Решение № 1358 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2006 г.

Решение № 1358 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2006 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Г. А. П. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 463/2004 г., в частта, с която не е уважен иска му за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ в размера, предявен с исковата молба и не му е присъдено обезщетение, представляващо мораторна лихва. Касационна жалба е подадена и от страна на ответниците по делото - "С" А., гр. С. и С. Г. И. от гр. С. в частта, с която Софийският апелативен съд е осъдил двамата ответници да заплатят на П. обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, лихва и разноски по делото. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд с въззивно решение от 22.04.2005 г. по гр. д. № 463/2004 г. е осъдил "С" А., да заплати на Г. П. сумата 10.85 лв., на основание чл. 225, ал. 3 КТ, със законната лихва, считано от 8.03.1999 г. С решението са осъдени "С", А. и С. И., солидарно да заплатят на Г. П. сумата 0.50 лв., със законната лихва, считано от 8.03.1999 г. до окончателното й изплащане. С решението от 22.04.2005 г. апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийския градски съд от 8.10.2003 г. по гр. д. № 345/1999 г., с което са отхвърлени исковете на Г. П. срещу "С" А. за сумата над уважения размер 10.85 лв. до предявения размер 8094 лв. обезщетение по чл. 225, т. 3 КТ и срещу "С" А. и С. И., солидарно двамата, за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ над уважения размер 0.50 лв. до предявения размер 3000 лв. Решаващият съд е констатирал, че предмет на спора може да бъде вземането на ответника по чл. 225, ал. 3 КТ за периода след 24.02.1995 г., тъй-като с влязло в сила решение по гр. д. № 223/1995 г. на Софийския районен съд е уважено искането на Г. П. за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за периода 11.02.1993 г. до 24.02.1995 г. срещу длъжностните лица на ответното дружество, негови изпълнителни директори, а срещу "С" А. претенцията на П. е отхвърлена. Обоснован е извода на решаващия съд, че за периода от 25.02.1995 г. до 1.03.1999 г. П. има право на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, тъй-като след отмяна на незаконното му уволнение е бил възстановен на работа, но не е бил допуснат да я изпълнява. Изводът е съобразен с писмените и гласни доказателства, които изрично са посочени и анализирани от апелативния съд. Правилно съдът е определил, че солидарната отговорност на дружеството - работодател и на ответника, физическото лице С. И., възниква от момента, в който И. има качество на длъжностно лице, т. е. от назначаването му за директор на "С" А. на 4.11.1998 г. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивния съд е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза и чл. 228, ал. 1 КТ. Не са налице допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение, поради което Върховният касационен съд