Решение № 12711 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2014 г.

Решение № 12711 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Иванов Чергов от гр. София срещу заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 185, т. 1 и чл. 191, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.), при структурни и организационно-щатни промени и предложение № 49566/07.10.2013 г. (на внд директор на Столична дирекция на вътрешните работи), жалбоподателят е назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" - Красно село на сектор "Охранителна полиция" към 06 Районно управление "Полиция" при СДВР. Поддържа се нищожност на обжалваната заповед поради некомпетентност на издателя й и алтернативно незаконосъобразност на същата по изложените доводи и възражения. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес и неоснователна по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 6262/12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 15939/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи е прогласена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Решението е отменено с решение № 12690/27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8571/2014 г. на петчленен състав на ВАС, в което за изложени мотиви, в насока, че съгласно чл. 185, т. 1 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е този, който назначава държавните служители на длъжности от категории Б и В. Прието е, че в специфичната длъжностна характеристика на длъжността "полицейски инспектор VI - IV степен", представена по делото, е посочена необходима категория Г - инспектор и най-малко една прослужена година в по-ниската степен на длъжността, и получена оценка за изпълнение на служебните задължения 3 и повече по скалата за оценяване, регламентирана в т. 7 от Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в МВР. Тези степени обаче са минималните изисквания за заемане на длъжността. Липсва законова пречка тази длъжност да бъде заета и от държавен служител отговарящ на по-големи изисквания, както е в конкретния случай. По тези съображения, първоинстанционното решение е било отменено, с указания да се извърши проверка за законосъобразност на оспорената заповед съобразно основанията по чл. 146, т. 2 - 5 от АПК. При новото разглеждане на делото не са представени нови доказателства, поради което фактите по делото ще бъдат установени съобразно вече приетите пред двете съдебни инстанции доказателства. Жалбоподателят е заемал длъжността "началник на сектор 03 "Трансгранична организирана престъпност" в отдел "Борба с организираната престъпност" - София град към "Териториални структури" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, категория В. Съгласно § 14 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавна агенция "Национална сигурност" (ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи. Предвидено е също така с § 13, че служебните правоотношения на държавните служители от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност", когато отговарят на изискванията за работа в нея /ал. 1/; трудовите правоотношения на служителите от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 123 КТ, когато отговарят на изискванията за работа в нея /ал. 2/ и лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване /ал. 3/. В изпълнение на така посочените законови разпоредби, министърът на вътрешните работи е издал заповед № К-120/18.12.2013 г., с т. 1 на която е отменил заповед № 29-Iз-10/02.03-2010 г. за утвърждаване на щат на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, изменена многократно с последващи заповеди, а с т. 2 от заповедта е разпоредил съкращаване и включване в резерва на министерството на щатната численост на ГД "БОП" на 765 щатни бройки, от които 651 бр. за държавни служители, категории А, Б, В и Г, 78 щ. бр. за държавни служители категории Д и Е, и 36 щ. бр. за лица, работещи по трудово правоотношение. Със заповед № К-19/20.03.2014 г. министърът на вътрешните работи е командировал жалбоподателя, заемащ длъжността "началник на сектор 03 "Трансгранична организирана престъпност" към отдел БОП - София-град, категория "В". Съгласно предложение рег. № Я-49566/07.10.2013 г., изготвено от ВНД директор на СДВР до министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е предложен да бъде назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" - Красно село на сектор "Охранителна полиция" към 06 РУП при СДВР, със заплата за категория В - 471 лева, заплата за длъжност - 448 лева и допълнителни възнаграждения. С оспорената заповед Чергов е назначен на длъжността "полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" - Красно село на сектор "Охранителна полиция" към 06 РУП при СДВР. От представената служебна бележка (л. 21) се установява, че това назначаване е довело до намаляване на месечното му трудово възнаграждение с почти 200 лева. Като взе предвид така представените по делото писмени доказателства, настоящият състав обосновава следните правни изводи: Заповед рег. № К-1897/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган /предвид задължителните указания на петчленния състав/ и в предвидената от закона писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Като правно основание за издаването на оспорената заповед е посочена нормата на чл. 191, ал. 1, т. 10 от ЗМВР /отменен/, която предвижда назначаване на държавният служител от МВР без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при структурни или организационно-щатни промени. Доказателствата към административната преписка установяват по безспорен начин наличието на организационно-щатни промени, изразяващи се в съкращаване на щатни бройки от категориите А, Б, В и Г поради настъпили законови промени. Жалбоподателят не оспорва фактите, но основното му възражение е, че длъжността, на която е преназначен, не е от категория В, а от категория Г, поради което е налице нарушение на чл. 191, ал. 1 от ЗМВР. Това възражение е неоснователно. Както от самата заповед, така и от акта за встъпване в длъжност, подписан от Чергов на 22.10.2013 г., е видно, че категорията му е запазена като категория В. Обстоятелството, че е налице намаляване на възнаграждението му, не рефлектира върху законосъобразността на заповедта. Органът по назначаване е изпълнил законовите изисквания на чл. 191, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Поради това при наличие на разлика в трудовото възнаграждение, тя може да се претендира по общия исков ред като обезщетение. Не е налице и несъответствие с целта на закона при издаването на оспорената заповед. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не е доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно преназначаване на държавен служител в МВР в определена в законовата норма хипотеза, при наличие на приложимите материалноправни предпоставки. По изложените съображения, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 2 - 5 АПК и е законосъобразна, като жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и направеното искането от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,