Решение № 6104 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1692/2014 г.

Решение № 6104 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1692/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство почл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Верка Дойчева Денчева от гр. Ловеч, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Северина Лозанова от същия град, срещу решение № 7592 от 4.12.2013 г. по адм. дело № 7043/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 3 от 2.03.2012 г., регистрирано и с изх. № 94В1-753-2 от 9.03.2012 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Националния осигурителен институт (НОИ) е отпуснало на касационната жалбоподателка Верка Дойчева Денчева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер по чл. 70, ал. 7 КСО от 136,08 лв. пожизнено, считано от 12.07.2010 г., за 28 години 07 месеца и 28 дни осигурителен стаж, придобит в България и 8 години 8 месеца и 17 дни осигурителен стаж, придобит в Гърция.

Със същото разпореждане длъжностното лице е определило съотношение на придобития в България осигурителен стаж в месеци (343 месеца) спрямо всичкия осигурителен стаж, придобит общо в България и в Гърция, също в месеци (448 месеца) или 343/448 и при същото съотношение длъжностното лице е определило частта от минималния размер на пенсията от 136,08 лв., съответстваща на придобития в България осигурителен стаж, която част е в размер на 104,19 лв. (по формулата 343/448 = х/136.08, където х е частта от минималния размер на пенсията по чл. 70, ал. 7 КСО, определен с чл. 9 на ЗБДОО за 2010 г., ЗБДОО за 2011 г. и ЗБДОО за 2012 г. все в размер на 136,08 лв. до 31 май 2012 г., която част съответства на осигурителния стаж, придобит в България) и е разпоредило на жалбоподателката да се изплаща този размер (от 104,19 лв.), считано от 12.07.2010 г.

1. С последващо разпореждане № 6 от 26.04.2012 г., регистрирано и с № 94В1-753-7 от 4.05.2012 г., длъжностното лице е определило окончателния размер на пенсията (163,94 лв.) и по идентична формула (343/448 = х/163,94) е изчислило, че припадащата се част за българския осигурителен стаж е 125,52 лв.

Длъжностното лице е разпоредило пенсията да се изплаща в този размер от началната дата на отпускането й - 12.07.2010 г.

С писмо изх. № 94В1-753-9 от 4.05.2012 г. директорът на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" е изпратил на жалбоподателката екземпляр от разпореждане № 6 от 26.04.2012 г. (носещо и № 94В1-753-7 от 4.05.2012 г.) с обяснението, че с това разпореждане се изменя отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер.

По делото няма данни дали жалбоподателката е получила това писмо и изпратения й с него екземпляр от разпореждане № 6 от 26.04.2012 г. (носещо и № 94В1-753-7 от 4.05.2012 г.).

1. Касационната жалбоподателка е оспорила пред управителя на НОИ законосъобразността на първото разпореждане - № 3 от 2.03.2012 г. (носещо и № 94В1-753-2 от 9.03.2012 г.).

С подробно мотивирано решение № 35 от 20.06.2012 г. управителят на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите към решението управителят на НОИ изрично е посочил, че след разменена кореспонденция с осигурителя Община Ловеч са били изяснени възникналите въпроси, вкл. и по отношение на тригодишния базисен период и с разпореждане изх. № 94В1-753-7 от 4.05.2012 г. пенсията е изменена и определена в действителен размер, считано от датата на отпускането й (12.07.2010 г.).

1. Верка Дойчева Денчева е оспорила законосъобразността на това решение и на потвърденото с него разпореждане изх. № 94В1-753-2 от 9.03.2012 г. пред Административен съд - София град, който с посоченото по-горе решение (оспорено сега с касационната жалба) е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат Административен съд - София град е приел, че към датата на издаване на разпореждането от 9.03.2012 г. е съществувала необходимост от уточняване на осигурителния доход на жалбоподателката и събиране на допълнителни доказателства, след представянето на които е издал разпореждането от 4.05.2012 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО (според който влязлото в сила разпореждане, с което се отпуска или отказва пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се отменени или измени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.).

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - София град е правилно. Според чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсиите за трудова дейност се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО, а след определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.

Това е направило в случая длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО - отпуснало е пенсия за осигурителен стаж, придобит в България, в минималния размер, определен с чл. 70, ал. 7 КСО и след получените отговори от осигурителя Община Ловеч е изменило разпореждането от 9.03.2012 г., като е определило действителния размер на пенсията за осигурителния стаж в България и то от датата на първоначалното й отпускане. Длъжностното лице е допуснало грешка, неправилно посочвайки като правно основание за издаване на разпореждането от 4.05.2012 г. чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, вместо действителното правно основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО (според който влязлото в сила разпореждане, с което се отпуска или отказва пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се отменени или измени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер). Че е допусната грешка при изписване на основанието за издаване на второто разпореждане се вижда от обстоятелството, че действителният размер на пенсията е разпореден за изплащане от датата 12.07.2010 г., т. е. от отпускането на пенсията, а не от датата, на която е пристигнал отговорът от осигурителя Община Ловеч (виж чл. 99, ал. 2 КСО). Тази грешка обаче не е порок, който да има за последица недействителност (нищожност или незаконосъобразност) на разпореждането от 9.03.2012 г., поради което правилно жалбата на касационната жалбоподателка срещу това разпореждане е отхвърлена като неоснователна. Доводът, че жалбоподателката била научила за разпореждането от 4.05.2012 г. едва в хода на съдебното производство, е неоснователен. В мотивите към постановеното от него решение управителят на НОИ изрично е съобщил, че пенсията е изменена в действителен размер с разпореждането от 4.05.2012 г. (виж по-горе т. I. 3).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,