Решение № 12346 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 998/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ), чрез юрк. И. Иванов, срещу решение 1010 от 30.10.2023г. по адм. дело 903/2023 г. на Административен съд Бургас, с което по жалбата на В. С. Ф. е отменен изричен отказ за изтриване на личните данни, обективиран в писмо изх. 94-00-24/2022/24.04.2023г. на изпълнителния директор на АВ и преписката е изпратена на АВ за ново произнасяне по заявлението за заличаване на лични данни, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че АВ е администратор на лични данни по смисъла на § 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 с доводи, че е единствено получател на данни, предоставени в хода на регистърното производство. Позовава се на становище на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), рег. ПНМД -01 -116(20)2021, което намира за задължително, издадено от надзорен орган в Република България по смисъла на чл. 51 от ОРЗД. Твърди, че подадената жалба срещу отказа е недопустима като просрочена, съответно недопустимо е и постановеното от АС Бургас решение, поради което моли да бъде обезсилено. Счита, че отмененото от първоинстанционния съд писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и неправилно е прието, че представлява акт, който подлежи на обжалване. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяната на решението и отхвърляне на жалбата на В. Ф.. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба В. Ф., в депозираните становище и писмени бележки, чрез адв. Дацев оспорва касационната жалба и моли решението да остане в сила като правилно. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. За ответника е налице правен интерес от оспорването, доколкото е търпял негативни последици от бездействието на администратора на лични данни при извършено нарушение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Заявлението до Агенция по вписванията 94-0024/2022/11.04.2023г. с искане за предоставяне на информация до кои данни на заявителя евентуално е осъществяван достъп, е предоставено от Ф. като доказателство. За субекта на лични данни е налице правен интерес да установи с влязло в сила решение неблагоприятното засягане на правната й сфера в посочения период и настъпилите за него правни последици. Същата има правен интерес да установи незаконосъобразността на тези действия / бездействия с влязло в сила решение и да получи предвидената защита по чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) по реда на Административнопроцесуалния кодекс от съда. За да се произнесе по съществото на подадената касационна жалба, съдът намира следното: Предмет на оспорване пред административния съд е изричен отказ на АВ, обективиран в писмо с изх. 94-00-24/2022/24.04.2023г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, постановен по подадено от Ф. заявление с вх. 94-00-24/2022/11.04.2023г. Със заявлението си тя е упражнила правото си да получи информация за това дали и на кои конкретни получатели на лични данни са били предоставени нейни лични данни, съхранявани в регистър Булстат, и по-точно стар код по Булстат: [номер] , съответстващ на нeйния единен граждански номер (ЕГН). С оспореното пред АС - Бургас писмо, агенцията е уведомила жалбоподателката, че публичността на регистъра и нормата чл. 36, ал. 1 от Закона за регистър Булстат (ЗРБ) предоставят възможност за извършването на справки по определени критерии, а поисканата от жалбоподателката информация може да бъде предоставена след изрично изразено съгласие на съответния субект на данни по чл. 4, т. 11 от ОРЗД. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че отказът е издаден от административен орган при упражняване на властнически правомощия, регламентирани в нормата на чл. 6, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на АВ, в предвидената от закона форма. С оглед установените факти и след обстоен анализ на относимите норми съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението на Ф.. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция за неправилно приложен от АВ материален закон, доколкото администратор на лични данни по чл. 4, § 7 от Регламент 2016/679 е субект, обработващ същите сам или съвместно с друг, в съответствие с определените в закона цели, а получател на лични данни е лицето/лицата, които получават същите посредством регистър Булстат. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че на първо място разпоредбата на чл. 15, § 1 3 ОРЗД предоставя право на субекта на данни получи от администратора потвърждение, дали същите са обработвани в предходни периоди, и в случай че са обработвани за него възниква и правото да получи информация за тях, като цел на обработването, категории на данните, срок за съхраняване. От тук се поражда и правото да се изиска от администратора изтриването, ограничаването или коригирането на личните данни. На следващо място на администратора е вмененото задължение в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ОРЗД да съобщи на субекта на данни, след постъпило от последния искане, за всяко от извършените по чл. 16, чл. 17, §1 и чл. 18 действия, когато личните му данни са разкрити/ще бъдат разкрити пред получатели на услугите, предоставени от АВ, респективно от регистър Булстат, като бъдат отчетени и съобразени правата на третите лица. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че съдът не е съобразил характера на регистърното производство по Закона за Регистър Булстат. Регистърът е подведомствен на АВ, а последната е получател на лични данни предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 4, параграф 7 от ОРЗД администратор на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Обработване на лични данни по определението на чл. 4, параграф 2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, АВ е сезирана в качеството й на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до регистър Булстат. При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо, следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Пред АВ са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора АВ. С оглед изложеното постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС - 1000 лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение