Решение № 15653 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2020 г.

Решение № 15653 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационни жалби подадени от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя Г. Костова и от [фирма] подадена чрез процесуалният представител адв. С. Мандиков срещу Решение № 3141/19.06.2020 г. постановено по адм. д. № 6939/2019 г. по описа на Административен съд-София град. В касационните жалби се развиват доводи за неправилност на съдебното решение, които обосновават наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК -нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че собственик на нанесения нов обект съгласно допуснатото изменение на КККР е касатора и се отрича собствеността на ответната страна М. Тасев. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу оспорената заповед на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър/СГКК/ [населено място] да бъде отхвърлена. Претендират се съдебни разноски. В с. з. касаторът се представлява от управителя Г. Костова, която поддържа изцяло направените оплаквания в касационните жалби. Представя и писмени бележки и молба –допълнение, в които прави възражение за недопустимост на съдебния акт поради липса на компетентност на решаващия съд. Ответникът Началника на СГКК-София редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът М. Тасев чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложено становище. Претендира заплащане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалба на М. Тасев срещу Заповед № 18-4610/2.05.2019 г. издадена от Началника на Служба геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, с която на осн. чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.105.253. 1. 12 с вписани собственици В. Тасева и М. Тасев, 68134.105.253. 1. 13, без данни за собственост и 68134.105.253. 1. 14, с вписан собственик [фирма] и се нанася самостоятелен обект с проектен идентификатор 68134.105.253. 1. 15-магазин на [фирма]. За да постанови оспореното решение, с което е отменил заповедта на Началника на СГКК-София, АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Като проследява статута на засегнатите СОС предмет на Заповедта на Началника на СГКК-София съдът достига до извода, че не е налице основанието на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като не са налице "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 16 от ЗР на ЗКИР. Приема че са налице съществени нарушения на административно производствените правила- заповедта е издадена на несъответно правно основание, тъй като в подаденото от [фирма] заявление липсва искане за изменение на КККР поради непълнота и грешки, към заявлението липсва скица проект, с която имотите предмет на изменението да са индивидуализирани по площ и граници, липсва скица-проект и към одобреното изменение на КККР, от която да се установят границите и площта на новия СОС и доколко неговите граници съвпадат с тези на заличените обекти, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване. При извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящата инстанция приема, че решението е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че АССГ не е компетентен да разглежда оспорване срещу акт на МС, а именно Решение № 52/14.03.1985 г. Видно от данните по делото, предмет на съдебната проверка не е посоченото решение на МС, а Заповед на Началника на СГКК-София, издадена на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 6 ЗКИР заповедите по ал. 4 подлежат на обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд по местонахождение на имот. В случая това е Административен съд - София град. Обжалвания съдебен акт не страда и от твърдяните касационни пороци. Развитите от касационния жалбоподател съображения не се кредитират от настоящия състав и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Не се установиха допуснати от административния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбите. Доказателствените искания на страните в хода на съдебното дирене са уважени с оглед техните твърдения и възражения. Приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението на АССГ е постановено и при правилно приложение на закона. Съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано и в съответствие в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред АССГ заповед е незаконосъобразна. Производството по издаване на процесната заповед е започнало по искане на касационният жалбоподател [фирма] за изменение на КККР на [населено място] състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор 68134.105.253. 1. 15 като се заличават три самостоятелни обекта, нанесени в кадастъра. Заявителят представя доказателства за собственост по отношение на единия от тези обекти с окончание.. 14. Правилно съдът е посочил че обект с проектния идентификатор никога не е бил нанасян в КККР. Към момента на място съществуват три самостоятелни обекта за собственост, които са нанесени в кадастъра одобрен със заповедта от 2010 г. При тези данни и при липса на скица –проект по чл. 51, ал. 1 ЗКИР, от която да се установи кои линии от кадастралната карта се заличават и къде точно са границите на нанесения обект, Началникът на СГКК-София е издал оспорената заповед. При това положение съдът при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства е приел че процесната заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки за изменение на КККР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти и грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние. Според легалното определение на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти и грешки са несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това несъответствие следва да е налице към датата на одобряване на кадастралната карта за съответната територия, в случая към 2010 г., каквито доказателства по делото липсват. Освен това чл. 54, ал. 2 изр. 2 от ЗКИР сочи, че когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването им по съдебен ред. В тази хипотеза Началникът на служба геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /Наредбата/. Тази преценка в случая не е извършена от органа, независимо че исканото изменение предвижда промяна в границите, очертанията и заличаването на самостоятелен обект чрез включването му в границите на нов, самостоятелен обект. При това като собственик на заличения обект в регистъра е вписан ответника по касационната жалба М. Тасев. Това от своя страна обективира спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено. Настоящата инстанция споделя и изводите на административния съд за липса на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. От съдържанието на приложените към административната преписка документи не може да се установи фактическото основание за одобреното изменение. Правните основания за издаването на административния акт изискват посочване на съответните материалноправни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията, поради които се издава акта т. е. фактите които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. В случая такива факти не са посочени. Нещо повече, административната процедура е започнала по заявление на [фирма], подадено чрез управителя Г. Костова, в което не се конкретизира искане за извършеното с оспорвания акт изменение. Пред вид на изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. При този изход на делото касационният жалбоподател дължи направените и своевременно поискани разноски от ответника М. Тасев. Видно от представения Списък на разноските по чл. 80 ГПК и Договор за правна помощ същите са в размер на 1000 лв. в какъвто и размер следва да се присъдят, при липса на възражение за прекомерност. - Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав