Решение № 14527 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2013 г.

Решение № 14527 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) срещу решение № 3189 от 06.03.2013 г., постановено по административно дело № 8601/2012 г. от Върховния административен съд (ВАС), състав на Седмо отделение, с което е отменена негова заповед № РД-08-293 от 23.05.2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на определение, с което жалбата на "Би ейч Еър" ООД бъде оставена без разглеждане като недопустима или отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - "Би ейч Еър" ООД в представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуален представител в съдебно заседание излага твърдения за неоснователност на същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Би ейч еър" ООД срещу заповед № РД-08-293 от 23.05.2012 г. на МТИТС, с която на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК е отменена негова Заповед № РД-08-95 от 21.02.2012 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд, при извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства по делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател е инициирал със заявление вх. № 55-10-2 от 10.01.2012 г. издаването на заповед № РД-08-95/21.02.2012 г. С последната МТИТС на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 2, чл. 6 и чл. 8 от Наредба № 847 от 15.01.2010 г. за въвеждане на национална процедура за достъп до пазара на въздушни превозвачи на Общността, установени в Република България, по въздушни линии, договорени съгласно международни договори на Република България с държави извън Европейския съюз, е открил конкурс за достъп до пазара на въздушни превозвачи за придобиване право на назначаване с цел експлоатация на линията за търговски въздушен превоз, договорена със спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Руската федерация в конкретно посочени условия, параметри и други изисквания. Тази заповед е обжалвана пред ВАС от "България еър" АД, при което е образувано адм. дело № 5482/2012 г., в което като страни са конституирани единствено жалбоподателят и административния орган - издател на заповедта. В хода на така образуваното съдебното производство, но преди провеждане на първото по делото заседание, със заповед № РД-08-293 от 23.05.2012 г. административният орган е отменил заповед № РД-08-95/21.02.2012 г. на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК. С оглед на това, с определение от 29.05.2012 г. ВАС е оставил без разглеждане жалбата на "България еър" АД поради липса на правен интерес и прекратил производството по адм. дело № 5482/2012 г. В производството по това дело "Би ейч еър" ООД не е участвал като заинтересована страна и съответно не е изразил становище по оттеглянето. В обжалваното решение тричленният състав е приел, че поради факта на оттегляне на заповедта извън съдебния процес, в който "Би ейч еър" ООД не е конституиран като страна, за него не са възникнали последиците от оттегляне на акта. Разгледал е жалбата по същество, като е приел, че актът е постановен от органа при условията на чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК и го е отменил, поради постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл. 103 АПК. Този извод е обоснован с факта, че в производството не са конституирани като страни третите лица, придобили права от административния акт. Настоящият състав намира, че правилно тричленният състав е приел за разглеждане жалбата на "Би ейч еър" ООД против заповед № РД-08-293/23.05.2012 г. тъй като с постановяването й за дружеството са настъпили неблагоприятни последици. Същата отменя акт, от който за това дружество са настъпили благоприятни последици, изразени във възможността да участва в конкурс, разпореден по негова инициатива. Обстоятелството, че това дружество не е било конституирано като страна в съдебното производство по обжалване на положителния за него административен акт, което е прекратено поради оттеглянето му без да са налице в пълнота предпоставките на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 АПК, също води до този извод. За него не съществува друг, предвиден в закона ред да защити правата и интересите си. Настоящият състав намира, че заповед № РД -08-293/23.05.2012 г. на МТИТС по съществото си представлява индивидуален административен акт поради това, че същият е постановен при реализиране от страна на административния орган на предвидената в АПК възможност за оттегляне на негов административен акт в хода на вече образувано съдебно производство по оспорването му. Тази възможност, регламентирана с разпоредбата на чл. 156 АПК е допълнение към института на отзива, уреден в чл. 91 АПК, за да бъдат обхванати и случаите, при които административният акт не подлежи на обжалване по административен ред. Както отзивът, така и оттеглянето на административния акт в хода на съдебното производство по неговото оспорване, са предвидена в кодекса възможност, която административният орган, постановил оспорения акт реализира с постановяването на нов акт. Действително в разпоредбата на чл. 156 АПК е посочена възможността за оттегляне на акта в хода на вече образувано съдебно производство по обжалването му. В това понятие се включва и възможността да бъде отменен акта, като една от формите на отзива. Тя винаги се осъществява с постановяване на съответен нов акт, който обективира волята на органа да упражни тази правна възможност. Доколкото последната е продължение на възможността, предвидена в чл. 91 АПК, осъществяването на която става с постановяване на нов административен акт, обжалваната пред тричленния състав заповед № РД-08-293 от 23.05.2012 г. е именно такъв акт. С тази заповед се отнемат права, придобити от "Би ейч еър" ООД по силата на отменената с нея заповед № РД-08-95/21.02.2012 г. на МТИТС - да участва в конкурса, обявен с нея, при което безспорно за него е налице пряк интерес от оспорването й. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като страни в производството пред тричленния състав са конституирани оспроващия административния акт - "Би ейч еър" ООД и административният орган, постановил акта - МТИТС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са освен така конституираните главни страни и тези, за които актът също поражда последици - заинтересованите лица . От материалите по делото се установява, че в случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК да конституира служебно в производството заинтересованото лице - "България еър" АД, за което оспорения пред съда акт поражда благоприятни последици. Тричленният състав е бил сезиран с жалба срещу акт, постановен по реда на чл. 156 АПК, но е извършил съдебна проверка за законосъобразност на акта, разглеждайки го като такъв, постановен по реда на чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК. Проверката за законосъобразност на оспорен пред съда индивидуален административен акт означава проверка на законосъобразността на същия на всички основания по чл. 146 АПК въз основа на представените от страните доказателства, която включва и спазването на предвидените за издаване на конкретния акт административнопроизводствени правила и правилното приложение на относимите материалноправните разпоредби. В конкретния случай, материалноправните норми и предвидените административнопроизводствени правила за постановяване на актовете по чл. 99 АПК и тези по чл. 156 АПК не са идентични. Извършвайки проверка на процесния акт след квалификацията му като такъв по чл. 99 АПК, съдът не е извършил дължимата проверка на оспорения пред него акт, поставен от органа по реда на чл. 156 АПК. Следователно съдът не е разгледал жалбата срещу конкретния административен акт, постановен по чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК, а е разгледал акт по чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК, като не е сезиран с жалба против такъв акт - т. е съдът не разгледал по същество акта, който е обжалван пред него. С оглед на това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, който след като изпълни задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК да конституира всички надлежни страни по делото, да се произнесе по съществото на спора - законосъобразност на Заповед № РД-08-293 от 23.05.2012 г на МТИТС, постановена по чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия