Решение № 3522 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15851/2011 г.

Решение № 3522 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15851/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 9871 от 04.07.2011 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 15981/2010 г. Искането за отмяна е предявено на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят "Мърфи ойл" ЕООД, чрез упълномощен адв. Ботев, се позовава на приложени към искането ревизионен акт № 161103725 от 08.08.2011 г. и ревизионен доклад № 1100946 от 22.06.2011 г., който е неразделна част от акта и твърди, че с тези нови доказателства се опровергават изводите на съда за липса на реалност на доставките от "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс". Молителят развива тезата, че за извършването на трансфер на горива не е необходимо пренасянето на стоката от склад в склад и тези отношения са констатирани от НАП за последващи периоди - по ЗКПО за 2008 г. и по ЗДДС за 2009 г., поради което същите доставчици имат различни резултати в данъчното производство за 2007 г. и в представения сега ревизионен акт. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на друг тричленен касационен състав, като претендира присъждане на направените по това дело разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва молбата за отмяна чрез упълномощен юрк. Кузева, която с писмено възражение по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК, пледира за отхвърляне на искането като неоснователно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата на "Мърфи ойл" ЕООД, гр. София е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното съдебно решение № 9871 от 04.07.2011 г. е отменено изцяло решение № 1428/01.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1989/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него е отхвърлена жалбата на "Мърфи ойл" ЕООД, гр. Пазарджик срещу РА № К 900278/12.08.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 692/19.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Мърфи ойл" ЕООД, гр. Пазарджик по фактури, издадени от "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" в общ размер 50 710 лв. и лихви в размер 10 759,39 лв., като "Мърфи ойл" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат тричленният съдебен състав в касационно производство се е позовал на чл. 222, ал. 1 от АПК и е приел за незаконосъобразни и необосновани изводите на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, първо отделение, е преценил, че спорът между страните е по повод на претендирано право на приспадане на данъчен кредит, което винаги е предпоставено от осъществяване на реална доставка на стоки или услуги, като конкретният спорен въпрос е относно реалността на доставките на горива от преки доставчици "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев". В атакуваното решение са изложени мотиви, че реалното предаване на родовоопределени вещи - горива се извършва по регламентирания ред в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД с предаването им и посочените доставчици нямат кадрова и техническа обезпеченост за процесните доставки. Касационният съдебен състав е счел, че реално предаване на стоките от преките доставчици на ревизираното дружество не е извършвано и няма доказателства за това, тъй като префактурирането на стоки не се възприема като обстоятелство, доказващо реалност на доставките и за да е налице изискуемата реалност е необходимо физическо предаване и приемане на стоките, а не само документалното им оформяне чрез префактуриране. В атакуваното решение са обсъдени представените пътни листове в превод от гръцки език, които удостоверяват извършен транспорт на доставка на предходния доставчик "Фри Стайл Аутомобил", а не транспортиране на процесните доставки, а относно 5 бр. приемателно-предавателни протоколи е констатирано, че са без дати на съставяне и отразеното в тях количество горива не съответства на посоченото в процесните фактури от преките доставчици. От тук е изведен извод, че по делото липсват доказателства за реалното предаване на процесното гориво от посочените два доставчика на "Мърфи ойл" ЕООД. Към молбата, предмет на настоящото съдебно производство, са приложени като писмени доказателства ревизионен акт № 161103725 от 08.08.2011 г. и ревизионен доклад № 1100946 от 22.06.2011 г., като относно тях се твърди, че са основания за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По силата на посочената норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая доказателствата, на които се позовава молителят, отговарят само на едно от кумулативно формулираните от законодателя изисквания за допускане на отмяна на посоченото основание. Приложените към искането за отмяна документи няма как да са били известни на молителя по времето на съдебното производство по адм. д. № 15981/2010 г., защото делото е обявено за решаване на 11.05.2011 г. и решението е постановено на 04.07.2011 г., а горепосочените документи са с последваща дата на издаване. В настоящата хипотеза се касае не за нови, а за новосъздадени доказателства, които не могат да се отразят на правилността и законосъобразността на атакуваното съдебно решение, тъй като към момента на постановяването му още не са съществували в правния мир. Петчленният състав на Върховния административен съд счита, че приложените към молбата за отмяна документи не са от съществено значение за изхода на правния спор, тъй като същите се отнасят до последващи данъчни периоди, както се твърди и от самия молител в искането му. Това е така, защото ревизионният акт, предмет на съдебния контрол по адм. дело № 1989/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив и по адм. д. № 15981/2010 г. на ВАС е РА № К 900278/12.08.2009 г., който е потвърден с решение № 692/19.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. От текста на процесния акт е видно, че той обхваща установяването на данъчни задължения по видове и периоди както следва: 1/ Корпоративен данък от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.; 2/ Данък по чл. 204 и чл. 207 от ЗКПО от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.; 3/ Данък върху добавената стойност от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. Ревизионният акт, на който се позовава молителят, обхваща данъчни задължения за други данъчни периоди, а именно: 1/ Корпоративен данък от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г.; 2/ Данък по чл. 194, 195, 204 от ЗКПО от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г.; 3/ Данък добавена стойност от 01.01.2009 г. до 31.01.2011 г. Следователно обстоятелството, че данъчният орган е признал за 2009 г. и за 2010 г. реалност на доставките на горива от доставчиците "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" не оборва изводите на съда и не обосновава неправилност на атакуваното съдебно решение, защото то е постановено при съобразяване на приетите в хода на този съдебен процес доказателства и е в съответствие с установените правнорелевантни обстоятелства чрез допустимите от закона доказателствени средства по отношение на данъчния период, който е предмет на съдебното производство. Фактът, че молителят е успял да събере и ангажира доказателства относно установяване реалност на доставките от "Вандерко" ЕООД и ЕТ "Симонекс - Ванко Георгиев" през следващия данъчен период не е от съществено значение за делото и не може да се отрази на изхода на спора, защото ревизионният доклад № 1100946 от 22.06.2011 г. и ревизионният акт № 161103725 от 08.08.2011 г. са изготвени и постановени след съобразяване констатираните факти и обстоятелства, установени в хода на новите данъчни проверки, извършени при проведеното последващо административно- данъчно производство, и в съответствие с представените от "Мърфи ойл" ЕООД документи, чрез които е установена реалността на доставките през следващия данъчен период. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че приложените към молбата за отмяна ревизионен акт № 161103725 от 08.08.2011 г. и ревизионен доклад № 1100946 от 22.06.2011 г. нямат характер на "нови писмени доказателства", по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което налага отхвърляне на искането за отмяна. С оглед изхода на спора претенцията на процесуалния представител на молителя за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия