Решение № 3674 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Община Стара Загора, чрез процесуален представител с юридическо образование Д. Иванов, против решение 3356 от 01 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 410/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. М. Р., против заповед 10-00-731/05 април 2024 г. на зам. кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Двуетажна масивна сграда с идентификатор 68850.502.31.1 и плътна ограда, находяща се в ПИ 68850.502.31 по КККР на град Стара Загора, УПИ IX за църква и ул. Мусала с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 Три чучура-север по плана на гр. Стара Загора. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че сравнението между описанието на сградата, разпоредена за премахване, нейното местоположение и идентификатор с данните от КК и с данните от геодезическото заснемане сочат на извод, че зам. кмета е разпоредил за премахване недвижим имот с идентификатор 68850.502.31.1 - самостоятелна сграда, построена в УПИ IX кв. 604, представляваща сграда на един етаж за църква - Храм Свети В. Велики. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В настоящия случай съдът е изследвал обстоятелствата и е стигнал до правилния извод, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна. Предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. Разпоредено е премахване на Двуетажна масивна сграда с идентификатор 68850.502.31.1 и плътна ограда, находяща се в ПИ 68850.502.31 по КККР на гр. Стара Загора, УПИ IX за църква и ул. Мусала с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 Три чучура-север по плана на гр. Стара Загора. В случая има сериозно несъответствие между описанието на сградата, за която е издадена заповед за премахване, и действителното местоположение и идентификатор на недвижимия имот. От текста се вижда, че заповедта засяга двуетажна масивна жилищна сграда, която е частично разположена в УПИ IX, УПИ XIII и [улица]. В същото време анализът на данните от КК и геодезическото заснемане показва, че премахването е разпоредено за сграда с идентификатор 68850.502.31.1 едноетажна сграда, която е изцяло в УПИ IX и представлява храм Свети В. Велики. Този факт сочи, че има грешка в идентификацията на сградите, което пък ще доведе до неправомерно премахване на храма. Следователно съдът правилно е констатирал, че заповедта е издадена в нарушение на съществени административнопроизводствени правила при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната. Посочените несъответствия са съществени и е налице самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като сочат на липса на индивидуализация на строежа, който следва да бъде премахнат по силата на оспорената заповед, както и идентичност между него и действително изграденото на място. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административно-производствените правила, а така също установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Именно неточното описание на подлежащия на премахване строеж, води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно - релевантни факти и норми, а по същество прави заповедта неизпълнима, тъй като не се установява действителното местоположение на процесния строеж. В случая е налице нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника Г. М. Р., касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 1300 (хиляда и триста) лева. Същите съставляват заплатено адвокатско възнаграждение, което е доказано по своя размер, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 18 ноември 2024 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав