Решение № 15768 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2016 г.

Решение № 15768 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. Б. " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Д. Б. .№... А, бизнес сграда "Х. Т.", ет. партер, представлявано от управителя А. П. П. срещу решение № 5919 от 17.09.2016 г. по адм. дело № 1516/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221714002489-091-001 от 15.07.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. С., в частта потвърдена с решение № 1829 от 03.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 1 067.95 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото, тъй като се е позовал само и единствено на факти и обстоятелства посочени от ревизиращите лица. Поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява извършването на процесните доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от "Алберт 07" ЕООД и "Аксун-АА" ЕООД. Твърди, че непризнаването на реалността на процесните доставки поради липсата на материална и кадрова обезпеченост е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА. Алтернативно иска да се отмени решението и делото да се върна за разглеждане на друг състав на АССГ. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Калоферова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на "К. Б. " АД срещу РА № Р-22221714002489-091-001 от 15.07.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. С., в частта потвърдена с решение № 1829 от 03.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с която на дружеството е установен резултат: по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 8 694.53 лв., ведно със съответните лихви; по ЗДДС за данъчен период м. 01.2012 г. в размер на 4 999.85 лв., ведно със съответните лихви; за лихви за данъчен период м, 01.2010 г. в размер на 1 753.81 лв. и са установени задължения по ЗДДС за лихви за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2012 г. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка от доставчиците "Алберт 07" ЕООД и "Аксун-АА" ЕООД по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. П. отношение на фактурираните доставки на стоки и услуги според приходните органи липсват доказателства, че преките доставчици разполагат с необходимата материална и кадрова обезпеченост да извършат услугите, както и че доставките са действително осъществена от посочения във фактурите доставчици. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът е приел, че актът е издаден от органи, разполагащ с материална компетентност, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон според административения съд събраните в хода на ревизията доказателства обосновават извода, че с процесните фактури са документирани сделки, които не са били извършени в действителност от издателите на фактурите. Решението е частично неправилно, поради неправилна преценка на част от събраните в хода на ревизията доказателства, в частта, в която с РА на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 833.34 лв. по пет фактури, издадени от "Алберт 07" ЕООД, ведно със съответните лихви. Тези доставки са с предмет "по опис", като по време на ревизията са представени: процесните фактури, рамков договор (л. 102), описи (л. 108 - л. 110 и л. 113 - л. 114), оферти (л. 105 и л. 105 гръб папка) и двустарнно подписани приемо-предавателни протоколи (л. 102 - л. 104 папка), с предмет "рекламни сувенири; статуя Д. К.; кожени портмонета; кожено портмоне МОКА; тефтери; химикалки; коледна украса - герлянди до 2 м.; коледни лампи - кутия; коледна украса - герлянди до 3 м.; коледна украса - лампи "цветни водопади"; коледна шатра от лампи". Доставчика не е намерен по време на ревизията. Настоящият състав преценява за основателен довода на касатора, че АССГ неправилно не е обсъдил събраните по делото доказателства, като е преповторил изводите на приходните органи. Горепосочените доказателства са представени още по време на ревизията и не са оспорени от ответника. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От анализа на всички събрани писмени доказателства се обосновава извода за доказаност на процесните доставки по издадените пет броя фактури от "Алберт 07" ЕООД. От представените оферти, описи и приемо-предавателни протоколи се установява предаването на стоките. Необосновано ревизиращите органи и съдът са обсъждали основно въпроса с кадровата обезпеченост на доставчика и транспортирането на стоките. Само поради единствения мотив за липса на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици и техните подизпълнители, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама -/виж решение на СЕС по дело С-18/13/. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" ЕООД и цитираната в тях практика и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите излагат съображения предимно свързани с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика и транспортирането на стоките, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама. Съгласно решението по делото "М. П." ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с липсата на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуските в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Решението на първоинстанционния съд в горепосочената част, се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени РА в посочената част. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която "К. Б. " АД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер над 843 лв. Решенето е правилно и следва да бъде оставено в сила в останалата част. С процесния РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 7 868.20 лв. по три фактури издадени от "Аксун-АА" ЕООД, с предмет на доставка "предпечатна подготовка, дизайн и печат на брошури; поръчка за дизайн и изработка на тефтери; поръчка за дизайн и изработка на календари; доставка на химикали; доставка на чаши; доставка на ключодържатели". Първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките по издадените фактури от доставчика не са реални. По време на ревизията са представени процесните фактури, рамков договор (л. 116), оферта (л. 99 папка) и приемо-предавателни протоколи (л. 97 - л. 98 папка). Доставчикът не е намерен по време на ревизията. От представените доказателства обаче не се установи реалното извършване на доставките. По делото не са представени никакви доказателства, въз основа на които да могат да се установят конкретни параметри и визия на фактурираните доставки (предпечатна подготовка, дизайн и печат на брошури; поръчка за дизайн и изработка на тефтери; поръчка за дизайн и изработка на календари; доставка на химикали; доставка на чаши; доставка на ключодържатели). От представения рамков договор от 07.12.2009 г. е видно, че предмета му е формулиран много общо - "предпечатна подготовка, дизайн и печат на брошури; поръчка за дизайн и изработка на тефтери; поръчка за дизайн и изработка на календари; доставка на химикали; доставка на чаши; доставка на ключодържатели", поради което не стават ясни конкретните характеристики и параметри на услугите. Такива параметри (вид, материал, дизайн и др.) не се установяват и от представените оферти и приемо-предавателни протоколи. Освен това предмета на процесните фактури (предпечатна подготовка, дизайн и печат на брошури; поръчка за дизайн и изработка на тефтери; поръчка за дизайн и изработка на календари; доставка на химикали; доставка на чаши; доставка на ключодържатели) се различава от предмета на офертата (предпечатна подготовка, дизайн и печат на рекламна брошура; рекламни химикали с лого на фирмата получател; рекламни чаши с лого на фирмата получател; рекламни ключодържатели с лого на фирмата получател; рекламни тефтери с лого на фирмата получател; рекламни календари) и предмета на приемо-предавателните протоколи (брошури, химикалки, чаши, ключодържатели, тефтери, календари), поради което не може да се определи дали става въпрос за доставка на стоки или на услуги. От представените доказателства не става ясно и дали рекламните материали са използвани, във връзка с дейността на ревизираното лице или са били предмет на последваща реализация. Всички приложени по делото доказателства са частни диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие, каквото не е налице в настоящият случай, относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Предвид изложеното в тази му част решението следва да бъде оставено в сила. Касаторът претендира разноски по делото за двете инстанции. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените и доказани разноски по делото, съобразно уважената част от касационната жалба за двете инстанции в общ размер на 28 лв., тъй като по делото са представени доказателства единствено за платена държавна такса в размер на 50 лв. пред първоинстанционният съд и платена държавна такса в размер на 25 лв. пред касационната инстанция. Н. Д. "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 843 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение