Решение № 2270 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Зулиани Инженеринг ЕООД чрез адвокат С. Жеков против решение 5615/17.05.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10109/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-22221023000236-091-001/20.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с решение 1306/13.09.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 21 666.67 лева и съответните лихви за данъчен период м.11.2022 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за противоречие на обжалвания съдебен акт с материалния закон. В тази връзка са изложени съображения за липса на всички елементи от фактическия състав на чл. 102, ал. 4 ЗДДС не са извършени облагаеми доставки, тъй като ревизираното дружество е извършило само една облагаема доставка за период от два месеца и дружеството не е регистрирано по инициатива на органа по приходите, а по подадено заявление за регистрация от 01.12.2022 г. Касаторът счита, че цитираната норма, тълкувана съгласно чл. 46, ал.1 и 3 ЗНА и особените правила за облагане по чл. 102 ЗДДС се отнасят единствено за лицата, спрямо които е извършена регистрация за целите на ДДС по инициатива на органите по приходите. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София, чрез юрк. Т. Дечева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22221023000236-091-001/20.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение 1306/13.09.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София при ЦУ на НАП и на "Зулиани Инженеринг" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 21 666.67 лева и съответните лихви за данъчен период м.11.2022 г. В ревизионния акт е прието, че с извършените продажби на недвижими имоти по нотариален акт 122/11.10.2022 г. и нотариален акт 151/10.11.2022 г., в периода от 11.10.2022 г. до 10.11.2022 г. ревизираното дружество е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС на 10.11.2022 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 17.11.2022 г. Заявлението е подадено със закъснение - на 01.12.2022 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация 220422204625279/14.12.2022 г., считано от 21.12.2022 г. При обжалването по административен ред, решаващият орган е установил, че условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 ЗДДС са настъпили на 17.10.2022 г. с продажбата на недвижим имот по нотариален акт 122/11.10.2022 г. на стойност 47 000 лева и с полученото на 17.10.2022 г. по банков път авансово плащане в размер на 16 000 лева за продажбата на втория имот, предмет на нотариален акт 151/10.11.2022 г., поради което заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в срок до 24.10.2022 г. При тези фактически установявания и като е взел предвид, че в периода от 24.10.2022 г. до 17.11.2022 г. дружеството не е извършвало други доставки освен продажбата по нотариален акт 151/10.11.2022 г. и е санкционирано за закъснението при подаване на заявлението за регистрация, решаващият орган е приел, че ДДС следва да се начисли само за тази доставка в размер на 21 666.67 лева върху сумата от 130 000 лева, която включва и ДДС за полученото авансово плащане от 16 000 лева, на основание чл. 25, ал. 8 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че "Зулиани Инженеринг" ЕООД е реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал.1 ЗДДС в периода от 01.10.2022 до 17.10.2022 г., поради което е следвало да подаде заявлението за регистрация в срок до 24.10.2022 г., така както е прието от решаващия орган. При тези факти е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и дружеството дължи ДДС за доставката, в която е надхвърлен оборотът за регистрация, правомерно начислен за периода от 24.10.2022 г. 17.11.2022 г. Доводите на жалбоподателя, че данъкът е дължим единствено от лицата, които са регистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, са отхвърлени като неоснователни, по съображения, че закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи благоприятни правни последици от неправомерното си поведение, само от факта, че е регистриран по негово заявление, а не по инициатива на орган по приходите. В подкрепа на този извод съдът е цитирал и съдебна практика. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в мотивите му. Установените по делото факти не са спорни между страните и се подкрепят от събраните доказателства. Спорът е правен и се свежда до това, като не е подало в срок до 24.10.2022 г. заявление за регистрация по ЗДДС, Зулиани Инженеринг ЕООД дължи ли ДДС за доставката по прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, осъществена с нотариален акт 151 от 10.11.2022 г. В чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС е предвидена задължителна регистрация по ЗДДС в случаите, когато предвиденият от закона облагаем оборот е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, при която лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. За лицата, които не изпълнят задължението си по чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС, нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС предвижда, че дължат ДДС за облагаемите доставки, с които се надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Тълкуването и прилагането на националния закон следва да бъде съобразено с решението от 11 април 2024 година на Съда на ЕС по дело С-122/23, фактите в главното производство по което, са сходни с фактите в настоящото производство. В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено, че ДДС в размер на 21 666.67 лева и съответните лихви са начислени за доставката извършена на 10.11.2022 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че това е доставката, с която е надвишен оборотът за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1, изр. 2-ро ЗДДС. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, решаващият орган е установил, че оборотът е надвишен с полученото на 17.10.2022 г. авансово плащане по тази облагаема доставка, което съгласно чл. 96, ал. 4 ЗДДС се включва в облагаемия оборот. Поради това правилно съдът е приел, че дружеството е следвало да подаде заявление в срок до 24.10.2022 г. на основание чл. 96, ал.1, изр.второ от ЗДДС. Съгласно чл. 101, ал. 6 и 7 ЗДДС в срок от 7 дни, считано от 24.10.2022 г. органът по приходите е следвало да извърши проверка и в 7-дневен срок от приключване на проверката да издаде акта за регистрация по ЗДДС т.е. до 7.11.2022 г. Оспореният ДДС е начислен за доставката, извършена в ревизирания период, на 10.11.2022 г., като включва и ДДС за полученият аванс на основание чл. 25, ал. 8 ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Така начисленият ДДС не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда на ЕС, цитирана в решението по дело С-122/23 (т.41-43), а представлява събиране на ДДС върху сделката, извършена в периода, в който данъкът е трябвало да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило задължението си за регистрация в определения срок (т.46 от същото решение). С оглед на изложеното крайният извод на съда, че са изпълнени предпоставките по чл. 102, ал. 4 ЗДДС, е правилен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че предвиденото в тази норма облагане се отнася единствено за случаите, когато регистрацията по ЗДДС е извършена по инициатива на органите по приходите. Според точния й смисъл, нормата на чл.102, ал.4 ЗДДС цели събиране на ДДС във всички случаи, когато лицата не са изпълнили в срок задължението за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, без да ги разграничава според инициативата за регистрацията им. Като е достигнал до същия правен извод за законосъобразност на оспорения ревизионния акт, съдът е приложил правилно материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е основателно. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при определяне размера на възнаграждението, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба 1/09.07.2004 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на обжалвания материален интерес, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лева, на основание чл. 161, ал. 1 и 2 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,