Решение № 9006 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2013 г.

Решение № 9006 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Добрич срещу решение № 54/21.03.2013 г., постановено по адм. дело № 83/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, с което по жалба на Кънчо Тончев Кънев е отменено решение № 3/17.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № 4805228026/09.11.2012 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Кънчо Тончев Кънев от гр. Балчик, чрез пълномощника адв. Димитричка Тодорова, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмено становище по делото. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отменено решение № 3/17.01.2013 г. на директора на РУСО гр. Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № 4805228026/09.11.2012 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при РУСО гр. Добрич, с което на Кънчо Тончев Кънев е отказано да се зачете от втора категория осигурителния стаж като "ел. заварчик" в Потребителна кооперация "Стил" гр. Балчик за периода 01.12.1972 г. до 01.01.2000 г. Административният съд е върнал делото като преписка на РУСО гр. Добрич за ново произнасяне при спазване на дадените указания. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж е придобит на длъжност електрозаварчик в обособено звено, поради което е от втора категория по т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - сега отменен/, вр. т. 67 от същия правилник. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че през процесния период Кънчо Тончев Кънев е работил като ел. заварчик в ТПК "Наско Боев", гр. Балчик с правоприемник ПК "Стил", което е видно от трудовата му книжка. С разпореждане № 4805228026/06.07.2012 г. на същия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер - 145,00 лв., считано от 11.06.2012 г. С разпореждане № 4805228026/09.11.2012 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при РУСО гр. Добрич личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кънчо Кънев е изменена, като е определена в реален размер - 305,44 лв. С това разпореждане е отказано да се зачете от втора категория осигурителния стаж като "ел. заварчик" в Потребителна кооперация "Стил" гр. Балчик за периода 01.12.1972 г. до 01.01.2000 г., тъй като не са представени доказателства за категоризирането му. Това разпореждане е потвърдено с решение № 3/17.01.2013 г. на директора на РУСО гр. Добрич, което е предмет на оспорването пред съда. Административният орган е приел, че размерът на пенсията, както и категорията на труда на Кънчо Кънев през спорния период са определени правилно, поради това, че съгласно т. 20 ПКТП (отм.) от втора категория труд се зачита трудът, положен до 01.01.2000 г. от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена, като под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес, независимо от тяхната численост, като записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване и то е част от основното производство на предприятието. От органа са изложени съображения, че трудът е положен в ТПК "Наско Боев", която е имала разнородна дейност в сферата на услугите, както и че през процесния период Кънчо Кънев е бил осигуряван за трета категория труд. От правна страна, в т. 67 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Текстът на т. 20 ПКТП определя труда на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена като втора категория. Правилно административният съд е приел, че обжалваното решение на директора на РУСО не е съобразено с указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., в което е посочено, че трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Предвид липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на труда, който е полаган от Кънчо Кънев през процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган трудът като ел. заварчик, респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, първоинстанционният съд правилно е допуснал събиране на гласни доказателства. От показанията на изслушаните по делото свидетели се установява, че през спорния период Кънчо Кънев е работил на 7-часов работен ден, поради вредните условия на труд, получавал е необходимите за тази работа предпазни средства и храна, както и е ползвал допълнителна отпуска. Установено е, че работата е извършвана в обособен за целта цех, в който са работели само заварчици на метал, като всеки е имал обособено работно място. При тези данни правилно административният съд е приел, че в настоящия случай намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.), поради което положеният от Кънчо Кънев труд през периода от 01.12.1972 г. до 01.01.2000 г. следва да се причисли към втора категория. Записът на т. 20 ПКТП се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла, като релевантни са вредността и тежестта на труда, а не броят на работните места. Правилни са също изводите на съда, че за спора е ирелевантно за каква категория труд са внасяни осигурителни вноски. Административният орган неправилно се е позовал на удостоверение от ПК "Стил" гр. Балчик изх. № 71 от 08.02.2011 г., в което е отразено, че за Кънчо Кънев са били внасяни осигурителни вноски за трета категория труд. Когато трудовият, респективно осигурителният стаж по силата на нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория, не е основание за промяна в нормативно определената категория. Възражението на касатора за неспазване на ограничението по чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно. Съдът е формирал правните си изводи въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства, а не само въз основа на гласните доказателства, които, както вече се посочи, в случая са допустими. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е установената съдебна практика на ВАС, изразена например в решение № 14166/23.11.2010 г. по адм. дело № 8327/2010 г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в него решения. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски за тази инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски в размер на 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.04.2013 г., поради което следва да бъде присъдена сума в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,