Решение № 14779 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2011 г.

Решение № 14779 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, по касационна жалба на "Овергаз Запад" АД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил срещу решение № 9310 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 9832/2009 г. на състав на пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ц-20 от 15.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е отчел, че в случая става въпрос за различен казус спрямо еднотипните дела, разглеждани в периода 2008 - 2010 г., отнасящ се до основанието за отказ на ДКЕВР за утвърждаване на цени за лицензионните дейности на дружеството по пренос, разпределяне, снабдяване и присъединяване на потребители към газоразпределителната му мрежа. Моли решението да се отмени и преписката да се върне на ДКЕВР за повторно решаване на въпроса по същество със задължителни указания по прилагането на материалния закон във връзка с механизмите по ценообразуване и необходимостта от включване/отчитане размера на недовзетия и/или надвзетия приход от изтеклия регулаторен ценови период при утвърждаването на нови цени на газоразпределителното предприятие. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез юрисконсултите си е оспорила жалбата като неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура в хода по същество подробно е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 210 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение съставът на пето отделение на Върховния административен съд е приел, че единодушно - от всичките 11 членове на комисията, участвали в заседанието на 15.06.2009 г., е прието решението на ДКЕВР, което е било предмет на съдебно оспорване, с което са утвърдени, считано от 1.07.2009 г., на "Овергаз Запад" АД цени за територията на гр. Кюстендил при продължителност на регулаторния период до 2011 г. за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към мрежите на територията на гр. Кюстендил. Цените са диференцирани за отделните категории потребители и са определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009, 2010 и 2011 г., а нормата на възвращаемост на капитала преди данъчното облагане е определена на 16,37 %. Според приетата по делото експертиза цените са утвърдени по заявената тарифна структура и при спазване на всички ценообразуващи елементи, като единствено не е одобрено включването на "недовзет приход", формиран през периода от 2004 до 2006 г. Според вещото лице недовзетият приход е с пряко отношение към нормата на възвращаемост от капиталовите вложения и следва да се разглежда като икономически обоснована необходимост от текуща корекция, а не като стимул. Съдът е формирал правните си изводи, изхождайки от установеното от фактическа страна, и те се свеждат, общо казано, до това, че оспореното решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и на Наредбата за регулиране на цените на природния газ (наредбата). По-конкретно, по същество съдът е приел, че цените, утвърдени с обжалваното решение, са изчислени в съответствие с изискванията на наредбата и на Указанията за образуване на цените за пренос на природен газ от краен снабдител при регулиране на газоразпределителните дружества по метода "горна граница на цените" (указанията). Така избраният метод за определяне на цените кореспондира с чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата в редакцията в ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., действаща към инициирането на производството и постановяването на атакуваното решение. При прилагането на посочения метод се определя цена за първата година от регулаторния период, която впоследствие ежегодно се актуализира, като се отчитат инфлацията и ефективността на предприятието. Решението на комисията е съобразено и с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от наредбата, според която при прилагането на методите на регулиране чрез стимули при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/ надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период по методика, утвърдена от комисията - изм. на наредбата в ДВ, бр. 64 от 2007 г. Разпоредбата е диспозитивна и предоставя право на органа да прецени дали е извършена корекция, като съобрази предоставената от заявителите информация. В тази връзка, като не се е съобразила с данните за недовзет приход за периода от 2003 до 2006 г., комисията е действала в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност. Освен това съдът е приел, че посоченият от жалбоподателя недовзет приход за периода 2004 - 2006 г. не може да бъде съобразен при определяне на цените за посочения в разглежданото решение период и поради обстоятелството, че периодът, през който този приход е пропуснат, не се обхваща от данните за определяне на цените съгласно нормативните изисквания. Също така за този период се прилага методът "нетна настояща стойност", а не методът на регулиране чрез стимули с вариантите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата, което пък сочи на обстоятелство, което обосновава извода, че недовзетият приход, посочен от жалбоподателя, не може да бъде отчетен. При тези съображения съставът на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на жалбоподателя като неоснователна. Постановеното решение е законосъобразно. Оплакванията в касационната жалба на дружество "Овергаз Запад" АД (предишно "Велбъждгаз" АД) на практика са същите като тези, изложени в жалбата му срещу оспореното решение на ДКЕВР, с което са утвърдени, считано от 1.07.2009 г., цени за пренос, разпределение, снабдяване и присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за лицензионната му територия. На всички възражения на дружеството - сега касатор, подробно и аргументирано е отговорено с решението на тричленния състав на пето отделение на Върховния административен съд. Така съставът на Върховния административен съд, изхождайки от доказателствата и от приетата като неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза, правилно е приел, че цените са утвърдени по заявената тарифна структура и при спазване на всички ценообразуващи елементи, като единствено не е одобрено включването на "недовзет приход", формиран през периода от 2004 до 2006 г. В тази връзка съдът правилно е приел, че в съответствие с диспозитивната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от наредбата - изменението й с ДВ, бр. 64/2007 г., комисията, като не се съобразява с данните за недовзет приход за периода 2003 - 2006 г., действа в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност, поради което доводът на жалбоподателя за допуснато нарушение на цитирания текст е неоснователен. Става въпрос за това, че според вещото лице ДКЕВР е следвало да разгледа данните за "недовзет приход", тъй като е отчела данните за изпълнение на задълженията на "Велбъждгаз" АД по издадените му лицензии и извършените инвестиции през периода 2004 - 2006 г., като е извършена и съпоставка с поетите задължения по утвърдения бизнес план, които са отразени в доклад от 23.01.2008 г. на ДКЕВР. Недовзетият приход, според вещото лице, е с пряко отношение към нормата на възвращаемост от капиталовите вложения и следва да се разглежда като икономически обоснована необходимост от текуща корекция, а не като стимул. Съставът на пето отделение на Върховния административен съд правилно не е възприел фактическата констатация на вещото лице, отнасяща се само до недовзетия приход, с аргумента, изведен от правната норма на чл. 4, ал. 3 от наредбата, според която при прилагането на методите на регулиране чрез стимули при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Тези мотиви на съда напълно се споделят от петчленния състав на Върховния административен съд. Споделя се и изразеното от състава на Върховния административен съд, че недовзетият приход за периода 2004-2006 г. не може да бъде съобразен при определяне на цените за посочения в процесното решения на ДКЕВР период - 1.07.2009 - 2011 г., и поради това, че периодът, през който този приход е пропуснат, не се обхваща от данните за определяне на цените съгласно нормативните изисквания. В случая липсва "базисна година" - предходен 12-месечен отчетен период, предходна календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период - чл. 26, ал. 1 от наредбата и чл. 5 от указанията. Представената от дружеството информация относно надвзет приход за 2004 - 2006 г. не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган и не може да бъде взета предвид при определяне на цената за следващия регулаторен период, още повече, че както вече се посочи, ценообразуването се осъществява по нов метод. За периода 2004 - 2006 г. се прилага методът "нетна настояща стойност", което е важното обстоятелство, че недовзетият приход от 592 848 лв. не може да бъде отчетен. С обжалваното решение съставът на пето отделение на Върховния административен съд обосновано е отговорил защо не възприема всички възражения на жалбоподателя, които, както се посочи и сега, се релевират, но касационната инстанция не счита да ги приповтаря. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, приложимия материален закон и е обосновано. Следва да се посочи, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице - изцяло или в негови отделни части, а е длъжен да го обсъди с другите доказателства по делото - чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, и от тях да изведе правните си изводи, което в случая е сторено. Съдът ясно е посочил защо не възприема заключението на вещото лице, отнасящо се до констатацията по спорния въпрос - за недовзетия приход, формиран през периода 2004 - 2006 г. При тези съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно - в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а ответникът по делото на е претендирал присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - първа колегия,