Решение № 75 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 923/2009 г.

Решение № 75 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 923/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Т" ООД - гр. С. срещу Решение № 86 от 14.VII.2009 г. по гр. д. № 318/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е обезсилено Решение № 24 от 7.II.2008 г. по гр. д. № 180/2007 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от "Р" ЕООД - гр. Х. срещу "Т" ООД - гр. С. за разликата над 355.55 лв. до 12 000 лв., дължима по прекратен наемен договор за периода 6.ХI. 2006 г. - 19.VII.2007 г., със законната лихва, и в частта за разноските, и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, с оплакване за неправилност поради нарушение на процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба "Р" ЕООД - гр. Х. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 662 от 21.Х.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане по иска за обезщетение за периода след прекратяване на наемния договор на 6.ХI.2006 г. до 19.VII.2007 г., в която част е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Изложени са съображения, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, който въпрос е релевантен за делото, е решен в противоречие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, решението е незаконосъобразно, а не недопустимо и въззивният съд не следва да връща делото за ново разглеждане, а сам да разгледа иска, като го квалифицира правилно. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанцион - ното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 355.55 лв. до 12 000 лв. за времето след 6.ХI.2006 г., когато е прекратен наемният договор с изтичане на едномесечния срок, даден с връчената на 5.Х.2006 г. нотариална покана, до 19.VII.2007 г. (датата, на която влиза в сила решението по гр. д. № 295/2006 г., с което наемателят е осъден да върне наетата вещ), като въззивният съд е приел, че е неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска. Направил е извод, че се касае за иск по наемен договор, прекратен от наемодателя, като за неизпълнение на задължението да върне наетата вещ, наемателят дължи плащане на уговорената наемна цена и обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, при доказване от наемодателя, че от невръщането на имота независимо от получаването на наемната цена, или е претърпял загуба и/или е пропуснал полза следствие неизпълнение на задължението за връщане на вещта. За да прецени съдът какво значение за правата на ищеца има твърденият от него факт на прекратяване на наемния договор, след което да разгледа иска на предявеното правно основание, въззивният съд е върнал делото за ново разглеждане в посочената част. Решението е неправилно. При неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, решението е незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание с оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Като е посочил правна квалификация на иска, различна от приетата от първоинстанционния съд, въззивният съд е следвало да реши спора по същество, вместо което е върнал делото за ново разглеждане. Постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Въззивният съд следва да разгледа иска за дължимо обезщетение за ползването на имота след прекратяване на наемния договор на 5.ХI.2006 г. до 1.VII.2007 г., респ. до освобождаването на имота на 31.V. 2007 г., за което страните не спорят. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение