм. дело 4227/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и др. Следователно нормата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, регламентираща декларативния подход при заявката за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, е израз на общата идея, възприета и от европейския законодател, за намаляване на административната тежест при кандидатстването, която не прави разлика между процедурите и способите за възлагане, уредени в националния ЗОП. Противното би било лишено от всякаква правна и житейска логика, защото на практика съдържащите се в глава пета ЗОП опростени правила не би следвало да предвиждат по-затрудняващи участието на икономическите оператори предписания. Обратната теза, застъпена от касатора, не се подкрепя и от анализа на направеното с предписанието на чл. 192 (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) ЗОП препращане към ППЗОП. Първо, разпоредбата е отменена, считано от 15.04.2016 г., което я прави неотносима към разглежданата поръчка. Второ, прегледът на ППЗОП показва, че сред установените нормативи по отношение на специфичния ред за възлагане събиране на оферти чрез обява не се съдържа правило, дерогиращо общия декларативен подход, заложен в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от закона. Законодателната прецизност предполага, ако законодателят е искал да изключи приложимостта на тази разпоредба, както и на която и да е друга от общите правила, да го стори чрез изрично правило, или поне да не въвежда субсидиарното им прилагане. В този смисъл дори да беше част от действащото към момента на публикуване на обявата, разпоредбата на чл. 192 ЗОП (отм.) не би мотивирала различно заключение по отношение приложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗОП спрямо способите за възлагане, предвидени в глава пета от закона. Следователно доколкото описаната нормативна регламентация ограничава събирането на доказателства за декларираните при кандидатстването факти и обстоятелства, а в случая възложителят именно на този етап е изискал удостоверяване на придобития опит чрез съответните документи, твърдението на административния орган за наличие на нарушение на чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 195 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП е съответно на материалния закон. В отговор на оплакването на касатора, че законът не забранява изискването на документи и преди сключването на договор с избрания за изпълнител участник, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че действително нормата на чл. 67, ал. 5 ЗОП (в относимата редакция) позволява на възложителя да изисква по всяко време след отварянето на заявленията за участие или офертите, представяне на всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното възлагане на поръчката. Видно е обаче, че регламентираната възможност е поставена под условие. В случая подобна необходимост не е обоснована, поради което и цитираната разпоредба не води до извод за липса на вмененото нарушение. По изложените съображения първостепенният съд правилно е установил наличие на визираните в тази част на акта нарушения на ЗОП. Същите правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "а" Наредбата "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". С оглед извода за наличие на вменените нарушения следва да бъде обсъден и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, а именно вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПРР 2014-2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател, при съобразяване принципа на некумулиране на процентните показатели. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано в тази част. Неосноветелно е и възражението, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. В отговор на изложените от касатора доводи в тази насока следва да се посочи, че съдът е установил относимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на относимата правна регламентация. Изведени са самостоятелни заключения по съществото на спора, с обсъждане на всички въпроси, по които страните застъпват противоречиви становища. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, община Белоградчик следва да бъде осъдена да заплати на МРРБ разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение