Решение № 8819 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2010 г.

Решение № 8819 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на директора на Областната дирекция на МВР - Пловдив против решение № 1011 от 7.07. 2010 г., постановено по адм. дело № 1149/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № 2010004503 от 30.04.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" спрямо Георги Делчев Делчев, на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Георги Делчев Делчев, чрез пълномощника си, в писмено изразено становище оспорва касационната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от Делчев българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - чл. 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - чл. 48 и свобода на предоставяне на услугите. Нормата на чл. 37 във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от Директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от КРБ. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните разпоредби включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. Следва да се отбележи, че в тази насока е и решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 32/2011 г., влязло в сила на 23.04.2011 г. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на адресата на акта от страната и в следствие на това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основание, извън предвидените в общностното право. В случая разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е насочена към обслужване на принудителното изпълнение на установените по-значителни задължения към физически и юридически лица, освен ако не представят надлежно обезпечение. Предназначението й e да доведе до по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес, който в повечето случаи по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени животът, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Тази норма не е съобразена с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установени парични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното вземане в патримониума на съответния кредитор. Компетентният орган в производството по издаване на административния акт е длъжен да изясни всички обстоятелства и събере всички относими доказателства във връзка с изискуемите се от закона предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, претендираните от ответника по касационната жалба разноски са дължими и поискани своевременно до приключването на делото. Същите са установени и по размер, видно от приложените писмени доказателства, а видно от приложеното копие на вносна бележка, уговорената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. е действително платена. Поради това Върховният административен съд приема, че в тежест на касационния жалбоподател следва да бъде присъдена сумата от 360 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд,