Решение № 1570 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2018 г.

Решение № 1570 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията по ЗДОИ в Министерство на младежта и спорта, чрез процесуален представител срещу решение № 5544 от 2.10.2018 г., постановено по административно дело № 6347/2018 г. от Административен съд - София- град, с което е отменен мълчаливият му отказ да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация по заявление, подадено на 26.03.2018 г. и преписката е върната на органа за произнасяне по реда и в сроковете по на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, навежда и доводи за необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Асоциацията на парковете в България не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че от Асоциацията на парковете в България на 26.03.2018 г. е отправено заявление до министъра на младежта и спорта за предоставяне на обществена информация относно доклад с предложения, касаещи промени в действащия план за управление на Природен парк Витоша 2004 г. - 2013 г. В законоустановения срок от административния орган не е издадено решение за достъп до обществена информация, искане за уточнение на исканата информация или препращане на заявлението. С оглед липсата на произнасяне по подадено заявление за достъп до обществена информация, административния съдът е посочил, че е налице мълчалив отказ на административния орган. Изложил е съображения, че органът дължи произнасяне при наличие на подадено заявление за достъп до обществена информация. Органът е бил длъжен съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ в 14-дневен срок от получаване на заявлението да препрати същото по местонахождение на информацията, като уведоми за това заявителя. В този смисъл е и чл. 16 от Вътрешните правила, приложени по делото. Съгласно чл. 33 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. В случая заявлението нито е препратено на съответния орган, нито е уведомен заявителя, че няма информация за местонахождението на исканата информация. Решението е правилно. Не се оспорва в касационната жалба, че касаторът е бил сезиран със заявление за достъп до обществена информация. Не се оспорва и факта, че на заявлението не е отговорено. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото заявление. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че за органа не съществува задължение за произнасяне, поради което липсва мълчалив отказ и съответно жалбата е недопустима. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено изрично задължение на субектите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, в срок не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. От разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ следва, че по подадено заявление за достъп до обществена информация сезираният орган винаги дължи изрично писмено произнасяне, независимо дали ще предостави или откаже информацията. Дори когато органът не разполага с информацията или същата се намира в друг субект, той следва писмено да уведоми заявителя - чл. 32, чл. 33 ЗДОИ. Когато органът приеме, че исканата информация се съхранява при друг орган, който е компетентен за нейното представяне или че същата изобщо няма характер на обществена, изричен отговор отново се дължи, като в първия случай съществува задължението по чл. 32, ал. 1 от ЗОДОИ в 14-дневен срок от получаване на заявлението да препрати същото по местонахождение на информацията и уведоми за това заявителя, а когато органът не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, също е длъжен с изричен акт да уведоми заявителя. Тъй като нищо от това не е сторено в конкретния случай, заявителят е поставен в условията на неяснота в каква хипотеза се намира и е приел, че по отношение на него е формиран мълчалив отказ по същество, който е оспорил пред съда. Неоснователен е доводът на касатора, че Министерството на младежта и спорта не разполага с исканата от заявителя информация, твърди и същият не е задължен субект по ЗДОИ. Неоснователни са и наведените от касационния жалбоподател твърдения относно това, че исканата от заявителя информация относно доклад с предложения, касаещи промени в действащия план за управление на Природен парк Витоша 2004 г. -2013 г., изготвени от специално назначена за целта междуведомствена комисия не попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Легалното определение на понятието "обществена информация" се съдържа в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съгласно цитираното определение, в обхвата на "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Министърът на младежта и спорта е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и следва да предоставя на гражданите информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична. Тази дейност той извършва лично или чрез определени от него лица съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, каквато в случая е назначената от него комисия. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение